Карлос Насар вдига, Да, България го събаря

Карлос Насар е едно от малкото доказателства, че България все още може да ражда личности, които излизат отвъд ограниченията на дребнотемието и посредствеността. В свят на кухи думи и евтини сензации той не говори – вдига. Не обещава – прави. Тежестите, които носи, не са само на лоста, а и върху гърба му – морални, обществени, политически. И въпреки това стои изправен, докато други се гърчат в собствената си завист.

Момчето, което кара света да става прав, когато излиза на подиума, бе посрещнато с овации, а на следващия ден оплюто. Българският абсурд в най-чист вид. Издигаме го в икона, после го хвърляме на кучетата, защото се снимал с човек, когото някой не харесва.

Плювните тръгнаха от познатите „морални шампиони“ – от „Да, България“ и лично от Ивайло Мирчев. И това доказва едно: пред користните си интереси и политическите сметки тези хора нямат спирачки. Никакъв идеал не ги интересува. Те говорят за ценности, но живеят от разделение.

Карлос не е политик. Той е сила, воля и труд. А в държава, където думата „успех“ вече предизвиква съмнение, всеки успял бива моментално „осветен“ и оцапан. Защото тук не можеш да си голям, без да си виновен.

Който не разбира защо световният шампион мисли за Катар, нека се огледа – не заради парите, а заради атмосферата на отрова, която убива духа. Когато един шампион трябва да се оправдава за това с кого се е снимал, проблемът не е в него. Проблемът е в нас.

Карлос Насар не е предател, не е „продажник“, не е „момче без родина“. Той е роден тук и именно тук го убиват бавно – с думи, интриги и злъч. А после ще се чудим защо другите си тръгват.

Карлос Насар е лицето на България, която още може. България, която не мрънка, а вдига. И когато днес го оплюват, нека си спомним: не той се срина, а обществото ни – под тежестта на собствената си завист.