Градът: Село Годешево – минало и настояще

Георги МАВРОДИЕВ
През януари 1988 г. ученичката Велизара Максимова Чангалова от Х клас на гимназия „Яне Сандански” – гр. Гоце Делчев, ми предаде под горното заглавие сведения за миналото на с. Годешево, Благоевградска област. Предавам тези сведения така, както ги е написала Велизара.
Село Годешево е прекрасно селце, сгушено в най-югозападните части на легендарните Родопи. То се намира в китна седловина с обилна зеленина. Името на селото, откакто се помни, е Годешево. По предания на стари хора съществуват няколко легенди за възникване на селото и произхода на неговото
наименование.
Едната легенда разказва, че за първи път в с. Годешево се заселват т. нар. юруци, които дошли с големи стада овце и понеже им харесало мястото, тъй като имало всичко необходимо за живота на човека, се заселили тук за постоянно. Наличието на много водоизточници, място за паша на овцете и топлия южен климат ги накарали да построят хубави къщи и да поведат заседнал начин на живот.
Наред с животновъдството, те започнали да отглеждат различни земеделски култури. Именно и от това произлиза името на селото – тъй като е имало всичко необходимо за живота на човека и всичко им било погодено – според преданието – хората се погаждали, а в земята, каквото се посее все се „погажда” (прихваща). От тук погодено, годено – Годешево.
За най-стар род в селото се счита – родът на Юруците. И до днес фамилията Юрукови е запазена и съществува в селото.
Друго предание говори, че в село Годешево се заселват славяни от Русия, а в село Туховище – прабългари, които доста време враждували помежду си. Заселените прабългари в с. Туховище били много горделиви и се държали високомерно и надменно спрямо славяните в с. Годешево. Докато славяните, верни на своите нрави и обичаи, били много благородни и са искали да се погаждат със своите съседи и да живеят в мир с тях. Поради това, че хората от Годешево много се погаждали помежду си и искали да се погаждат и със своите съседи, нарекли селото си Годешево (погаждане – годене – Годешево).
Известно основание на достоверност на това твърдение ни дава разкритият раннобългарски некропол в с. Туховище, където е видно, че разкритите гробове датират от ІХ в. и, според археолозите и историците през този век, тук се разселват принудително разбунтувалите се боляри срещу налагането на християнството и покръстването на населението от княз Борис. Но от друга страна, многобройни керамични останки и находки на монети и други предмети от по-ранни епохи показват, че преди разселването на славяните и българите, тук е имало живот. Затова най-вероятно е селото да има тракийски произход.
Друга легенда за наименованието на селото твърди, чепо време на големите празненства в чест на бог Дионис (тук е било много развито лозарството и винарството) в селото се извършвали много годежи, сватбени обреди и ритуали. И от тук и името му – годеж – Годешево.
Може би най-достоверно е преданието за славянския произход за сегашното население на Годешево, тъй като и до днес в говора на годешевци са запазени падежни форми, както и цели думи и изрази, напълно сходни с руския език. Запазени са чисто славянски елементи в нравите и обичаите – гостоприемство, трудолюбие и много други.
Край с. Годешево още от край време бълбукат и част от двете реки – Места и Доспат (Рата, както я наричат годешевци), по течението на които прониква беломорски климат.
Почвите в селото са черноземни, кафяви, горски, глинести и канелени. Върху тях векове наред поколенията са изкарвали своята прехрана. Те са обичали земята и били много привързани към нея… на всяка нива са засаждали плодни и неплодни широколистни дървета. Отглеждали са и сами са преработвали лозя, памук, всички житни култури – пшеница, ръж, ечемик, овес, царевица, леща, също така метла, захарна тръстика, слънчоглед и др.
Населението на с. Годешево през 1946 г. е било от 700 жители. През 1960 г. то вече е било 900, а през 1987 г. – 1296 човека.
В училището от І-ви до VІІІ-и клас се обучават 178 ученика.
Трудовите ресурси на селото са 618 души. От тях в АПК работят 431, а в другите отрасли – 187 души. От 1987 г. в селото е пуснат в действие промишлен цех – филиал на обувната фабрика „Адидас”, в който цех работят 75 души и изпълниха план за 650 хиляди лева. През 1988 г. се предвижда да работят 120 души с планова задача 1,2 млн. лв.
В момента селото разполага с 12 хил. дка земя, от която обработваема е 223 дка.
Горското стопанство има залесена площ от 1449 дка. Кооперирането на земята се е извършило през есента на 1958 г., като се образува ТКЗС с. Сатовча, а през 1965 г. се отделя и с оформя самостоятелно ТКЗС „Дружба” с център с. Слащен, в състава на което е и с. Годешево. Основна култура в стопанството и в селото сега е тютюнопроизводството. През 1971-1974 г., в резултат на порасналото майсторство при отглеждането на тютюна, кооператорите от ТКЗС „Дружба” бяха четири пъти последователно национални първенци. Станаха носители на орден „Г. Димитров” и постоянни притежатели на преходното „Червено знаме на труда”, връчено от Министерството на земеделието. Към бригадата сега има и животновъдство – говеда, овце и волове. А в личния сектор има овце, кози, крави и птици.
Селото сега е много добре благоустроено, има голямо читалище с киносалон, библиотека и читалня. В читалището функционират два художествени състава – естраден и фолклорен.
Жилищният фонд в селото е изцяло обновен. Водоснабдяването е 100%, а канализацията – 50%.
В момента се строи ново 12-класно училище. От 1962 г. селото е електрифицирано и битовата техника широко е навлязла в живота на хората.
Радост за Годешево и годешевци е намиращият се в местността „Чучур” (в самото село), огромен чинар (Явор), който е на около 400 години. Висок е 25 метра, а обиколката на дънера е 4.90 метра. Обявен е за природна забележителност и се намира под закрилата на закона за опазване на
природната среда. Около самия дънер е разположена живописна чешма.
Разположен е в малък парк, където младежта и възрастното население се наслаждават на чистия въздух и покой.
Горните сведения събра и обобщи Велизара Чангалова от кмета на селото Юлиан Узунов и от Ангел Музикаджиев – 69-годишен.
Все още селото не е проучено. Това ще е задача на бъдещите проучватели историята на селото.
От писаното от Велизара се установява, че в годините от 1944 г. до 1987 г. селото е постигнало голям напредък в областта на икономиката, културата, просветата, битовата техника широко е навлязла в живота на хората. Това е така и никой не е в състояние да го отрече, на каквито и политически позиции да стои. Това е исторически факт.
Под написаното от Велизара стои и нейния подпис. Това е 11.01.1988 г.