Лъчезар Льольов: Загубих баща си и срещнах любовта на живота си по едно и също време!

За смъртта, любовта и децата ще си поговорим с Лъчезар Льольов . Той е вуйчо на Георги Бъклев – №1 в родния хокеи на трева. Срещаме го на 14 февруари в благоевградско заведение със съпругата му и двамата му синове. Питаме го дали познава хокеиста Георги Бъклев, и той ни казва че е негов вуйчо. Лъчезар ни кани на неговата маса, за да си поговори.

Кога се запознахте със своята съпруга?
– С Мария се запознахме на 1 януари 2006 година…Тогава беше нашата първа среща. Обстоятелствата бяха доста необичайни и не до там романтични в началото, защото баща ми беше тежко болен и беше в болницата, а Мария беше медицинска сестра. Баща ми беше тежко болен и го чакахме всеки момент да почине. Лекарите бяха казал, че няма никакви шансове да оцелее и аз му бях придружител. Нямах никакво настроение тогава и не ми беше до нови връзки… Но започнахме да се засичаме всеки ден и от дума на дума се сприятелихме. Поисках и номера, поканих я да излезем и така… След десетина дни баща ми почина. Изгубих един човек, който много обичах, който беше моя упора, но съдбата ме срещна с Мария… Още когато се запознахме с нея имах усещането, че това е моя човек. Усетих я близо до сърцето. Имал съм и други връзки, но чувствата не бяха такива.

Помниш ли вашия първи 14-ти февруари?
– Да, помня го… Тогава се поизложих малко, за това съм го и запомнил. Тръгвам от вкъщи с такси, за да я взема. Бях запазил предварително маса в ресторант и съм взел подарък, разбира се. Нося със себе си огромен букет червени рози. Стигам до нейната къща и вадейки пари да платя на таксито оставям портфейла на седалката. Плащам на таксито, взимам си букета и излизам от колата, а портфейла си остава там 😉 Толко бях влюбен в нея, че леко бях отнесен… мислех само за нея. Фирмата постъпи лоялно към мен и ми върнаха портфейла в които имаше и документи. С това го помня нашия първи 14-ти февруари, защото случката беше доста забавна. Отпразнувахме деня на влюбените с друга двойка и всичко мина добре. От тогава минаха 9 години!

Кога се събрахте да живеете заедно?
– На 12 март се събрахме официално. Направихме годеж и заживяхме заедно у дома. Майка ми беше много щастлива, че ще има снаха. Всичко беше много хубаво, като при повечето сгодени. Мария забременя и се наложи да форсираме нещата и за сватбата и 6 месеца след смъртта на баща ми направихме сватбата… Беше ми тежко, но все пак живота продължава.

По- късно си изгубил и майка си…
– Да, още един жесток удар на съдбата… Майка ми беше страхотен човек, вечно усмихната и в добро настроение. Тя почина 4 години след сватбата ни с Мария. Какво да ви кажа, чувството е много лошо… Осъзнаваш, че вече ги няма и се молиш дано да бъдат на едно по- добро място. Разбираш, че си сам и няма да я има вече тази майчина и бащина обич… Но живота си е живот и тези неща са неизбежни… Хората се раждат и умират, няма как… Липсват ми много, често се сещам за тях. Но връщане назад няма. Човек трябва да гледа напред и да се бори. Отстъпиш ли на болката и тъгата, се погубваш сам.

Как е семейното положение днес?
– Ами вече имам две дечица. Големия син се казва Стоян, а малкия Мартин. Да са ми живи и здрави. Това е най- важното нещо в моя живот, моето семейство…
Това е моето богатство и нищо друго не ме интересува. Имам в предвид материалните неща, които са доста преходни в живота на човека. Защото днес може да имаш много пари, лъскави автомобили, огромни къщи … , но утре може да ги изгубиш. Това е една излишна суета, която наистина носи радост, но е доста преходна. Докато децата и семейното разбирателство лично за мене най-голямото богатство.

Какво работиш?
– Преди работех в производството, от скоро съм в един голям магазин…
С моята заплата и майчинството, което взема съпругата ми, парите ни стигат колкото да издържаме семейството. Никакво бъдеще не може да се осигури на децата. Тези 400-500 лв. са смешни пари с тях трудно се живее в България…

Търсиш ли варианти да напуснеш страната?
– Ако ми се отдаде такава възможност ще замина веднага, въобще няма да се замислям. Ще го направя, защото искам да си подсигуря децата и да ги измъкна от мизерията, която им предлага България.

А какво ти е мнението за тази уж носталгия, която демонстрират тези които вече са се махнали от страната?
– В смисъл, аз съм роден тук и си харесвам страната, но държавата не ми предлага нищо. Какво е наред тука? Нищо! Кой живее добре в България, политиците и приближени до тях личности и фирми. Както има един приказка: “Другите държави си имат мафия, а в България мафията си има държава”. Тук няма място за сантименталности, ако мога да спася семейството си бих го направил веднага. Искам децата ми да се изучат, да имат добро образование имат хубава работа и да бъдат щастливи… Нали това са съвсем реални и постижими неща. Това е бъдещето на много западни младежи все пак.

Преди време папараците на Топ Преса случайно те бяха снимали заедно с Георги Бъклев, който е хокеист №1 в България. В последствие разбрахме, че си негов вуйчо и че често идва на гости тук в Благоевград.
– Георги е страшно упорито и талантливо дете, явно е като майка си. Тя е същата, но той е два пъти по-добър. Успехът му в училище е бил винаги отличен. Умее да си съчетава нещата учене, тренировки, приятели, гаджета… Той е гордостта на семейството. Бих искал моите синове да са, като него. Да бъдат сериозни хора.

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса