Гледна точка : Лицемерието на кампанията„Анти-гей” в църквата”
-
- февруари 5, 2014
„Вън педерастите от църквата!” чуваме и настървено викаме и ние. Мъжеложството е грях! Набелязваме грешниците и започваме да хвърляме камъни по тях. Убиваме ги. Не физически, разбира се, така бихме проявили милост към тях, пък ние сме изобретателни в причиняването на бавната смърт. Ние сме озлобени от ежедневната неудовлетвореност от някого или нещо и имаме много гняв за изливане. Ще ги смачкаме тия педали! Идеално е, че нашите врагове-педерасти ги търсим в църквата, нищо че са навсякъде – така не ни зависи нищо от тях, не са ни шеф, дето може да ни уволни, не са ни никакви. Ще ги смачкаме тия педали! Лицемери! Грешници! По юдейски хвърляме камък, вън!…
Няма защо да мислим как се чувстват тези хора с греха си и заради греха си – не сме им изповедници, че да се грижим за душевните им терзания. Ние сме Господ и ги съдим. Край!
Да, ама не! Точно с лудото хвърляне на камъни по грешника показваме колко далеч сме от Господ. Бог прощава според силата на вярата и делата на човека – „твоята вяра те спаси; иди си смиром” (Лука 7:50). Бог единствен може да съди – „отмъщението е Мое. Аз ще отплатя, казва Господ“ (Павел, 12:19). Казано ни е: „Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш как да извадиш сламката от окото на брата си?“ (Мат. 7:3, 5). Наистина ли ние сме без грях, та така бясно хвърляме камъните по грешника, пък бил той и педераст в църквата? Не лъжем, не прелюбодействаме, не желаем чужда жена, не убиваме ближния (с думи)?! Да, ама в църквата трябва да са чисти, да са за пример за подражание, казваме, иначе е лицемерие. Но нека не забравяме, че и Божиите служители са хора, всеки със своите прегрешения, и там, където ние виждаме лицемерие, всъщност вероятно става дума за истинска вътрешна драма, за страдание, за неистова борба за спасение. Защото ако на нас, хората извън църквата, не ни пука, като грешим, то вярващият грешник вътре в църквата всеки ден е в разговор с Бога и отговаря пред него, той преживява своеобразен Страшен съд всеки ден. Защо си мислим, че трябва да го убиваме бавно и ние? Кои сме ние?
Да, мъжеложството е грях. То няма място в църквата, ако тя иска да спазва свещените норми, които проповядва. Но мъжеложците са личности със своите качества и способности и няма защо личността им да бъде унижавана и съсипвана. Наистина по-добре е мъжеложците да изберат за развитие област, в която могат да бъдат себе си, без това да противоречи на определените изисквания, а ако искат да помагат на църквата и да се спасят, то да жертват амбициите и показността си. Това би бил добър компромисен вариант.
Да, мъжеложството е грях. Но ние живеем сред тайни или явни мъжеложци, те са наши учители, колеги, депутати, управляващи. Сексуалността им ги прави зависими и това може чрез решенията им да се отрази пряко върху нашата съдба. Педерастите в управлението на страната могат и да са опасни за нас. Докато педерастите в църквата няма как директно да засегнат нашата съдба.
Така че почнем ли война с педерастията, е добре тя да е на всички фронтове. Но не ни стиска да го правим това – войната с педерастите само в църквата е удобна, защото там има писано правило за грях. А такова правило в светските норми няма как да бъде прието, защото сме толерантни, защото наличието на педерасти в обществото ни е ОК, на тях не крещим „Вън!” или ако им изкрещим, получаваме удар зад врата за дискриминация.
Тоест ние сме лицемери и борбата ни с педерастията в църквата е лицемерна. Или сме точно толкова объркани в отношението си към хомосексуализма, колкото объркана е и сексуалността на педерастите.
автор: Венцислав СОТИРОВ
Be the first to leave a review.
