С товар на гърба и чест в сърцето: Баба Керкелка – единствената кираджийка в Неврокопско и Родопите
-
- октомври 15, 2025
Родопите са сложна за преминаване планина. Не може просто ей така — хрумне ти и „хоп“ — да пресечеш към Тракия, към Ксантийско или Драмско, към Неврокопско или към Източните Родопи.
В сърцето на Родопите, сред мъгли и върхове, между Тракия и Беломорието, живяла една жена, която пренаписала историята по пътеките на планината. Казвала се Керкелка. Баба Керкелка от Чепеларе – жената, която не просто вървяла по мъжкия път, а го утъпкала сама, с товар на гърба и чест в сърцето.
Тя не била коя да е. Била е единствената жена-кираджийка в Родопите. Не жена на кирaджия. Не помощничка. А самостоятелен търговец, пренасял стоки през непристъпни места, където само орлите се осмелявали да хвърлят сянка. Смелостта ѝ не се изразявала в думи, а в километри. В килограми. В стъпки по камък и кал.
Родопите не са просто красива планина – те са лабиринт от каньони, хребети и бездънни бездни. Те не прощават на слабите. От хилядолетия човешкото движение тук се е водело от формата на релефа – по теченията на реките, по билата на планините. А между Чепеларе, Неврокопско, Ксантийско и Източните Родопи никой не се е придвижвал „ей така“. Трябвало е смелост, упоритост и най-вече – нужда. Защото хората тук винаги са живели, раждали се, отглеждали деца – и все им е трябвало нещо отвъд хълма.
Именно за тази цел са съществували кираджиите – хора със занаят. Те били своеобразните „доставчици“ на миналото. Пренасяли всичко: храни, тъкани, вълна, инструменти, стока за пазара. И го правели на ръка, с катъри, с коне, с каруци – често по неравни пътеки и рискови проходи, в дъжд и пек. Това била трудна и опасна професия. И напълно мъжка.
Но тогава се появява баба Керкелка. И преобръща тази традиция.
Не защото някой ѝ позволил. А защото планината била нейна, както е била на всички останали. С несломима воля тя започва да разнася стоки из Родопите – в края на XIX и началото на XX век. Пътят ѝ минавал не само през трудните баири на Чепеларско, но и към Тракия, Ксантийско, Драмско, към Неврокоп и източните краища на планината.
Тя не е изисквала внимание – тя го е печелила. Със сила, непреклонност и самочувствие, което извира не от гордост, а от ежедневен труд. На снимката, която е останала от онези времена, баба Керкелка гледа право в обектива с такава сила, че дори век по-късно човек усеща респекта. Този поглед не пита. Той заявява.
Когато днес говорим за Родопите, обикновено си представяме гайди, песен, борина и мъгла. Но понякога трябва да си припомним, че тази земя е изградена не само от поезия, а и от много, много труд. От хора, които са вървели пеша с чували, докато сме били още мисъл в нечия утроба. Хора, които не са чакали лесното. Като баба Керкелка.
Историята ѝ не е записана в учебници, но се предава от уста на уста. Като пламък, който не гасне. Като истина, която няма нужда да се украсява. Защото е достатъчна сама по себе си.
Баба Керкелка е не просто част от фолклора. Тя е доказателство, че жената може да бъде не само майка и домакиня, но и пътешественик, търговец, носач, боец. Когато е нужно – всичко наведнъж.
Днес вече няма кираджии. Пътищата са асфалтирани, стоките летят по шосетата. Но в тихите родопски села, където камъкът още пази следи от миналото, има и едно име, което планината не забравя – Керкелка. Жената с поглед на камък и сърце на боец.
И точно заради такива хора, Родопите не са просто планина. Те са характер.
Be the first to leave a review.
