Плачеща, без въздух и с 39 градуса – никой не я погледна в Спешното в Сандански

В държава, в която здравето е уж основно право, в Сандански една жена разбра колко струва човешкият живот – колкото усмивката на медицинска сестра, която не вдигна поглед от компютъра си. Историята разказва журналистът и собственик на сайта „Сандански1“ Атанас Атанасов, който описва случилото се с жена, потърсила помощ в Спешния кабинет на града.

„От два дни не се чувствах добре – стягане между гърдите, болки, нямам въздух. Дишам на пресекулки. Температура 39 градуса. Вече нямам сили, едва вървя“, споделя жената пред него. С мъжа си тръгват да търсят лекар. Първо към поликлиниката. Часът е 18:00. Табелата на дежурния кабинет ги посреща с надпис, че той работи само в събота и неделя. „Значи не можем да се разболяваме през седмицата“, казва тя с горчив сарказъм.

Лабораторията вече е затворила. Единственият шанс остава Спешният кабинет. Жената влиза, поздравява. Мълчание. Медицинската сестра гледа в монитора. Никой не реагира. Тя започва да обяснява симптомите си. Болка, треска, липса на въздух. Лекарят я изслушва равнодушно. „Нищо ти няма, гърдите ти са чисти. Вземи си някое сиропче за кашлица“, казва той. Кашлица няма, но съветът е даден.

„Попитах защо тогава имам 39 градуса и болка, а той каза, че може би има някакво възпаление. Не ми измериха нито кръвно, нито температура, нито ме насочиха за изследвания“, споделя жената. Грубото отношение било последното, което можела да понесе. Излиза от кабинета с треперещи ръце и сълзи в очите. Решава сама да си пусне изследвания в лабораторията към болницата. Кръвна картина и ЦРП. Резултатите показват тежка инфекция.

„Лекарката в лабораторията ме видя плачеща, без въздух. Каза ми – ако не са наред изследванията, върни се пак при тях. Донесох резултатите, а друг доктор, когото намерих след това, заключи: силна белодробна инфекция“, разказва тя.

Историята повдига болезнен въпрос – за какво съществуват спешните кабинети, ако не за спешни случаи? Докога ще се чака пациент да се свлече на пода, за да бъде прегледан? Колко още хора ще бъдат връщани с „вземи си сиропче“ и „чакай личния лекар“?

Тази история не е изключение. Това е ежедневие в българското здравеопазване. И не става дума за липса на апаратура, а за липса на човещина. Спешният кабинет в Сандански е просто един пример от стотици. А след него остават сълзи, унижение и усещането, че животът ти не струва повече от безразличния поглед зад бюрото.

Преракзано от : Атанас Атанасов, журналист и собственик на сайта „Сандански1“ снимката също.е от сайта.