Владимир Москов – кмет на Гоце Делчев: Имаме равностойни условия
-
- февруари 20, 2015
Екипът на „Самоков 365” се впуска в едно доста интересно предизвикателство. Образно казано се опитахме да разберем къде е Самоков в съпоставка с два сходни града – Банско и Гоце Делчев. Развитието на зимния туризъм беше отправната точка, която ни отведе в Банско. От кмета Георги Икономов се опитахме да разберем как се случват при тях нещата, подробности около бъдещите им планове и проекти. Интервюто с градоначалника ще може да прочетете в следващия брой.
Доста по-любопитна се оказа срещата ни с Владимир Москов, който вече пети мандат е кмет на Гоце Делчев. Той ни разказа за инвестиционния климат, привлечените европейските средства и не на последно място опита им с изграденото в района депо, което функционира от доста време. За съжаление сравнението не е в полза на Самоков най-вече по отношение на функциониращите предприятия и равнището на безработица, което се движи в рамките на 10%. Тази в Самоков е над 20% и то според официалните данни. Неофициалната статистика е доста по-стряскаща, заради сравнително постоянната група от хора с ниска степен на образование и без необходимата квалификация. Двата града са с приблизително еднакъв брой население като Самоков има съвсем леко предимство. При посещението си на място се натъкнахме и на доста впечатляваща гледка – автобусите, които пристигат един след друг и карат поредната смяна с работници в „Ролман”. Това при нас отдавна не може да се види и нека това не звучи като някаква носталгия по миналото, а по-скоро като отговор на въпроса какво трябва да се направи, за да се случи. Ако бъркаме някъде да разберем къде са ни грешките – това е целта на цялото упражнение.
Близостта до границата с Гърция безспорно е сериозен фактор, който влияе положително върху местната икономика. Гоце Делчев е населено място с доста добре развита търговия. Има още какво да желае по отношение на туризма и то най-вече селския. Повечето от малките населени места, попадащи в територията на южната община са истински резервати, запазили и съхранили в себе си българската самобитност. Ковачевица, Лещен и Делчево са малка част от тези живописни кътчета. Какво се предприема в тази насока – вижте в разговора с Владимир Москов.
Г-н Москов, какво трябва да знаят хората на прима виста за икономиката и препитанието в този южен и красив български град – Гоце Делчев?
Предимството е, че се отвори границата с Гърция през 2007 г. и даде някакъв допълнителен шанс в кризата. Хубавото е, че голяма част от местните фирми, имам предвид външните инвеститори успяха да се спасят и преодолеят проблемите с кризата. Най-големият от тях – „Ролман” е в Гоце Делчев от 1993 г. Започна с 300 човека, сега са 3 200. През първите и най-тежки години на кризата, фирмата не освободи нито един работник. В момента предприятието продължава да работи и дори откри цехове в две от големите ни села – Брезница и Буково. Брезница е най-голямото ни село с 3 800 човека.
Предполагам, че говорим предимно за неквалифицирана работна ръка, така ли е?
Ние не сме имали шивашки училища. На по-късен етап се откриха паралелки в НПГ „Димитър Талев”, които дават специалисти за шивашкия бизнес. Самата фирма също създаде училище, което подготвя такива нискоквалифицирани кадри от малцинствата. На който му се работи получава специалност и започва да работи като шивач или гладач. От 15 години в града има двама големи италиански инвеститори и произвеждат играчки за шоколадовите яйца „Киндер сюрприз”. Много голяма част от работниците са с ниска квалификация. Чуждестранните предприемачи купиха от Общината бившия хлебозавод, който аз през 1995 г. заварих разрушен и сега в него работят 450 човека. Майката на тази българо-италианска фирма е в град Бергамо. Другото предприятие е за производство на мъжки обувки. То си е вече чисто италианско и в него се трудят около 500 човека. От старите предприятия в града остана „Пирин пласт”, което е частно и в него се произвеждат пластмасови изделия – мрежи, кофи, легени и др. Най-голямото му производство е на пластмасово велпапе. Това предприятие има връзка и със самоковско дружество в същия бранш. Имаме няколко нови фирми в сферата на строителството. Много от тях изпълняват поръчки в съседна Гърция – Драма, Кавала, Ксанти, София и тук, в Гоце Делчев. Няколко малки цеха на територия се занимават с шивашка дейност и са чисто български. Много сериозно е развита търговията, тъй като Гоце Делчев е околийски град. Районът е 74 хиляди население, това дава определени плюсове на града и неслучайно има два пазарни дни – понеделник и петък. Това е открай време, не само сега и след 1990 г. Много хора се срещат тук, пазаруват. Отделно от това се зареждат магазини, кръчми, заведения.
Туризмът каква част е от местната икономиката?
За съжаление туризмът, по отношение на който има някакъв резерв тука, най-вече селския, все още не може да набере сериозни крачки. От една страна няма добра реклама и второ – малко хора се занимават професионално. Направили са модерните къщи, но това не е достатъчно – трябват и услуги, развлечения, връзки с туроператор- ски фирми. Това е сериозен резерв, който би създал допълнителна ангажираност. В последно време се приватизира про- филакториумът в Огняново. Той се намира в съседната община, но собствениците са от Гоце Делчев. Предлага добра, модерна услуга, което ни дава надежда, че ще се привлекат допълнително туристи в района. За нас специално туризмът е по-скоро в помощ на икономиката. В Самоков е друго. За нас е важно фирмите, които се развиват тук като икономика да продължат да работят стабилно и да търсим нещо допълнително като инвестиции, което може да влезе в общината. Интересно е, че в големите села – Мусомища, Брезница, Корница, Лъжница, Буково има и малки цехове, които също са работещи. Няма голямо текучество на хора. Гледали сме в годините да създаваме равностойни условия, да няма някакво избиране или рекетиране на фирмите, решили да инвестират. Ръководили сме се основно от интересите на хората. Аз съм пети мандат в Общината, но е много важно и Общинският съвет с какви хора работи. Стремим се да има някаква прозрачност. Ако се появи някой сериозен инвеститор, всичко това се обсъжда в комисиите на Общинския съвет. Предварително подготвяме нещата, като отидем на сесия да е ясно с какви правила идва, какво ще прави, какви работни места, колко ще инвестира, какво ще иска от Общината. Имаме и неуспешни опити. Направихме едно сдружение, свързано с депото за твърди битови отпадъци. Идеята ни беше да произвеждаме енергия и да се горят отпадъците по една норвежка технология. Дойдоха едни наши съграждани, които работят и живеят в Норвегия. Общината направи всичко и накрая се оказа, че уж някакви големи фондове, които щяха да дойдат така и не се появиха. Това нещо не успяхме да го направим. Сега в момента готвим подобно сдружение за изграждане на язовир на едно от най-големите ни села – Брезница. Той е язовир, който се използва за енергия и най-вече за напояване. По този начин ще решим проблема с питейните води и напояването.
Споменахте, че Общината доста активно съдейства на инвеститорите. Създали ли сте някакви облекчени процедури?
Това е старание на всяка една община да го направи, но не всичко е в нашите правомощия. Много от съгласуванията стават в областните градове строителен контрол, РИОСВ. Какво правим ние, за да ускорим нещата? Когато вече разберем, че става въпрос за сериозно намерение, инженерът, който е директор на дирекцията и главният архитект поемат процедурата и я движат. Ако се касае за общински имот, вървим по кратките срокове в обявленията. По най-бързия начин, съгласно установените процедурни изисквания, правим промяна на предназначението. В момента имаме две инвестиционни предложения едното е руско за строителство на жилищен квартал. Хора от град Северодвинск, които са работили във военната индустрия търсят по-спокойно място за живеене. Като се появи инвеститор, за да не губим време, правим среща с всички политически групи, заедно с председателя на ОбС, инвеститора и обсъждаме нещата. Отделно законът дава възможност вместо един месец да се правят обявления, това да става в двуседмичен срок.
Чисто финансово правили ли сте някакви отстъпки в името на това да задържите дадена фирма?
В някои случаи се прави. Когато виждаме, че след това средствата ще се върнат с работна ръка и т.н. Миналата седмица най-големият инвеститор – „Ролман“, получи една голяма награда на Германия, която е кръст за заслуги. Специално за инвестициите ми се струва, че трябва да се дадат малко по-големи правомощия на общините. Ние не сме чак толкова голяма държава, а тази бюрокрация малко или много спира работата. Сигур- но е необходимо нещата да се проверяват, но чисто процедурно някои стъпки биха могли да се извървяват по-бързо.
Да се върнем отново на туризма. Общината ще съдейства ли потенциалът, за който говорите да се развие по някакъв начин?
При нас може да се развива селският туризъм, фолклорен, планински, колоездене. Ако говорим за ски туризъм, може би по-скоро някакъв детско-аматьорски, защото нямаме писти, нямаме влекове. Опитвали сме в годините, но не сме намерили средства и възможности да го направим. Едно подобно начинание е свързано и с изсичане на гори, което е доста труден процес. Резервът е в туризма, който е петък, събота и неделя. Градът ни се слави като един от градовете с най-много оркестри. Имаме доста заведения с жива музика – от класика до фолклор, местен, македонски. Друг сериозен момент, свързан с изграждане на летище. Фирмата, която беше собственик на летището е свързана с банка КТБ и фактически сега има един застой. Юни месец миналата година трябваше да правим първа копка. Става въпрос за старо летище, което в миналото се е използвало за селскостопански нужди, военно време – за военни цели като основната идея беше да покрива потока от туристи за Банско. Покрай това можеше и ние да извлечем някакви ползи за СПА туризма в Огняново и евентуално за града ни.
Вие имате дългогодишен опит с изграденото в района депо. Кога и как започна да функционира то?
Разстоянието, на което е изградено е 2-2.5 км. по пътя за планината. Под него, на около 2 км., се намира село Борово. Много е важно преди да се премине към изграждането на подобно съоръжение да се види движението на ветровете. Мога с радост да заявя, че до момента не сме имали някакви сериозни екологични проблеми. Нашето депо е направено отдолу с фолио, за да няма просмукване в подпочвените води. Това е много важен момент. При нормална обработка, при определено натрупване на боклуците се покриват със земя. По този начин се подпомага гниенето и няма миризми в околното пространство. Ние имаме изградено пречиствателно съоръжение – станция, която поема това, което се утаява от боклуците и се пречиства. Има и оросителна система. 17 години не е имало никакво запалване.
Колко общини обслужва?
Депото функционира от 1997 г. и обслужва три общини – нашата, Гърмен и Хаджидимово. Има три клетки. Всеки иска да му е чисто и по някой път се – създават психози. В такива случаи най-логичното е да се седне със специалистите и да се уточнят нещата. Събраният боклук все някъде трябва да се закара. Имаме оператор на депото, дали сме го под наем. Един или два пъти в седмицата нашият главен еколог отива и проверява изискванията, по които се стопанисва. РИОСВ са много стриктни, а глобите към операторите и общините са жестоки. В момента движим процедура за разделно събиране. Отделили сме пет декара, на които да направим такъв цех за преработка на боклука.
Докъде сте стигнали със санирането? Работите ли ак- тивно по този национален приоритет?
През предишния период направихме четири сгради, които са санирани. В момента вървят още три. Има някакво уверение, че и тези, които след 2013 са подадени и тях ще ги пуснат. Някъде около 15 сгради ще може да направим. Първата я открихме с президента Плевнелиев, който е от нашия град.
Усвоявате ли пари по европейските проекти?
Ние със Самоков сме в градските агломерации на ОП „Регионално развитие“. Не сме изпускали инфраструктура, училища, болницата. През този програмен период, единствената схема, по която бяхме под черта е за културна инфраструктура. Един много хубав проект за Младежкия дом може да се направи, обаче само там не ни „огря слънцето“. Всичко друго – за пътища, за улици, за паркове, училища, детски градини сме го направили.
Имате ли фирми с общинско участие?
Имаме общински предприятия – пазарът, комунално-битови услуги, гробищни паркове. Озеленяването сме го дали под наем, но на седми приключва договорът и мислим да си го вземем. Хубаво е с фирми, но някой път, като им забавиш плащането се правят на интересни. Голям финансов ресурс е и е по-добре да си е под прекия контрол на общината.
Знам, че сте решили до доста оригинален начин проблема с недостига на кадри в определени сфери. Разкажете малко повече?
– Още преди две години заговорихме за кадрите и този проблем тръгна от болницата. Млади специалисти, които са готови минимум пет години да работят в болницата, Общината им поема специализацията и квалификациите. В момента имаме три такива специалисти в различни области и един, който завърши. Предстои още двама човека да подпишат договори и след като завършат ще работят в болницата. Две години нямаше никой, но хората чуха, разбраха, видяха и започнаха да се интересуват. Отделно млади специалисти /студенти/, които кажат че след като завършат, ще работят в болницата поемаме разходите им по образованието. Отворени сме към специалисти от други градове или села, ако решат тука да дойдат да работят да ги осигурим безвъзмездно с жилище или парцел. Смятам, че и това ще заработи. В цялата област има само трима ВиК инженери. Преди две седмици около 40- годишна жена, която е работила в Панагюрище, от Гоце Делчев, ходила е и по чужбина се прибира в нашия град. Отива до ВиК, но там знаете как е – държавни структури, политически назначения, казват и че няма щатове. И ние нямаме щатове, но от понеделник я вземам на работа по граждански договор. Има начини да не се изпускат кадрите.
Be the first to leave a review.
