СВЯТА АЛЧНОСТ: Манастир или бизнес център? Рилската обител се разраства с мащабно строителство под прикритието на вярата!
-
- януари 28, 2026
Докато миряните палят свещи за здраве, в Рилския манастир се леят бетонни основи и се чертаят планове за паркинги, къмпинги и нови сгради. Официален документ от Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ (БДЗБР), с който „Топ Преса“ разполага, разкрива мащабите на новия проект за населено място Рилски манастир. Под благочестивата маска на „църковното обслужване“ прозира план за мащабна туристическа експлоатация на най-святото ни място.
Бетон в сърцето на природата: 25 хектара „развитие“
Проектът за Подробен устройствен план (ПУП) обхваща внушителните 25,7 хектара. Въпреки че територията е обградена от Природен парк „Рилски манастир“ и строго охранявания резерват „Риломанастирска гора“, апетитът за застрояване е неутолим. Проектът разделя района на три ключови зони: кварталите „Рилски манастир“, „Манастирски“ и „Обедище“.
В основния квартал се предвижда „ново строителство“, включващо локална пречиствателна станция и нови сгради за електрозахранване. Но въпросът е: защо е необходим капацитет за хиляди хора, ако там само се молят?
Къмпинг и сцени под манастирските стени
Най-фрапиращ е планът за квартал „Манастирски“ (над 10 хектара), където духовното смирение отстъпва пред забавлението. Предвижда се изграждането на:
- Паркинг и площадка за временни сцени;
- Къмпинг за каравани;
- Многофункционално обслужване.
Това ли е смисълът на Рилската света обител – да се превърне в декор за концерти и паркинг за туристи? Проектът дори оставя отворена врата за още бъдещо застрояване, което тепърва ще се уточнява с „визи за проектиране“.
Екологичната бомба: Отпадните води се леят в реката!
Документацията разкрива една потресаваща истина: В момента част от отпадъчните води на манастира се изливат директно в река Друшльовица. Съществуващата канализация е в окаяно състояние – тръбите са в лошо състояние, а шахтите са напукани и не са водоплътни.
Докато се планира нова система, за отдалечените обекти в „Манастирски“ и „Обедище“ се предвиждат само изгребни ями. Дали това няма да доведе до скрито замърсяване на реките Манастирска и Рилска, които са част от защитени зони?
Жажда за пари или жажда за вода?
Мащабите на проекта се виждат и в заявените водни количества – зашеметяващите 48 783 кубични метра. Манастирът планира не само да рехабилитира старите водоизточници, но и да търси нови чрез хидрогеоложки проучвания. Признава се, че подземните води са в пряка връзка с река Манастирска – риск, който може да промени целия екобаланс на района.
Потенциални злоупотреби и институционален чадър
Анализът на фактите повдига сериозни въпроси за моралната цена на този „проект“:
- Бизнесът „Обедище“:В местността „Бачкова чешма“ се планира изграждане на паркинги и „туристическа инфраструктура“. Използва ли се името на манастира, за да се прокарат чисто търговски обекти в защитена територия?
- Липса на прозрачност:Проектът включва изграждането на подземна линия за високо напрежение (20kVA) – мощност, която подсказва много по-сериозни намерения от обикновено църковно обслужване.
Риск от наводнения: Макар и извън преките зони на заливане, проектът предвижда укрепване на речните брегове с бетонни съоръжения, което може да наруши естественото състояние на речните легла.
Директорът на БДЗБР Стоянка Манолева е поставила тежки условия: забрана за складиране на отпадъци в крайбрежните ивици и задължително пречистване на водите от паркингите. Но кой ще контролира строителите в непристъпната планина?
Ние от „Топ Преса“ питаме: Кой всъщност печели от трансформирането на Рилския манастир в туристически мега-комплекс? Дали вярата не се е превърнала просто в параван за усвояване на терени и ресурси, докато бетонът тихомълком превзема свещената гора?
Източник: Официално становище на БДЗБР относно ПУП-ПР и ПЗ на населено място Рилски манастир.
Be the first to leave a review.
