Икономика според позицията
-
- декември 17, 2025
В българския публичен живот Асен Василев заема особено място. Бивш финансов министър в няколко служебни и редовни кабинета и днес съпредседател и реален лидер на „Продължаваме промяната“, той продължава да бъде сред най-цитираните икономически гласове в страната. Именно затова последователността в публичните му позиции има значение не само за партийната му биография, а за доверието към икономическия дебат като цяло.
Прегледът на негови изказвания от периода 2021–2024 г., публикувани в български и международни медии, очертава повтарящ се модел: идентични икономически показатели се оценяват различно в зависимост от това дали Василев говори като министър във властта или като партиен лидер в опозиция. През декември 2021 г., в интервю за БНТ („Панорама“, 15.12.2021), той определя бюджетен дефицит до 3% от БВП като „напълно управляем“ и „несъздаващ риск за фискалната стабилност“. Сходни тези се появяват и в публикации на Reuters от януари 2022 г., където България е описвана като страна с „достатъчно фискално пространство“ под ръководството на тогавашния финансов министър Асен Василев. Две години по-късно, вече като лидер на „Продължаваме промяната“, Василев говори за „опасен дефицит“ и „рискова бюджетна политика“, визирайки сходни параметри, този път заложени от други кабинети, както става ясно от негово участие в bTV на 22.11.2023 г. Самите числа не са предмет на спор; спорна е интерпретацията им във времето.
Подобна е картината и при темата за държавния дълг. През април 2022 г. Василев заявява пред DW България, че страната има „един от най-ниските дългове в Европейския съюз“ – твърдение, което тогава се подкрепя от данните на Евростат. Същите статистики обаче показват, че именно в периода 2021–2022 г. започва ускореното нарастване на дълга, който от около 25% от БВП през 2020 г. достига над 30% в следващите години. През октомври 2023 г., в интервю за NOVA, Василев вече говори за „притеснителен ръст на дълга“, без да поставя този ръст в контекста на собствените си управленски решения. В класическата европейска финансова журналистика подобно разминаване се разглежда не като грешка, а като проблем на отчетността.
Инфлацията е трети показател, по който реториката се променя осезаемо. През юни 2022 г. Reuters цитира Асен Василев, който определя инфлационния натиск като „основно вносен“, свързан с войната в Украйна и цените на енергията. През февруари 2024 г., в интервю за Дарик радио, той вече обяснява инфлацията с „лоши бюджетни решения“ на други управления. В политологичната литература това се описва като прехвърляне на отговорността – външни фактори, когато си във властта, и вътрешни, когато си в опозиция.
Сходна динамика се наблюдава и по темата за еврозоната. През май 2022 г. Financial Times цитира тогавашния финансов министър Асен Василев с думите, че България е „готова да се присъедини към еврозоната“. Година по-късно, в изказване пред БНР от 27.09.2023 г., същият политик вече призовава „да не се бърза“ и предупреждава за рискове. През този период Маастрихтските критерии не претърпяват драматична промяна; променя се политическата позиция на говорещия.
Този преглед не доказва нито умишлена лъжа, нито непременно некомпетентност. Той обаче ясно показва отсъствието на устойчива рамка, в която икономическите процеси се оценяват последователно във времето. В държави с развита култура на икономическа отчетност подобна непоследователност би предизвикала сериозен дебат за институционалната памет и личната отговорност на политиците. В българския контекст тя по-често остава скрита зад кратката памет на политическия цикъл.
В повечето западноевропейски демокрации политик с подобен профил би бил възприеман с нарастваща резервираност. Не толкова заради самите икономически решения – те често са предмет на легитимен спор – а заради липсата на последователност в публичното им обяснение. В политическата култура на Германия, Нидерландия или Скандинавските страни устойчивостта на аргумента във времето е ключов критерий за доверие. Политик, който оценява едни и същи макроикономически показатели по коренно различен начин в зависимост от това дали е във властта или в опозиция, бързо би бил поставен под системен медиен и парламентарен натиск да обясни промяната. Без ясно артикулирана нова информация или промяна в обективните условия, подобна еволюция на позициите би се тълкувала като опортюнизъм, а не като адаптивност.
В този смисъл реакцията в Европа би била институционална, а не персонална. Финансови комисии, независими фискални съвети и водещи икономически медии биха настоявали за писмена аргументация, сравнителни данни и публична отчетност, като поставят под въпрос не компетентността, а надеждността на политическия актьор. В страни с дълга традиция на Ordnungspolitik или evidence-based policymaking подобен политик рядко би могъл дълго да запази статута си на водещ икономически глас, без да плати цената на ерозирало доверие – не чрез скандал, а чрез постепенно изтласкване от центъра на сериозния политически дебат.
Архивите на медиите – от Reuters и Financial Times до БНТ, bTV и NOVA – както и анализите, публикувани и от български източници, сред които и информационна агенция www.toppresa.com, остават като документално свидетелство. Те не правят изводи вместо читателя, но ясно показват как един и същ политик говори различно за едни и същи икономически реалности в зависимост от това дали държи властта или я критикува. В крайна сметка именно тази промяна в езика, а не самите числа, е най-същественият факт.
Be the first to leave a review.
