Семейство Милушеви от Хаджидимово – 65 години на сцена

Мария и Димитър Милушеви. Познава ги не само цяло Хаджидимово. Познава ги цяло Неврокопско. От младежките си години до ден днешен те са по сцените в родния край, в страната и в чужбина. Тя пее, той свири на акордеон авторските си песни. Така вече 65 години!

Днес с умиление си спомнят за концертите в граничните застави. Изнасяли програми и направо на поляните.

Постепенно към тях започнали да се присъединяват приятелите им, роднини, съседи. Така поставили началото на масовата художествена самодейност в Хаджидимово. Създали се мъжка фолклорна група „Комитите“, женска вокална група „Пиринска зора“ и детска певческа група. Имало и смесена. Постепенно се оформил ансамбълът към читалище „Яне Сандански“ – Хаджидимово. Отделно съществувал и учителски състав. Начело на всяка от тези формации стоял секретарят на читалището Димитър Милушев. Викали му човека оркестър, защото свирел на всички видове инструменти.

Освен музиканти, съпрузите били и театрални изпълнители. Мария играела главните роли в „Блокада“ от Камен Зидаров, „Хан Татар“ на Никола Икономов, „Службогонци“ на Иван Вазов, „Нонкината любов“ на Ивайло Петров и много други. Във всички тях участвал и съпругът ѝ Димитър.

Играли са в Сатовча, Слащен, Вълкосел, Годешево, Илинден, Ловча, Парил. Образите, в които се въплъщавала Мария, ставали нарицателни. Дори нейните ученици я наричали с имената на героините ѝ.

Било в Годешево. Според ролята, която изпълнявала, Мария трябвало да падне на сцената, ударена от артиста, който в пиесата бил неин любим. Щом паднала, зрителите скочили възмутени – как така някой си позволява да удря едно невинно момиче?! До такава степен хората преживявали всичко, което виждали на сцената.

„Обичах да влизам в ролите“- казва Мария.

А и хубавица била! Личи си и днес, макар да е на 83 години.

По онова време децата им били съвсем малки, но това не ги спирало. Свекървата поемала грижите, макар че се случвало младите да се приберат чак на разсъмване.

Мария винаги била до мъжа си. И вкъщи пак заедно разучавали песните.

„Закърмени сме с музиката от страна и на двата рода. Някога моят дядо Иван се е надпявал по нивите със свекъра ми Стефан“, разказва Мария.

Децата им също пеят. Дъщерята Мариана е на сцена от 3-годишна. Била е солистка в естрадния състав „Маратон“ към някогашния завод „Яко Доросиев“ – Хаджидимово. Синът Стефан е бил оркестрант и солист в същия състав. Не остават по-назад и внуците. Добромира е певица в ансамбъла в Копривлен, Стойчо участва в кукерските изяви, а Митко е аниматор. Традицията продължава правнукът Иван, който е солист в копривленския ансамбъл.

Благословен е бил онзи Димитровден на 1959 година, когато Димитър Милушев направил серенада пред портите на своята изгора. Пеел той „Марийче ле, лично девойче“ и „Сладуно моме“, но и в най-смелите си мечти не предполагал колко съзидателни години го чакат с тази жена и колко много песни ще изпеят заедно!

Юлия Баймакова

Гоцеделчевци за Града и Региона