Политическият елит в Югозапада пред стратегически трус
-
- януари 19, 2026
Политическият елит в Югозападна България е в състояние на видим шок. Макар по-добре информираните среди във „висшата политика“ да допускаха подобно развитие, реалното осъществяване на хода на президента Румен Радев – и най-вече неговото публично легализиране – действа като катализатор на дълго тлеещо напрежение. Това показва проверка на Топ Преса, базирана на разговори с представители на различни партийни централи и местни властови структури.
Скокът на Румен Радев има потенциала да обърка стратегическите сметки на всички парламентарно представени партии. За едни той е символ на стабилност и алтернатива на изхабения партиен модел, за други – директна заплаха за крехкото равновесие в системата. Общото между двете реакции е едно: никой вече не може да планира спокойно.
Най-сериозно безпокойство, по информация на Топ Преса, се наблюдава в редиците на ПП ГЕРБ, и то не толкова на национално, колкото на регионално ниво. Вътрешни социологически сондажи, поръчани от самата партия, очертават тревожна картина за позиции ѝ в ключови общини като Благоевград, Кресна, Белица, Якоруда, както и в Неврокопския край. Данните сочат риск ГЕРБ да остане извън челните места – сценарий, който допреди няколко години би изглеждал немислим.
Още по-показателно е, че тези прогнози идват от източници, близки до самото партийно ръководство. Вътрешното обяснение за ситуацията е концентрирано около едно име – Андрей Новаков. Според критиците му именно той носи основната отговорност за разпада на местните партийни структури в региона. Управлението им, твърдят те, е било оставено „на самотек“, подчинено повече на лични и теснокръгови интереси, отколкото на дългосрочна политическа визия и работа с избирателите.
В този контекст ходът на Румен Радев действа като лакмус: той не създава проблемите, а ги изважда на повърхността. Югозападът се оказва територия, където натрупаното недоволство, слабата организационна дисциплина и липсата на убедително лидерство могат да доведат до драматични размествания.
Както обобщава политически анализатор пред Топ Преса, „това не е просто поредният политически епизод, а момент на истина за партиите – кой има реални структури и обществено доверие и кой разчита единствено на инерцията от миналото“. Предстои да видим дали този трус ще доведе до реална промяна или само до поредното пренареждане на същите играчи в нова конфигурация.
Защо Румен Радев неизбежно ще обърка сметките на ГЕРБ
Независимо дали ще участва пряко в партийна конфигурация, или ще остане формално „надпартиен“ фактор, Румен Радев вече е обективна заплаха за електоралните и стратегическите сметки на ГЕРБ. Причините за това са структурни, а не конюнктурни, и именно затова ефектът му е неизбежен.
Първо – Радев атакува най-ценния ресурс на ГЕРБ: периферния вот.
В продължение на години партията на Бойко Борисов оцелява и печели не толкова чрез твърдо ядро, колкото чрез мобилизация на колебаещи се, институционално ориентирани избиратели – хора, които търсят „стабилност“, а не идеология. Румен Радев говори точно на тази аудитория, използвайки езика на държавността, сигурността и националния интерес. Това изсмуква електорална енергия директно от зоната, в която ГЕРБ традиционно доминира.
Второ – Радев разрушава монопола на ГЕРБ върху образа на „силната власт“.
ГЕРБ години наред изграждаше образа си като единствената сила, способна да управлява държавата „твърдо“ и „отговорно“. Президентът Радев, с институционалния си опит и публичното си поведение, предлага алтернативен модел на власт – по-малко партиен, по-малко клиентелистки и далеч по-труден за компрометиране. В очите на немалка част от избирателите той изглежда като по-легитимния носител на авторитет.
Трето – ефектът „Радев“ действа особено силно в регионите, където ГЕРБ е организационно отслабена.
Както показват данни и анализи, с които разполага Топ Преса, в Югозападна България местните структури на ГЕРБ вече не функционират като монолит. Липсата на реална партийна работа, вътрешните конфликти и персоналните зависимости правят партията уязвима. В такава среда фигура като Радев не просто печели симпатии – тя канализира натрупаното разочарование срещу „партийната машина“.
Четвърто – Радев е проблем за ГЕРБ и на символно ниво.
Той олицетворява институционален център на власт, който не може да бъде контролиран, коалиран или дисциплиниран по познатия партиен начин. Това нарушава основния управленски рефлекс на ГЕРБ – предвидимостта. Всяка стратегия на партията стъпва върху контролируеми играчи и ясни сценарии. Румен Радев е точно обратното.
И накрая – Радев принуждава ГЕРБ да играе чужда игра.
Вместо да налага дневния ред, партията е принудена да реагира – да се обяснява, да се оправдава, да атакува президентската институция. Това е стратегически неблагоприятна позиция, защото издава слабост, а не сила.
В този смисъл Румен Радев не просто „може“ да обърка сметките на ГЕРБ – той вече го прави. И колкото повече се приближава моментът, в който политическите му намерения придобият конкретна форма, толкова по-трудно ще става за ГЕРБ да запази досегашния си модел на доминация.
А най-големият парадокс е, че за този проблем партията не може да обвини никого другиго освен самата себе си.
Be the first to leave a review.
