Интервю! ЮЗУ ражда поезия с характер
-
- декември 15, 2025
Югозападен университет „Неофит Рилски“ от години присъства в публичното пространство с правници, историци и комуникационни експерти. По-рядко се говори за литература. Още по-рядко за поезия, която не търси ефект, а точност. Именно от тази среда излиза Евелина Митрева, докторант от Правно-историческия факултет, носител на първа награда в Националния литературен конкурс „Георги Черняков – 2025“ в категория „Поезия“, писа Топ Преса преди дни-
Отличието идва за две стихотворения. „До края на света“ и „Благодаря“. Заглавия, които не крещят. Те по-скоро маркират посока. В тях няма демонстративна образност, няма езиково разточителство. Има контрол. Има мисъл. Има ясно осъзнато мълчание между редовете.
Конкурсът, организиран от Национален студентски дом, Съюз на българските писатели и Общество на литературния кабинет „Димчо Дебелянов“, събира тази година 78 автори от 11 университета. Това е контекст, в който поезията трудно изпъква без външен шум. Текстовете на Митрева го правят без усилие. Те не търсят журито. Журито ги намира.Нейното писане носи белезите на академичната дисциплина, но не страда от нея. Напротив. Структурата е ясна, езикът е изчистен, образите са пестеливи. Поезията не се разлива, тя стои. Това е стил, който рядко се среща при млади автори. Обикновено идва след години на свръхписане. Тук той е вече наличен.
В „До края на света“ личи вътрешно напрежение, но без патетика. Лирическият глас не се самосъжалява, не позира. Той върви. До край. Не като жест, а като решение. В „Благодаря“ тонът е по-тих, но не по-слаб. Благодарността не е сантимент, а форма на осъзнаване. Това са текстове, които не искат да бъдат харесани. Искат да бъдат разбрани.
Фактът, че авторът е докторант в катедра „Връзки с обществеността“, не е детайл. Той обяснява умението да се борави с послание, без да се изпразва от съдържание. Там, където много съвременни поети заменят смисъла с поза, Митрева избира обратното. Смисълът води, позата липсва.
На церемонията по награждаването, водена от Анжела Димчева, отличието в поезията е връчено от Боян Ангелов. Присъствието на над 50 писатели, студенти и журналисти придава тежест, но не променя същността. Тази поезия би стояла също толкова стабилно и без сцена. Тук има нещо важно. Евелина Митрева не влиза в литературата с претенции. Тя влиза подготвена. Това е съществена разлика. Времето на бързите литературни биографии от социалните мрежи е шумно, но кратко. Другият път е по-бавен. Той минава през четене, редактиране, откази, дисциплина. Точно този път личи в нейните текстове.ЮЗУ печели с това присъствие. Не като институция, а като среда, която допуска подобен тип автори. А българската поезия печели не с обещание, а с факт. Един глас, който не бърза. И точно затова има шанс да остане.
Интервю с Евелина Митрева, носител на първа награда в Националния литературен конкурс „Георги Черняков – 2025“, ексклузивно за www.toppresa.com
Евелина Митрева е докторант от Правно-историческия факултет на Югозападен университет „Неофит Рилски“. Отличена е в категория „Поезия“ с творбите „До края на света“ и „Благодаря“. Срещаме се с нея в момент, в който вниманието към младите автори често е шумно, но кратко. Тя избира друг път.
Как започна твоят път към поезията и кога разбра, че това няма да е само хоби?
Поезията при мен не е дошла като внезапно откритие. По-скоро като натрупване. Пиша от ученическите си години, но дълго време не показвах текстовете си. В един момент осъзнах, че ако думите имат смисъл за мен, трябва да поема отговорност и да ги поставя пред читател. Оттам нататък вече не беше хоби.
Как се съчетават науката и поезията в твоя живот?
По-добре, отколкото изглежда отвън. Науката те учи на ред, аргумент и прецизност. Поезията взима същото и го превежда на друг език. Не вярвам в спонтанността без подготовка. Свободата идва след дисциплината.
Какво отличава „До края на света“ и „Благодаря“ от останалите ти текстове?
Това са стихотворения, в които няма компромис. Не са писани, за да бъдат харесани. Писани са, защото не можех да ги избегна. В тях има пределност. Край и приемане. Мисля, че журито е усетило тази честност.
Днешната поезия често е крайна или нарочно провокативна. Ти стоиш встрани от това. Защо?
Провокацията без вътрешна необходимост е шум. Не ме интересува. Интересува ме текстът да издържи във времето. Това изисква тишина, работа и много редакции. Понякога най-смелото е да не крещиш.
Как гледаш на литературните конкурси?
Като на инструмент, не като цел. Те дават видимост, срещи, обратна връзка. Но не могат да заместят ежедневната работа. Един конкурс не прави писател. Но може да покаже, че си на правилния път.
Каква е ролята на средата, в която се развиваш?
Средата е важна, ако не я използваш като оправдание. ЮЗУ ми дава спокойствие и възможност за концентрация. Останалото е личен избор. Четене, писане, самокритика.
Какво следва оттук нататък?
Следва работа. Нови текстове. По-малко публикуване, повече писане. Не бързам. Поезията не обича бързането.
Какво би казала на млади хора, които пишат, но се колебаят да излязат публично?
Да не излизат, докато не са готови. Публичността не е цел. Тя е последица. Когато текстът е издържан, той сам намира пътя си.
Евелина Митрева не обещава. Тя прави. И точно в това е силата на нейния глас.
Be the first to leave a review.
