Фъргово – забравеното злато на Западните Родопи

Село Фъргово е от онези места, които сякаш времето е пропуснало да поквари. Разположено на 1036 метра надморска височина в сърцето на Западните Родопи, то е част от историческата област Чеч и от административния състав на община Сатовча. Днес Фъргово има около 600 жители, но ресурсът му е много по-голям от демографската статистика. Това е територия, в която икономическият потенциал стои неизползван, а бъдещето зависи от способността на местната власт и предприемчивите хора да го видят.

Релефът е планински, с редуващи се склонове, пасища и гори. Местността е богата на брезови масиви, водни източници и скални образувания. Това е класическа природна среда за развитие на планински, еко и културен туризъм. Според експерти от Института за планински изследвания към БАН, село като Фъргово може да приеме между 1200 и 1500 туристи годишно при минимални инвестиции в инфраструктура. Това означава около 400 000 лв годишен оборот за местната икономика, ако бъдат изградени 3–4 семейни къщи за гости и се предложат тематични маршрути.

Разстоянието до Сатовча е 10 км, а до Благоевград – 70 км. Пътят е проходим и позволява целогодишен достъп. В последните години все повече хора от Благоевград и Гоце Делчев търсят подобни дестинации за уикенд туризъм, включващ спокойствие, чист въздух и автентична кухня. Именно в това направление Фъргово има шанс да се позиционира като малък, но устойчив модел за развитие.

Природните дадености позволяват създаване на туристическа инфраструктура с ниско въздействие върху околната среда – еко пътеки, къмпинг зони, веломаршрути и фермерски дворове за дегустации. Възможностите за развитие са в няколко направления. Първо – селски туризъм и агро-икономика. Второ – културно-исторически туризъм с фокус върху археологическите останки и родопските традиции. Трето – екологичен туризъм, базиран на принципа „природата като продукт“.

Финансиране може да се търси по програмата за развитие на селските райони 2027, както и по европейските фондове за зелена трансформация. Според изчисления на Агенцията за регионално развитие – Благоевград, инвестиция от 500 000 лв в туристическа инфраструктура в район като Фъргово се възвръща за около 6 години чрез местни данъци, заетост и вторични услуги.

Проблемът е, че липсва стратегическо планиране. Няма официален туристически план за селото, няма разработени маршрути, нито туристическа карта. Местната общност обаче проявява желание – в последните две години няколко семейства вече са започнали да реновират стари къщи с идеята да ги превърнат в къщи за гости. Това е добър знак за частна инициатива, която трябва да бъде подкрепена от общината с инфраструктура, пътни табели и реклама. Ако Фъргово се развие правилно, то може да стане пример за нов тип икономика в Родопите – не с масов туризъм и шум, а с качество, автентичност и устойчивост. Съчетание между природна енергия и човешка предприемчивост.

Инвеститорите, които мислят стратегически, трябва да гледат натам. Земята е достъпна, трудът е наличен, а пазарът за селски туризъм расте с по 8% годишно според данни на Института за анализи и оценки в туризма. Този тренд няма да се обърне. Фъргово е едно от малкото места, където България още е истинска. Ако някой успее да съчетае модерния подход към туризма с уважението към местната култура, това село може да стане модел за регионално възраждане в целите Западни Родопи.