„Китка от обич за моята Втора мама“: Благоевградчанката Н. Ангелова посвети живота си, отвори сърцето си за 5 болни дечица, плака с малко мъниче с нанизъм, сменя памперси на две братчета, но във всичко това вижда само „Любов“

Професия Майка! „Китка от обич за моята Втора мама“ така Struma.com озаглави рубриката си, в която в навечерието на 8 март, празникът на жената-майка, ще ви разказваме истории за едни жени с големи сърца. Жени, които приеха мисията да отглеждат изоставени от родните си майки деца.

Ще ви разкажем истории на приемните родители, избрали за себе си професията „Майка“, водени от голяма любов и напътствани от едно голямо човешко сърце. За тях е нашата „китка от обич“, а за техните безсънни нощи, сълзи и радости, ще ви разказваме до деня на мама.

Днешната ни история е за една велика жена. Нина Ангелова от Благоевград-художник,поет, учителка по изобразително изкуство, но най-напред „майка“. С голямо, обичащо сърце .Жена ,която отгледа и възпита собствен син,прекрасно момче, студент, който също като майка си е поет с необятна душа . Нина от 5 години е приемна майка на деца с ментални проблеми. До сега тя е отгледала 5 болни дечица . Първата й среща е с братче и сестриче. Мъничета, лишени от родителска обич. Братчето не може да говори ,а момиченцето е с тежка форма на нанизъм.

Разказът на Нина за първите две деца, които приютила в дома си и в сърцето си е просто трогателен. Малката красавица наранила веднъж крачето си и се наложило Нина да я заведе на лекар. Тогава чула и непознатата за нея диагноза „нанизъм“. „Тя не растеше, беше крехка като пиленце ,не знаех какво е това, но пред мен стоеше отговорната задача да помогна на това детенце.

Безсънни нощи, плакала съм заедно с нея. Когато дойде при мен, моето малко детенце, тежеше едва 9 килограма. След около 2 години ходене по мъките от врата на врата, от лекар на лекар ,детенцето започнало да се оправя. „Няма да забравя думите на един столичен лекар,изключително духовен човек, който като ни видя каза нещо, което никога няма да забравя „Любовта е най-важният хормон на растежа“, толкова много съм обичала това детенце, че то от 9 килограма стана 20. Проблеми имаше и с братчето й, той пък не можеше да говори.

С него обикалях логопедите, учех се как да му помагам да говори и успяхме. Той излезе от изолацията и започна да се приобщава към нас. Биологичните им родители, обаче след 2 години при мен решиха, че трябва да си ги вземат. Не мога да опиша страданието ми ,разказва с топлия си глас Нина. Реших ,че трябва да взема друго детенце и така продължих да раздавам душата и обичта си на деца с проблеми.

Сега при мен са още две момченца,едното с аутизъм, другото със синдром на Даун. Толкова много ги обичам, че сякаш любовта ми им помага да оздравяват. Прекрасни са тези деца ,казва Нина ,която прекъсна разказа си, за да смени памперса на едно от дечицата.“ Семейство ми е до мен, синът ми ги обожава, съпругът ми също. На този свят да дарявам любов съм приела като мисия,за мен това не е работа, а необходимост, искам да прегърна всички страдащи деца,казва Нина, а гласът и един такъв благ и топъл. Няма фалш в думите й, има само голяма обич. Ето какво ни написа Нина:

Всеки, който отглежда цветя знае ,колко продължително е времето, в което се появяват пъпките им и още колко се чака да пораснат и отворят своите нежни листенца, за да ухаят и ароматът им да се понесе с вятъра. Божествената градина от човешки същества е необятна и неповторима, всеки е толкова уникален. Чувствителен е ! Ако се предоставят най-добрите условия човекът да изяви и развие добродетелите си, които природата е заложила в неговата същност, то той става като цветенцето, разцъфва. Който цени живота като голяма привилегия и избере да живее и работи в посоката на всичко положително, то това е най-прекрасно усещане.

И още по-важно, да успее да напусне територията на себелюбието. Едва тогава времето отваря уникален портал и му дава възможност да оползотвори всеки уникален миг в живота си. Така можеш да съзреш цветове, заключени за останалата част от човечеството. Много хора ми задават въпроса – Защо гледаш чужди деца ?

Моят отговор е: Това са нашите деца ,дълго чакали някой да ги прегърне и обича. Те са пропуснали голяма част от своето детство, не е имало кой да съпреживе с тях болката и радостта от първото зъбче, както и първата изречена думичка. Не е имало кой да пророни сълзичка, когато коляното е обелено, за да притисне до сърцето си и утеши мъничкото детенце. Заради всичко пропуснато в този млад живот, нека отворим сърцата си широко, за да започне красивата приказва и в тези житейски и тежки съдби. Нека ги обичаме искрено и истински, така поетично Нина разкри душата си.

Нина е изключителна жена ,духовна и възвишена. За нея не можем да кажем, че тя е майка по професия. Можем да кажем, че нейната Мисия е да бъде майка. За Нина Ангелова е нашата „Китка от обич“ днес. Ще ви разкажем нейните истории в следващите броеве, защото всяко отгледано детенце има своя история, своите болки, които „Мама Нина“ е преживяла.

П. Петрова/www.struma.com