Чудесата на Атон: Там, където чудото се докосва до земята – нетленното стъпало на Света Анна, дарява рожби и утеха в сърцето на православието
-
- декември 13, 2025
Атон – Вечният път към Бога
Света гора, известна като Атон, е мястото, където времето сякаш спира и душата намира своя вечен пристан. Този автономен монашески полуостров в Гърция е сред най-свещените места за православието в целия свят. На площ от едва 389 кв. км са разположени 20 манастира и множество килии, където животът е отдаден изцяло на Бога, следвайки непрекъснатия ритъм на молитвата.
Атон е символ на духовна чистота, уединение и душевен покой за всички поклонници, мечтаещи за вечността. България има своята специална привилегия: Зографският манастир, който пази българската духовна идентичност в Света гора. Малко българи осъзнават колко е важно нашето присъствие там. Историята на Хилендарския манастир е ярък пример – макар да е от огромно значение за оцеляването на България и нейното духовно пробуждане, днес той се управлява от сръбските монаси. Там великият Отец Паисий Хилендарски написва „История славянобългарска“ – искрата на Българското възраждане. Съществува строго правило: ако броят на монасите в даден манастир падне под шест, той преминава под контрола на друг манастир. Поддържането на Зографския манастир е свещен дълг – за да не загубим духовния ни бастион.
Скитът „Света Анна“ – Там, където чудесата са ежедневие
Истинският подвиг на вярата води към Скита „Света Анна“– най-големият и най-старият православен идиоритмичен скит на Света гора, подчинен на Великата Лавра. Разположен на стръмен горист склон в труднодостъпната югозападна част на Атон, поклонението тук е истински изпит за вярващите.
Монашеският живот започва още през XII-XIII век, а на мястото по-рано е стоял манастирът Вулевтирия, основан около 1007 г. Скитът, посветен на Света Анна – майката на Пресвета Богородица, пази нетленното ляво стъпало на праведната Светица. То е пренесено от Йерусалим през Константинопол и дарено на скита на 25 октомври 1666 г. от духовника Матей и ктитора Георгий.
Нетленното стъпало – Свидетелство за вечността и изцеление
Тази свята реликва е изключителна – запазена е кожа, сухожилия и формата на пръстите, което е рядко срещано при мощи на над 2000 години. Най-известният факт е чудото на температурата: поклонници и свещеници свидетелстват, че стъпалото не е студено, а топло като жив организъм – около 36.6°C. Сякаш животът никога не го е напуснал.
Вярва се, че мощите помагат при тежки телесни недъзи, но тяхната специална благодат е за бездетни семейства. Света Анна сама ражда Богородица в преклонна възраст и се счита за застъпница за безплодни съпрузи и страдащи младенци. Хиляди свидетелства разказват за рожби, появили се след молитва пред мощите и чудотворната икона на Светицата.
Олтарът, изпълнен с любов и благодарност
В храма поклонниците виждат нещо уникално – олтарът е обсипан с над двеста малки фотографии на новородени. Монасите обясняват, че това са дечица, чиито бащи са се молили пред светинята. След като мечтаното щастие се случва, родителите даряват снимки на следващата година. На люлките се поставят малки кръстчета с надеждата, че това дете няма да бъде последното в семейството.
Историята на скита и другите светини
До XVII век скитът се нарича „Вулевтир“. Днешното му име „Света Анна“ идва от църквата, построена за съхранение на мощите. В местността е имало манастир Вулевтирия, основан около 1007 г. и разрушен от арабите. Скитът е основан през XIV век от преподобния Геронтий, последния игумен на Вулевтирия. Църквата „Света Анна“ е построена през 1680 г. със средства на Константинополския патриарх Дионисий III, а през 1689 г. Патриарх Дионисий IV утвърждава устава на скита.
Намиращата се на 300 м надморска височина църква е зографисана през 1757 г. от епирските художници Константин и Атанасий. Скитът пази нетленното ляво стъпало и чудотворната икона на Света Анна, докато дясното стъпало е в манастира Кутлумуш, а лявата ръка – в манастира Ставроникита. Скитът е известен със строгия си устав и с паметта на новомъчениците, пострадали за Христовата вяра по време на османското владичество.
Днес скитът включва 51 каливи, 35 от които са обитавани от около 85–90 монаси. Тук, сред молитви, тишина и чудеса, всеки вярващ усеща не само духовния покой, но и вярата в живота, който се обновява и ражда отново и отново.
Света праведна Анно, моли Бога за нас!
Be the first to leave a review.
