Димитър Василев: Не съм нито мутра, нито курвар!
-
- февруари 21, 2015
Димитър Василев е един от първите собственици на фитнес зала в Благоевград. Започва да се занимава с бодибилдинк, преди 18 години. С Митко се познаваме от много години, може би повече от 30… Звучи ужасно, но е факт. Учили сме в едно училище и живеехме в един квартал. Помня го, че беше много слаб и с дълга коса… Отивам в неговия фитнес, който се намира в сградата на VI СОУ “Иван Вазов”. Искам да го представя на читателите, защото е човек който знае доста за тренировките, храненето, диетите, автомобилите и хубавите жени.
Митко, да започнем с това, от кога се занимаваш с фитнес?
– Фитнес зала “Олимп“ отвори врати, през 2003 година. А аз иначе с бодибилдинг се занимавам от 18 години. На първи май 1995 година ми беше първата тренировка. От тогава най-дългата ми почивка е била един месец в казармата и след това чак сега.
И в казармата ли си тренирал?
– Да, не спирах да тренирам там
Аз помня, че се беше амбицирал да ходиш на състезание по културизъм…
– Много пъти съм се канил да ходя по състезания. Основното, което мотивира един човек е да си постави някаква цел. Примерно ако си поставиш цел, че ще ходиш на състезание, се мотивираш да направиш нещо повече от колкото до сега си правил.
Каква беше твоята амбиция през 1995 година, момичетата ли?
– Не, аз винаги съм бил много слаб и по малките с една година от мен ме тормозеха. Преди да почна да тренирам бях 58 кг. при височина 172 см. Не съм израснал повече от тогава, но топ формата ми е 93 кг. Тогава изглаждах най-як. Основното, което е при този спорт е постоянството. Не е важно да се напъваш, а просто да продължаваш да тренираш. В момента в Благоевград всички тренират абсолютно професионално. Макар, че много малко си изкарват парите с това нещо. Без да омаловажавам труда на хората, които ходят по състезания.
Вчера си говоря с едно момче… Знаеш ли защо не се печели вече от фитнес залите? Колко пари даваш за карта, пичаго? 25 лв. а залата струва 200 хиляди лева. А едно кафе, за 200 хиляди, знаеш ли колко пари ще оставяш? Няма връзка. За това евала на тези които вложиха толкова пари в тези благоевградски зали. От залата не можеш да забогатееш, но и от гладен няма да умреш. Това не е бизнес, и този които се занимава със зала не го прави за печалбата, а е заради това, че е в кръвта му. Тоест, че е трениращ, че иска да се занимава с това нещо. А не 100% печалба защото за 100 бона ще спечели много повече ако ги вложи в нещо друго.
Ти как се реши да направиш твоята зала?
– Тогава имаше само три зали, съществуваха само “Арнолд” “Давид” и “Питбул”. Избрах да е в Струмско, защото тук съм израсъл , а и нямаше зала. Имаше една за няколко месеца в столовата на училището, но бързо приключи дейност… Преди да се заема с моята зала исках да купя половината дял на “Арнолд”. Тогава собственици бяха Боби и Пламен, те бяха съдружници. Направих една среща с Боби и заявих, че имам интерес да купя неговия дял. Боби каза, че наистина го продава, но по регламент първо трябва да го предложа своя съдружник. Не очакваше съдружника му да намери толкова пари. Но човека си намери пари и си плати. Сметнах колко пори ще трябват и се заех. То беше ужас! Мазе, влага… Направих залата и за времето си беше най-добрата! В годините когато имаше много работа в Благоевград имаше и много трениращи. Имаше и доста охрана, а на тях им е нужно да тренират.И това не мога да си обясня защото тогава момчетата даваха по 200 лв. за добавки и медикаменти, за да тренира и заякват. Сега младежите дават по много повече, а реално не работят като охрата… заради жените ли го правят, заради техен ли кеф, не знам. Не мога да си обясня професионалното отношение. Моето отношение към трениращите тук е да идват три пъти в седмицата по един час. През другото време нито да се хранят различно, нито да мислят за това нещо… Просто след работа, дори уморени, дори скапани да дойдат, да пият едно кафе да падне умората и да направят една тренировка. Програмата е такава, да промени човека и да го направи да се чувства и изглажда по-добре, но не и да се занимава професионално. Основното е постоянството, без протеини, без промяна на хранителния режим, без нищо… Просто тренировки и ако тренираш правилно, резултатите идват. Е, не е като да си купиш дреха, отиваш в магазина и за 200 лв. се обличаш и се променяш. Но пък са трайни резултати 1-2 години, после ти става навик. Подобрява се здравословното състояние и не се ангажираш към нищо, защото психически ангажиращо е да мислиш какво да ядеш, през деня колко време, какви медикаменти да взимаш през колко време…
Е добре де, но ти си ги правил тези неща…
– Да, аз съм минал през всичко и съм постигнал това което си бях дал за цел. 2001 година вдигнах 170 кг. Преди 4 години вдигнах 200 кг. от лежанка. С течение на времето не съм напреднал чак толкова много но…
Според теб вкуса на жените променил ли се е през годините?
– Жените винаги са харесвали стегнатото мъжко тяло. Не мускулесто, яко масивно, а просто добре оформено мъжко тяло.
А конкретно за теб, почнаха ли да те харесват повече?
– Да. В началото започнаха да ми обръщат повече внимание, а в последствие точно оборотното. Затвърди се една такава тенденция, че момче което изглежда добре и е телар е плейбой и курвар. И да, харесват те, но сериозните момичета бягат. Затова жените колкото харесват такива мъже колко се и пазят от тях.
Жените тренират ли?
– Да. В момента жените тренират много повече от преди години. Но всички търсят показност, там където има мъже, да ги видят че тренират.
Аз си спомням когато отидох за първи път на фитнес пред 1993 година, тогава ни викаха комплексари,а сега трениращите са гъзари. Защо така?
– Да, комплексари, защото там не отиваха силните да тренират. Никой силен няма да отиде да направи нещо различно със себе си. Защото той си го има, за какво му е да става по силен. Просто слабите отиваха да тренират и за това ги наричаха комплексари, а резултатите идваха много бавно. Но тогава имаше някак си приятелство в залата. Който и да влезеше всички бяха приятели, всеки беше отишъл там с целта да тренира и един друг си помагаха. Може би това време отдавна отмина. Сега всички гледат злобно и ти говорят зад гърба, завиждат…
За Стоянчо какво ще кажем? Нашия приятел Стоян Дудов, който стана доста известен…
– Стоянчо, тръгна оттук от моята зала. Той си имаше ген, беше си природно надарен. Идваше тука тренираше много и правеше всевъзможни глупости, по два-три часа. И имаше деца които го слушаха, но той каквото и да правеше изглеждаше по-добре от тях, защото си имаше ген. Но в един момент не издържах. Отидох при него и му дадох няколко съвета и той ме послуша и започна сериозно да напредва. В последствие той сам си откри пътя и в момента с това си изкарва парите. Помогнах му да почне работа като охрана, но не беше тази работа за него и му казах, че щом толко му харесва да изглежда добре да се занимава с манекенство. И тогава той започна да се снима във видео клипове, и даже мисля че ти го снима за първи път и после го почнаха в чалга клиповете.
Предполагам не е тайна, че караш готин Мерцедес… Засичали сме се и по пътя, по клубове… И много мой приятелки са ме питали за теб: “що за човек е Митко, изглежда ми женкар или изглажда ми мутра”. Сега те питам що за човек си?
– Нито съм мутра, нито съм женкар, тоест не съм агресивен. Да, физически съм силен, но не съм агресивен. Женкар не мога да се определя, защото излизам със жени, като не съм обвързан. Не пуша и не пия алкохол…
Ти беше един от охранителните на боса на ВИС-2 в Пиринско Васил Горчев – Кьоравия, който аз много уважавах и там с теб сме се засичали почти всеки ден.
– Да, работил съм за него две години. В интерес на истината бях много доволен от отношението, а заплащането в Благоевград никога не са взимали охранителните много пари. Имало е периоди в които съм получавал доста пари, но не ги заделях. Но пък имам кола, голям апартамент и работа… Остава само едно дете 😉
Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса
Be the first to leave a review.
