Шивашкият сектор се свива, Югозападът държи фронта с чужд капитал и големи мощности
-
- януари 5, 2026
Българският шивашки бизнес продължава да се смалява. Свитото потребление в Западна Европа, по-бързите доставки и по-ниските цени от далечни производители изяждат поръчките, заради които години наред България беше предпочитана дестинация за по-скъпи и по-малки серии. Данните за топ 45 в сектора са ясни, общите приходи за 2024 г. са близо 9% по-ниски спрямо 2023 г., а само една трета от компаниите успяват да растат. При останалите спадът стига до 43%, а осем дружества завършват годината на загуба. На този фон Югозападът изглежда като любопитно изключение. В Петрич и Благоевград има фирми, които попадат в топ 45 и показват два различни модела за оцеляване, единият е дисциплинирана работа по поръчки с висока рентабилност, другият е мащабно производство с две фабрики и сериозен капацитет. Точно тук, в регион, който традиционно разчита на индустриална заетост, ударът от европейската рецесия се превръща в конкретни въпроси, има ли поръчки, на каква цена, колко струва трудът и докога клиентите ще приемат България като разумен компромис между качество, срок и себестойност.
Голямата промяна е в поведението на възложителите. Според Радина Банкова, председател на браншовата асоциация и мениджър в компания от сектора, рецесията се усеща най-силно в Германия, Франция и Италия, които са ключови партньори. Потреблението е слабо, складовете са пълни с непродадени дрехи и има отлив на големи клиенти. Когато към това се добави напредъкът в логистиката, аргументът, че далечните дестинации са бавни, започва да изчезва. Възложителите прехвърлят поръчки към Северна Африка и Югоизточна Азия, защото там цената излиза по-ниска, а сроковете вече са конкурентни.
Вторият удар е вътрешен и той е по разходите. Инфлационният натиск не е приключил, горива, електроенергия и газ поскъпват, а натискът върху заплатите расте. Банкова описва проблем, който всеки управител в производството усеща ежедневно, разходите се качват, но цените към клиента не могат да мръднат. Възложителите остават малко, а конкуренцията е безмилостна. В резултат част от фирмите изпълняват поръчки на неизгодни цени, само за да задържат хората. Това е ситуация на оцеляване, не на развитие.
Точно тук се появява югозападният ракурс. В Петрич, компанията с най-висока рентабилност в секторната класация е „Континентал къмпани“. Фирмата работи по поръчка на възложители, произвежда спортни панталони и горно облекло и използва подизпълнители. Основните ѝ пазари са Европейският съюз и САЩ. Този профил подсказва бизнес с по-гъвкава структура, при която част от капацитета се управлява чрез партньори, а разходите се държат стегнати. В среда, в която клиентът натиска цената до милиметър, рентабилността става най-важният показател, защото показва не колко продаваш, а дали оцеляваш, когато продажбите се разклатят.
В Петрич е и „Омега-текстил“, посочена като чуждестранна инвестиция с германска собственост. Това е друг тип стабилност, принадлежността към група и връзката с външни пазари дават поръчки, но носят и зависимост. Когато Европа свие обема, първият рефлекс на големите групи е оптимизация на веригата, прехвърляне на поръчки, натиск за цена и преговори за условия. В такива моменти местният мениджмънт трябва да докаже, че може да произведе по-добре, по-надеждно или по-гъвкаво от конкурента в друга държава. Иначе поръчката заминава.
Благоевград е различна история. Там „Воя фешън“ е в топ 45 и показва индустриален мащаб, който не се среща често извън големите центрове. Фирмата е собственост на гръцки предприемачи, специализирана е в модни и спортни връхни дрехи и трикотаж, и разполага с две собствени фабрики, в Благоевград и в Сандански. Посоченият капацитет е 200 хиляди броя облекла на месец. Това означава две неща. Първо, компанията е важен работодател и фактор за местната икономика. Второ, такъв капацитет работи добре само при стабилен поток от поръчки. При свиване на търсенето рискът е в празните линии и в невъзможността разходите да се „разнесат“ върху достатъчно произведени бройки.
Именно затова коментарът от „Пирин-текс“ от Гоце Делчев, макар фирмата да е извън фокуса на Благоевград и Петрич, е важен като диагноза за целия регион. Основната причина за фалитите според компанията е огромният ценови натиск от международните пазари, който много фирми не издържат, особено когато разходите за труд растат, а конкурентите в Северна Африка и Азия предлагат по-ниски цени. Прогнозата им е за още затваряния при фирми, които не са диверсифицирали пазарите си. Това казано на прост език означава следното, ако си само „подизпълнител по цена“, губиш. Ако можеш да предложиш цялостна услуга и ноу-хау, имаш шанс да останеш в играта.
В регионален план тази картина поставя местните общности пред трудна сметка. Петрич има пример за фирма, която печели добре и показва, че в България още може да се прави производство с добра доходност, ако моделът е стегнат и гъвкав. Благоевград има пример за компания с мащаб, която може да държи сериозна заетост, ако поръчките се запазят. И в двата случая общата зависимост е една и съща, Западна Европа. Когато германският клиент свие бюджета, това се превръща в по-малко работни часове в цеха тук, в по-твърди преговори за цена и в натиск към заплатите, които и без това растат.
Това е и причината темата да е важна за местните медии. След сигналите и интереса на читатели, Топ Преса има място да извади разговора от общите констатации и да го приземи в реалността на Благоевград и Петрич, колко фирми са в националните класации, какъв капацитет държат, каква е собствеността, къде са фабриките и какво означава това за работните места. Когато секторът национално се свива, локалната устойчивост не е лозунг. Тя е поръчки, договори, цена на ток, цена на труд и способност да се изпълнява навреме без компромис в качеството.
Югозападът остава на картата на шивашкия бизнес, но вече не като „евтина алтернатива близо до Европа“. Петрич изпъква с рентабилност и дисциплиниран модел на работа по поръчки, Благоевград с производствен мащаб и две фабрики, които могат да държат заетост, ако потокът от поръчки не се прекъсне. Общият риск е, че играта се мести към все по-ниска цена и все по-бърза логистика, а България не може да компенсира това само с труд и традиция. В следващите месеци ще се види дали фирмите в региона ще успеят да задържат клиенти и да преговарят условия, които не ги тласкат към работа „на нула“. Защото когато цената стане единственият аргумент, фабриката не се затваря с новина. Затваря се с тишина и с празна линия.
Be the first to leave a review.
