Попови ливади: когато туризмът не проработи, природата подаде нов шанс

Преди две десетилетия всички вярваха, че Попови ливади ще стане следващият туристически курорт на Пирин. Имаше ентусиазъм, появиха се вили, хотели, хижи и амбициозни проекти за зимен и еко туризъм. След това ентусиазмът се изпари. Инфраструктурата остана половинчата, пътят труден, а сезонът твърде кратък. Вместо оживление, днес по склоновете на Попови ливади звучи тишината. Местните бизнеси се изтеглиха към Бяло море и ниските райони на юг, където има повече туристи и по-добра логистика.

Видимо е, че туристическият потенциал на Попови ливади няма да се развие в познатия смисъл. Нито ски писти, нито хотелски комплекси могат да оправдаят вложенията при над 1400 метра надморска височина и шестмесечна зима. Но това не означава, че планината е загубена за икономиката. Репортерите на Топ Преса откриха нова посока – в биологичното производство, планинските еко стопанства и възраждането на традиционното животновъдство. Там, където туризмът не успя, може да се роди устойчиво производство с висока добавена стойност.

Надморската височина на местността около 1400 метра я поставя в категорията на планинските климатични зони, където летата са къси и прохладни, а зимите дълги и снежни. Почвите са кисели, но чисти и богати на органични вещества. Точно този микроклимат е идеален за производство на ароматни билки и култури с високо съдържание на етерични масла. Риган, мащерка, маточина, мента, жълт кантарион – всички тези растения развиват по-интензивен аромат и терапевтични свойства в условията на по-ниско атмосферно налягане и по-хладен въздух. Това е голям пазарен шанс. Българските билки с планински произход се търсят в Германия, Франция и Италия на двойна цена спрямо равнинните.

От растениевъдството най-перспективни са картофите, фасулът, зелето и морковите – култури, доказано устойчиви при къс вегетационен период. При правилна организация могат да се сертифицират като „био“, което отваря пазарите в Европейския съюз. Но истинската сила на района е в комбинацията между растениевъдство и животновъдство. Попови ливади има традиции в овцевъдството. Пасищата около местността са естествени, без химически замърсители. Млякото от такава среда може да се превърне в биопродукт с добавена стойност чрез производство на сирене, кашкавал или йогурт с географско указание „от Пирин“.

Експертите, с които Топ Преса разговаря, отбелязват и потенциала на пчеларството. На тази височина липсват пестициди, а флората е богата на диви билки. Медът, произведен тук, може да се позиционира като „алпийски български мед“ – продукт, който вече има нишов пазар в Европа.

От икономическа гледна точка, инвестицията в малко еко стопанство е многократно по-ниска от тази в туристическа база. За около 50–60 хиляди лева може да се изгради пълноценно билково стопанство от 20 декара с капково напояване, сушилня и минимална инфраструктура. При правилен маркетинг възвръщаемостта е две до три години. При животновъдно направление, например овцеферма с 50 животни, първите приходи идват след година и половина. Ако се комбинира с преработка и директни продажби, рентабилността достига 30 процента.

Климатът, който спря туризма, всъщност е благословия за биопроизводството. Свежият въздух, ниските температури и липсата на замърсители са естествен сертификат. Нужен е само нов подход – не хотел, а стопанство. Не бетон, а култивирана планинска природа.

Попови ливади няма да стане курорт, но може да стане символ на устойчиво планинско земеделие и чисто производство. Ако местните хора, държавата и инвеститорите насочат усилия към това, планината ще върне жеста. Не с шумни тълпи, а с истинска продукция, създадена от здрав въздух, труд и вяра.

Планината не храни с хотели, а с ум и търпение
Доц. д-р Божидар Иванов от Института по аграрна икономика: Попови ливади и подобни райони имат бъдеще, но само ако спрат да копират ниското поле и започнат да произвеждат качествено, а не масово

Попови ливади са пример как едно място с изключителна природа не успя да стане туристически център, но може да се превърне в модел за планинско производство. За потенциала на такива райони разговаряме с доц. д-р Божидар Иванов от Института по аграрна икономика към Селскостопанската академия, експерт с дългогодишен опит в изследването на регионалното развитие и селското стопанство в трудни територии.

„Проблемът не е, че Попови ливади няма потенциал. Проблемът е, че се търсеше грешният модел. Опитите да се създаде туристически курорт на 1400 метра надморска височина без инфраструктура и постоянен поток от посетители са икономически нереалистични. Планината има други механизми за доход. Те не са бързи, но са устойчиви. Това е място за производство, не за бетониране“, казва доц. Иванов.

По думите му, високопланинските територии като тази са естествени резервати за чисто земеделие и биологично производство. Почвите са слабо натоварени, няма промишлени замърсители, което дава възможност за сертифициране без големи разходи. „Днес Европа плаща за чистота. Не плаща за количество, а за произход. Една малка ферма на Попови ливади с билки или мляко от местни породи може да получи по-висока субсидия и по-добра пазарна цена от равнинно стопанство с десет пъти по-голям мащаб. Но това изисква организация, знание и търпение“, уточнява експертът.

Според него грешката на местните общини през последните години е, че гледат на селското стопанство като на социална дейност, а не като на бизнес. „В планината не можеш да разчиташ на масово производство. Успешен ще бъде този, който комбинира няколко направления – билки, пчеларство, животни и преработка. Този модел вече се прилага успешно в Родопите и частично в Троянския Балкан. Време е да се пренесе и в Пирин.“

На въпрос какво точно може да се отглежда в района, доц. Иванов посочва конкретни примери. „Билковите култури са с голям потенциал. Българският риган, мащерката, маточината, жълтият кантарион – всички тези растения се развиват отлично на височина над 1000 метра. При животните акцентът трябва да е върху местните породи – каракачанска овца, планинска крава, кози. Те са адаптирани към климата и дават по-висока добавена стойност чрез преработка. Това е пътят.“

Икономическият анализ на института показва, че подобни еко стопанства са рентабилни, ако са част от обща стратегия. „Един фермер няма да промени нищо. Но ако десет души в района се обединят и създадат кооперация, те могат да кандидатстват по европейски програми, да имат собствена сушилня, собствена марка и директни продажби. Това вече е бизнес, не самотен опит.“

Топ Преса попита доц. Иванов дали държавата прави достатъчно за подобни региони. „Не. Подкрепата е формална. За да тръгне процесът, трябват целеви програми за високопланински земеделски райони. Не всички места трябва да се развиват по един модел. Европейският съюз отдавна прави разлика между равнинни, полупланински и планински територии. България изостава. Ако Попови ливади беше в Австрия, щеше да има три биоферми, два пчелина и местна марка сирене. У нас има изоставени пасища и полуразрушени бази. Това е реалността.“

В заключение той е категоричен: „Планината не търпи бързи пари. Тя възнаграждава постоянството. Попови ливади може да не стане курорт, но може да стане пример за устойчиво българско производство. Тук няма нужда от шум, има нужда от ум и вяра. Това е новият начин да се върне животът горе.“