България влиза в еврозоната, но детската издръжка остава на минимума: 155 евро за 2026г.
-
- октомври 8, 2025
С влизането на България в еврозоната от 1 януари 2026 г. минималната издръжка за дете се обвързва с новата минимална работна заплата. Какви права имат родителите и кога издръжката може да се увеличи?
От 1 януари 2026 г. България официално ще влезе в еврозоната, а с това ще влязат в сила и редица финансови и правни промени, които касаят ежедневието на българските граждани. Една от тях е актуализирането на минималната издръжка за дете, която пряко зависи от новата минимална работна заплата.
Новата минимална издръжка: 303,25 лв.
Съгласно действащото законодателство, минималната месечна издръжка за дете се изчислява като ¼ (една четвърт) от минималната работна заплата (МРЗ) за страната. След като от 1 януари 2026 г. МРЗ ще стане 1213 лв., минималната издръжка се увеличава до 303,25 лв. на месец.
Тази сума представлява законово установения минимум, който всеки родител, който не отглежда детето, е длъжен да осигурява за неговата издръжка. Тя трябва да покрие основните му нужди – храна, облекло, здравеопазване, образование и основни социални разходи.
Важно: Сумата от 303,25 лв. е минимален праг. Ако доходите на родителя позволяват или нуждите на детето са по-големи, съдът може да определи значително по-висока издръжка.
Кога тази сума не е достатъчна?
В реалността разходите за отглеждане на дете често надвишават законовия минимум. Курсове по чужди езици, спорт, изкуства, извънкласни дейности, медицински процедури, учебници и дигитални устройства за обучение – всички тези разходи често остават извън обсега на минималната издръжка.
Поради това съдебната практика често отчита индивидуалните обстоятелства при определяне на издръжката. Съдът взема предвид:
- възрастта на детето и етапа на обучение
- реалните месечни разходи за основни и допълнителни нужди
- доходите и възможностите на двамата родители
- дали детето има специални здравословни или образователни потребности
Издръжката не е фиксирана завинаги
Добре е да се знае, че след като веднъж е определена, издръжката не остава непроменяема. Законът позволява образуване на ново съдебно дело за увеличаване (или намаляване) на издръжката, ако се променят обстоятелствата – например при повишаване на доходите на родителя, задължен да я плаща, или ако нуждите на детето нараснат.
Примери за такива промени включват:
- смяна на училище с по-високи такси
- начало на интензивни извънкласни дейности (спорт, музика и др.)
- здравословни проблеми, изискващи лечение
- доказано нарастване на заплатата или благосъстоянието на родителя
Как се урежда издръжката?
Издръжката може да бъде определена по два начина:
- Доброволно споразумение между родителите, подписано пред нотариус или утвърдено от съда
- Чрез съдебно решение – когато няма съгласие или когато единият родител отказва да плаща
Ако родител не изпълнява задължението си доброволно, потърпевшият има право да заведе дело за принудително събиране на дължимите суми. В случай на просрочие се начисляват и законни лихви, а съдебен изпълнител може да пристъпи към принудително събиране чрез запор на заплата или банкови сметки.
Навлизането в еврозоната: ще се промени ли нещо?
С присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 г., паричната единица ще бъде евро, но принципът за определяне на издръжката остава непроменен – тя ще се базира на минималната работна заплата, която вече ще бъде определена в евро. Така минималната издръжка за дете ще бъде около 155 евро (303,25 лв. по фиксирания курс 1,95583).
Важно е да се отбележи, че преходът към еврото няма да промени основните социални и семейни права, но ще направи по-прозрачно сравнението на издръжките с други страни в ЕС. Очаква се това да улесни международните дела по семейно право, когато единият родител живее в чужбина.
Финални съвети
Ако сте в ситуация, в която се налага да търсите или преразглеждате издръжка за дете, потърсете професионална помощ – адвокат по семейно право или правна консултация. Съдебните процеси са защитен механизъм, създаден да гарантира правата и интересите на детето – и затова не бива да се страхуваме да го използваме.
Детето има право на нормален живот – а обществото, включително чрез закона, има задължението да го осигури.
Be the first to leave a review.
