Втората идея е обратната отчетност, метод разработен от политически социолози в Германия и Нидерландия. Вместо политиците да обещават отчет след изборите, избирателят получава правото на предварителен контрол. Кампанията започва с въпроса как искаш да ни държиш отговорни. Отговорите се събират, публикуват и стават публичен договор. Така мотивацията не идва от доверие в кандидата, а от усещането за власт над процеса. Западните анализи показват, че хора, които дълго не са гласували, се връщат към урните именно когато усетят, че този път контролът не е символичен.

Третата идея е деполитизацията на самия изборен акт, използвана успешно във Франция и Скандинавия. Там мотивацията не минава през партии, лица или сблъсък, а през конкретно решение. Кампанията задава един основен изборен въпрос, формулиран като обществен проблем, а не като политически конфликт. Избирателят не гласува за някого, а за промяна на конкретно състояние. Това сваля напрежението, маха чувството за манипулация и връща смисъла. Западните експерти са категорични. Хората, които бягат от политиката, не бягат от решенията. Те просто искат да участват в нещо, което има ясно начало, ясен край и ясен резултат.

А СИЛАТА НА ОМРАЗАТА?

Омразата е силен емоционален стимул, но психологията е категорична, тя не е инструмент за устойчиво привличане на гласове. Тя работи краткосрочно и само върху вече поляризирани групи. Според изследванията в социалната психология, особено в теорията за афективната поляризация, негативните емоции активират защитни реакции, а не рационално участие. Човек, мотивиран от омраза, не влиза в процес на избор, а в режим на нападение или оттегляне. Това може да мобилизира твърд електорат, но отблъсква негласуващите, които по дефиниция бягат от конфликта и шума. За тях политиката, основана на омраза, е още едно доказателство, че не си струва да участваш.

От гледна точка на когнитивната психология, омразата свива мисленето. Тя намалява способността за обработка на информация и засилва т.нар. черно-бяло възприятие. В такова състояние хората не търсят решения, а врагове. Западни изследвания върху изборното поведение показват, че негативните кампании повишават тревожността, но не и доверието. А доверието е ключът за връщане на негласуващите. Човек може да гласува веднъж от гняв, но няма да изгради навик на участие. Омразата не създава връзка между избирателя и процеса. Тя създава дистанция, цинизъм и усещане за манипулация.

Най-силният аргумент срещу омразата като политически инструмент е, че тя отнема чувството за лична значимост. Психологията на мотивацията ясно показва, че хората се включват трайно, когато усещат контрол, смисъл и уважение. Омразата прави точно обратното. Тя превръща избирателя в част от тълпа, а не в субект на избор. Затова успешните западни кампании за активиране на негласуващи залагат не на врагове, а на отговорност, конкретика и спокойна увереност. Политиката, която говори чрез омраза, може да вдигне шум. Политиката, която говори чрез разум и уважение, печели участие. И точно участието, а не гневът, е валутата на реалната демокрация.

И точно тук се вижда защо медия като Топ Преса не може да бъде подменена, защото тя не произвежда шум, а смисъл, не гони гняв, а разбиране, не търси врагове, а отговори. Докато други медии продават емоция на килограм, Топ Преса прави нещо рядко и трудно, тя уважава читателя като мислещ човек. Тя не крещи, а обяснява. Не манипулира, а подрежда фактите. И точно затова думите ѝ тежат, защото са написани не за да разделят, а за да върнат вярата, че участието има смисъл. Такава медия не се имитира. Тя се изгражда с характер, последователност и кураж. И затова наистина няма друга като нея.