Владимир Москов – кмет на Гоце Делчев: Имаме равностойни условия

Екипът на „Самоков 365” се впуска в едно доста интерес­но предизвикателство. Образно казано се опитахме да разберем къде е Самоков в съпоставка с два сходни гра­да – Банско и Гоце Делчев. Развитието на зимния тури­зъм беше отправната точка, която ни отведе в Бан­ско. От кмета Георги Икономов се опитах­ме да разберем как се случват при тях неща­та, подробности около бъдещите им планове и проекти. Интервюто с градоначалника ще може да прочетете в следващия брой.

Доста по-любопитна се оказа срещата ни с Владимир Москов, който вече пети ман­дат е кмет на Гоце Дел­чев. Той ни разказа за инвестиционния кли­мат, привлечените ев­ропейските средства и не на последно мяс­то опита им с изгра­деното в района депо, което функционира от доста време. За съжа­ление сравнението не е в полза на Самоков най-вече по отношение на функциониращите предприятия и равни­щето на безработица, което се движи в рам­ките на 10%. Тази в Са­моков е над 20% и то според официалните данни. Неофициалната статистика е доста по-стряскаща, заради сравнително постоянната гру­па от хора с ниска степен на об­разование и без необходимата квалификация. Двата града са с приблизително еднакъв брой население като Самоков има съвсем леко предимство. При посещението си на място се натъкнахме и на доста впе­чатляваща гледка – автобуси­те, които пристигат един след друг и карат поредната смяна с работници в „Ролман”. Това при нас отдавна не може да се види и нека това не звучи като някаква носталгия по минало­то, а по-скоро като отговор на въпроса какво трябва да се направи, за да се случи. Ако бъркаме някъде да разберем къде са ни грешките – това е целта на цялото упражнение.

Близостта до границата с Гърция безспорно е сериозен фактор, който влияе положи­телно върху местната иконо­мика. Гоце Делчев е населено място с доста добре развита търговия. Има още какво да желае по отношение на ту­ризма и то най-вече селския. Повечето от малките населе­ни места, попадащи в терито­рията на южната община са истински резервати, запазили и съхранили в себе си бъл­гарската самобитност. Ковачевица, Лещен и Делчево са малка част от тези живописни кътчета. Какво се предприема в тази насока – вижте в разго­вора с Владимир Москов.

Г-н Мос­ков, какво трябва да знаят хора­та на при­ма виста за икономика­та и препи­танието в този южен и красив български град – Гоце Делчев?

Пре­димството е, че се отвори границата с Гърция през 2007 г. и даде ня­какъв допълнителен шанс в кризата. Хубавото е, че голяма част от местните фирми, имам предвид външните инвестито­ри успяха да се спасят и прео­долеят проблемите с кризата. Най-големият от тях – „Ролман” е в Гоце Делчев от 1993 г. Започна с 300 човека, сега са 3 200. През първите и най-теж­ки години на кризата, фирмата не освободи нито един работ­ник. В момента предприяти­ето продължава да работи и дори откри цехове в две от големите ни села – Брезница и Буково. Брезница е най-голя­мото ни село с 3 800 човека.

Предполагам, че говорим предимно за неквалифицира­на работна ръка, така ли е?

Ние не сме имали ши­вашки училища. На по-късен етап се откриха паралел­ки в НПГ „Димитър Талев”, които дават специалисти за шивашкия бизнес. Самата фирма също създаде учили­ще, което подготвя такива нискоквалифицирани кадри от малцинствата. На който му се работи получава специ­алност и започва да работи като шивач или гладач. От 15 години в града има двама го­леми италиански инвестито­ри и произвеждат играчки за шоколадовите яйца „Киндер сюрприз”. Много голяма част от работниците са с ниска квалификация. Чуждестран­ните предприемачи купиха от Общината бившия хлебоза­вод, който аз през 1995 г. за­варих разрушен и сега в него работят 450 човека. Майката на тази българо-италианска фирма е в град Бергамо. Дру­гото предприятие е за произ­водство на мъжки обувки. То си е вече чисто италианско и в него се трудят около 500 човека. От старите предпри­ятия в града остана „Пирин пласт”, което е частно и в него се произвеждат пластмасови изделия – мрежи, кофи, леге­ни и др. Най-голямото му про­изводство е на пластмасово велпапе. Това предприятие има връзка и със самоковско дружество в същия бранш. Имаме няколко нови фирми в сферата на строителство­то. Много от тях изпълняват поръчки в съседна Гърция – Драма, Кавала, Ксанти, София и тук, в Гоце Делчев. Няколко малки цеха на територия се за­нимават с шивашка дейност и са чисто български. Много сериозно е развита търго­вията, тъй като Гоце Делчев е околийски град. Районът е 74 хиляди население, това дава определени плюсове на града и неслучайно има два пазар­ни дни – понеделник и петък. Това е открай време, не само сега и след 1990 г. Много хора се срещат тук, пазаруват. От­делно от това се зареждат ма­газини, кръчми, заведения.

Туризмът каква част е от местната икономиката?

За съжаление туризмът, по отношение на който има някакъв резерв тука, най-вече селския, все още не може да набере сериозни крачки. От една страна няма добра ре­клама и второ – малко хора се занимават професионал­но. Направили са модерните къщи, но това не е достатъчно – трябват и услуги, развлечения, връз­ки с туроператор- ски фирми. Това е сериозен резерв, който би създал допълнителна ан­гажираност. В по­следно време се приватизира про- филакториумът в Огняново. Той се намира в съсед­ната община, но собствениците са от Гоце Делчев. Предлага добра, модерна услуга, което ни дава на­дежда, че ще се привлекат допъл­нително туристи в района. За нас спе­циално туризмът е по-скоро в помощ на икономиката. В Самоков е дру­го. За нас е важно фирмите, които се развиват тук като икономика да про­дължат да работят стабилно и да тър­сим нещо допълни­телно като инвестиции, което може да влезе в общината. Интересно е, че в големите села – Мусомища, Брезница, Корница, Лъжница, Буково има и малки цехове, които също са работещи. Няма го­лямо текучество на хора. Гле­дали сме в годините да създа­ваме равностойни условия, да няма някакво избиране или рекетиране на фирмите, реши­ли да инвестират. Ръководили сме се основно от интересите на хората. Аз съм пети мандат в Общината, но е много важно и Общинският съвет с какви хора работи. Стремим се да има някаква прозрачност. Ако се появи някой сериозен инвеститор, всичко това се обсъжда в комисиите на Об­щинския съвет. Предварител­но подготвяме нещата, като отидем на сесия да е ясно с какви правила идва, какво ще прави, какви работни места, колко ще инвестира, какво ще иска от Общината. Имаме и неуспешни опити. Направи­хме едно сдружение, свърза­но с депото за твърди битови отпадъци. Идеята ни беше да произвеждаме енергия и да се горят отпадъците по една норвежка технология. Дой­доха едни наши съгражда­ни, които работят и живеят в Норвегия. Общината направи всичко и накрая се оказа, че уж някакви големи фондове, които щяха да дойдат така и не се появиха. Това нещо не успяхме да го направим. Сега в момента готвим подобно сдружение за изграждане на язовир на едно от най-голе­мите ни села – Брезница. Той е язовир, който се използва за енергия и най-вече за напоя­ване. По този начин ще решим проблема с питейните води и напояването.

Споменахте, че Общината доста активно съдейства на инвеститорите. Създали ли сте някакви облекчени проце­дури?

Това е старание на всяка една община да го направи, но не всичко е в нашите правомо­щия. Много от съгласуванията стават в областните градове строителен контрол, РИОСВ. Какво правим ние, за да уско­рим нещата? Когато вече раз­берем, че става въпрос за се­риозно намерение, инженерът, който е директор на дирекция­та и главният архитект поемат процедурата и я движат. Ако се касае за общински имот, вървим по кратките срокове в обявленията. По най-бързия начин, съгласно установените процедурни изисквания, пра­вим промяна на предназначе­нието. В момента имаме две инвестиционни предложения едното е руско за строи­телство на жилищен квартал. Хора от град Северодвинск, които са работили във воен­ната индустрия търсят по-спо­койно място за живеене. Като се появи инвеститор, за да не губим време, правим среща с всички политически групи, за­едно с председателя на ОбС, инвеститора и обсъждаме не­щата. Отделно законът дава възможност вместо един ме­сец да се правят обявления, това да става в двуседмичен срок.

Чисто финансово прави­ли ли сте някакви отстъпки в името на това да задържите дадена фирма?

В някои случаи се прави. Когато виждаме, че след това средствата ще се върнат с работна ръка и т.н. Миналата седмица най-големият инвес­титор – „Ролман“, получи една голяма награда на Германия, която е кръст за заслуги. Спе­циално за инвестициите ми се струва, че трябва да се дадат  малко по-големи правомощия на общините. Ние не сме чак толкова голяма държава, а тази бюрокрация малко или много спира работата. Сигур- но е необходимо нещата да се проверяват, но чисто процедурно някои стъпки биха могли да се извървяват по-бързо.

Да се върнем отново на туризма. Общината ще съ­действа ли потенциалът, за който говорите да се развие по някакъв начин?

При нас може да се разви­ва селският туризъм, фолкло­рен, планински, колоездене. Ако говорим за ски туризъм, може би по-скоро някакъв детско-аматьорски, защото нямаме писти, нямаме влекове. Опитвали сме в годините, но не сме намерили средства и възможности да го напра­вим. Едно подобно начина­ние е свързано и с изсичане на гори, което е доста труден процес. Резервът е в туризма, който е петък, събота и неде­ля. Градът ни се слави като един от градовете с най-мно­го оркестри. Имаме доста за­ведения с жива музика – от класика до фолклор, местен, македонски. Друг сериозен момент, свързан с изгражда­не на летище. Фирмата, която беше собственик на летището е свързана с банка КТБ и фак­тически сега има един застой. Юни месец миналата година трябваше да правим първа копка. Става въпрос за старо летище, което в миналото се е използвало за селскостопан­ски нужди, военно време – за военни цели като основната идея беше да покрива потока от туристи за Банско. Покрай това можеше и ние да извле­чем някакви ползи за СПА ту­ризма в Огняново и евентуал­но за града ни.

Вие имате дългогодишен опит с изграденото в района депо. Кога и как започна да функционира то?

Разстоянието, на което е изградено е 2-2.5 км. по пътя за планината. Под него, на около 2 км., се намира село Борово. Много е важно преди да се премине към изгражда­нето на подобно съоръжение да се види движението на ветровете. Мога с радост да заявя, че до момента не сме имали някакви сериозни еко­логични проблеми. Нашето депо е направено отдолу с фо­лио, за да няма просмукване в подпочвените води. Това е много важен момент. При нормална обработка, при опреде­лено натрупване на боклуците се покриват със земя. По този начин се подпомага гниенето и няма миризми в околното пространство. Ние имаме из­градено пречиствателно съ­оръжение – станция, която поема това, което се утаява от боклуците и се пречиства. Има и оросителна система. 17 години не е имало никакво за­палване.

Колко общини обслужва?

Депото функционира от 1997 г. и обслужва три общини – нашата, Гърмен и Хаджиди­мово. Има три клетки. Всеки иска да му е чисто и по някой път се – създават психози. В такива случаи най-логичното е да се седне със специали­стите и да се уточнят нещата. Събраният боклук все някъде трябва да се закара. Имаме оператор на депото, дали сме го под наем. Един или два пъти в седмицата нашият гла­вен еколог отива и проверя­ва изискванията, по които се стопанисва. РИОСВ са много стриктни, а глобите към опера­торите и общините са жестоки. В момента движим процедура за разделно събиране. Отде­лили сме пет декара, на които да направим такъв цех за пре­работка на боклука.

Докъде сте стигнали със санирането? Работите ли ак- тивно по този национален приоритет?

През предишния период направихме четири сгради, които са санирани. В момента вървят още три. Има някакво уверение, че и тези, които след 2013 са подадени и тях ще ги пуснат. Някъде около 15 сгра­ди ще може да направим. Пър­вата я открихме с президента Плевнелиев, който е от нашия град.

Усвоявате ли пари по европейските про­екти?

Ние със Самоков сме в градските агло­мерации на ОП „Реги­онално развитие“. Не сме изпускали инфра­структура, училища, болницата. През този програмен период, единствената схема, по която бяхме под черта е за културна инфраструктура. Един много хубав проект за Младежкия дом може да се направи, обаче само там не ни „огря слънце­то“. Всичко друго – за пътища, за улици, за паркове, училища, детски градини сме го напра­вили.

Имате ли фирми с общин­ско участие?

Имаме общински пред­приятия – пазарът, комунал­но-битови услуги, гробищни паркове. Озеленяването сме го дали под наем, но на седми приключва договорът и ми­слим да си го вземем. Хубаво е с фирми, но някой път, като им забавиш плащането се пра­вят на интересни. Голям фи­нансов ресурс е и е по-добре да си е под прекия контрол на общината.

Знам, че сте решили до доста оригинален начин про­блема с недостига на кадри в определени сфери. Разкажете малко повече?

– Още преди две години за­говорихме за кадрите и този проблем тръгна от болницата. Млади специалисти, които са готови минимум пет години да работят в болницата, Община­та им поема специализацията и квалификациите. В момента имаме три такива специали­сти в различни области и един, който завърши. Предстои още двама човека да подпишат до­говори и след като завършат ще работят в болницата. Две години нямаше никой, но хо­рата чуха, разбраха, видяха и започнаха да се интересуват. Отделно млади специалисти /студенти/, които кажат че след като завършат, ще ра­ботят в болницата поемаме разходите им по образова­нието. Отворени сме към спе­циалисти от други градове или села, ако решат тука да дойдат да работят да ги осигу­рим безвъзмездно с жилище или парцел. Смятам, че и това ще заработи. В цялата област има само трима ВиК инжене­ри. Преди две седмици около 40- годишна жена, която е ра­ботила в Панагюрище, от Гоце Делчев, ходила е и по чужбина се прибира в нашия град. Оти­ва до ВиК, но там знаете как е – държавни структури, поли­тически назначения, казват и че няма щатове. И ние нямаме щатове, но от понеделник я вземам на работа по граждан­ски договор. Има начини да не се изпускат кадрите.