МИНАХА ГРАНИЦАТА! Хипермаркет на Юндола не може да продава „домашно“
-
- октомври 15, 2025
Подготвя се хипермаркет с обещание за „домашни продукти“ на връхна на Юндола аламрират ни местните. Маркетингът е романтичен, но числата са твърди. Хипермаркет дори със среден трафик не живее от случайни бурканчета и две кофи сирене. Нужен е постоянен поток стока, постоянна хладилна верига и постоянна проследимост на партиди. Това изисква промишлени обеми и регистрирани производители. Домашното по дефиниция отпада.Теренът на снимката е показателен. ПРИПОМНЯМЕ ЧАСТ ОТ РАЗСЛЕДВАНИЯТА НИ ТУК
Да сметнем консервативно. В пиков сезон минават поне 600 клиенти на ден. Извън сезона поне 300. При 30 процента, които купуват млечни, и средна кошница 0,6 килограма сирене излиза дневна нужда около 108 килограма в пик и 54 килограма в дъното. Средно 80 килограма на ден или над 560 килограма седмично. За 1 килограм истинско краве сирене трябват около 10 литра мляко. Това означава над 5 600 литра мляко седмично. Една планинска крава дава приблизително 20 литра на ден, около 140 литра седмично. За млечната суровина за сирене на този един хипермаркет са нужни поне 40 крави, осигуряващи мляко без прекъсване целогодишно. Реалистично, при отпуски, болести и сезонни спадове, са нужни 60 до 80 крави. В Юндола и околните села повечето стопанства са с 2 до 5 крави. За да се събере този обем всеки ден, трябват 15 до 30 малки ферми, които да работят като един координиран производител. Това вече не е домашно. Това е мандра под формата на мрежа.
Кашкавалът е още по-твърд казус. Той зрее минимум 60 дни. Ако рафтът трябва да държи по 80 килограма продажба на ден, в склада и камерите трябва да стоят на отлежаване около 4 800 килограма готов продукт за двата месеца напред. За тези количества са нужни близо 48 000 литра мляко, налични и платени много преди продажбата. Такъв обем не се прави в казан на двора. Прави се в регистрирана мандра с HACCP, лаборатории и персонал по график. Иначе няма как да има стока, няма как да има постоянство, няма как да има безопасност.
Йогурт, масло, извара и айрян добавят още мляко в уравнението. Ако по 15 процента от клиентите вземат по едно кисело мляко и една извара на ден, това са поне 150 опаковки кисело и 90 опаковки извара. Само за тях трябват още 300 до 400 литра мляко дневно. Сумарно млечната суровина за един хипермаркет минава 6 000 до 7 000 литра седмично в нисък сезон и 10 000 литра в силен сезон. Това означава още ферми, още танкове, още шофьори и хладилни бусове. Домашното изчезва от картината.
Медът. Ако хипермаркетът продава по 10 килограма на ден, това прави 3 650 килограма годишно. Планинският добив в района е средно 10 до 15 килограма на кошер за година. За да се поддържа само тази витрина, трябват 250 до 365 кошера, и то без слаби години, без отравяния и без загуби. Това е голям пчелин, а не „дядо с пет кошера“. Ако добавим търсенето в пикови уикенди, бройката расте. При мед домашната логика рухва на първата сметка.
Домашните сладка и лютеници. При 15 килограма дневни продажби излизат над 5,4 тона годишно. Един домашен вареж е 4 до 6 килограма готов продукт. За да се покрие постоянната витрина, са нужни над 1 000 варежа годишно, при това с еднакъв състав, еднакъв брикс и еднакъв микробиологичен профил. Домашното не прави 1 000 варежа с еднакъв вкус и етикет. Това го прави цех със смени и спецификации.
Правната рамка е категорична. Продукт, който влиза в хипермаркет, е с етикет, партида, дата, проследимост и анализи. Производителят трябва да е регистриран обект по храните. Тази регистрация изисква помещения, оборудване, процедури и контрол. В момента, в който домашният буркан мине прага на хипермаркет, той вече не е домашен. Той е индустриален продукт от малка или средна преработка. Маркетинговото „домашно“ е подвеждане. Стоката е промишлена по закон и по логистика.
Икономиката на веригата потвърждава невъзможното. Рафтове искат дълбочина и гарантирана наличност. Това се купува с договор, график и неустойки. Домашният производител не може да поеме неустойка за недоставени 200 килограма сирене през февруари. Хипермаркетът не търпи празен рафт. Мениджърът ще замести с промишлен продукт. Така „домашното“ на витрината се осигурява от голям производител, който прави отделна линия с по-рустик етикет и кратка серия. Двор няма. Има фабрика, която разказва история.
Маржовете убиват автентичността. Витрина с висока рентабилност и наем на квадрат изисква бърз оборот. Истинското сирене зрее, тежи и струва. Имитиращият продукт е евтин и се държи на рафт дълго. Търговецът избира това, което пълни отчета. Алчността на търговците вече уби шанс Юндола да стане меката на домашните продукти. Вместо селски пазар с проследими фермери, се готви магазин с романтичен надпис и промишлено съдържание.
Логистиката е последният пирон. За да има ежедневно зареждане, са нужни хладилни бусове, камери, приемчиви площадки, план за изтегляне на партиди и документи за проследимост. Домашният модел с бурканчета в багажник не покрива това. Покрива го оператор със склад и договори. Оператор значи индустрия.
Топ Преса проследява тази тема от месеци. Събрахме сметки, маршрути и свидетелства. Никоя друга медия не влиза в детайлите тук. Време е институциите да кажат истината ясно. Ако ще има хипермаркет на Юндола, той по закон ще продава промишлено произведени храни от регистрирани обекти. Ако продава „домашно“, това или е заблуда на етикета, или е нарушение. И в двата случая „домашното“ на витрината е приказка за туристи, а не реална фермерска икономика. Изводът е прост. За да се захрани капацитетът на един хипермаркет, са нужни десетки крави, партиди сирене и кашкавал с месеци напред, стотици кошери, тонове плодове за сладка, постоянна хладилна логистика и формален контрол. Това е фабрична организация. Домашното не живее така. Топ Преса ще продължи да пита, да смята и да публикува, за да не бъде подменено доверието на хората с маркетингов надпис.
Според експерти по хранителна икономика и аграрна политика, идеята за „домашен хипермаркет“ е не само икономически невъзможна, но и правно противоречива. Проф. Георги Георгиев от УНСС коментира пред Топ Преса, че в България липсва реален контрол върху употребата на термина „домашен продукт“. Всеки може да постави този етикет без лабораторен анализ и без ясно доказан произход. Това подвежда потребителя и изкривява пазара. Според него трябва да се въведе ясна категория „фермерски продукт“, с конкретни критерии – количество, място на производство, собствена суровина и ограничен пазарен обхват. Само така ще се разграничат реалните производители от търговците, които използват носталгията към село за бърза печалба. 
В Европа това вече е решено. Във Франция, Италия и Австрия фермерските пазари се регулират със строги правила: всеки продавач трябва да докаже произхода на суровината, да посочи парцела, от който идва продукцията, и да спазва ограничен обем на продажби. Марката „фермерски продукт“ там се дава само на производители, които преработват собствената си суровина и продават лично. В Германия съществува сертификация „Vom Hof“ – „От фермата“, която се контролира от регионални камари и лаборатории. Подобна система липсва у нас. В България всеки, който има фризер и етикет, може да се нарече „домашен производител“. Това подменя доверието и превръща пазари като Юндола в безконтролна зона между индустрия и измама.
Редакционен коментар: България стигна до абсурда – да строи хипермаркет за „домашни продукти“. Това е като да отвориш фабрика за носталгия. Зад романтиката на етикета стои студената сметка на търговеца, който иска оборот, не истина. Юндола трябваше да е символ на чист труд и автентично производство, а се превръща в площадка за маркетингов фалш. Институциите мълчат, защото им е удобно, а търговците строят, защото няма кой да ги спре. Топ Преса няма да мълчи. Ние ще показваме всеки път, когато алчността облича престилка и се представя за „домашна“.
Be the first to leave a review.
