Национален парк „Рила“ – милиони за охрана, но природата е оставена сама на себе си
-
- септември 30, 2025
Рила е сърцето на България. Тя е изворът на реките, които поят цялата страна. Тя е домът на най-чистите води, на най-богатите гори и на най-високия връх на Балканите. Но когато стигнеш до дирекцията, която трябва да я пази, се сблъскваш не с твърдост и професионализъм, а с чиновническа апатия, липса на прозрачност и подчинение на интереси, които нямат нищо общо с опазването на планината.
Европейски пари се изсипват с милиони под формата на проекти за „устойчиво управление“. Официално в парка са вложени близо 12 милиона лева по програми. На хартия – мониторинг на биоразнообразието, възстановяване на местообитания, туристически съоръжения, екологично образование. На терен – пътеки, които се рушат, заслони без поддръжка, маркировка, която често липсва. Туристите продължават да разнасят боклуци по езерата, джипове превозват хора директно до циркусите, а контролните органи или не ги виждат, или не искат да ги видят.
Таблица: Пари и резултати
| Източник | Сума | Обещано | Реално състояние |
|---|---|---|---|
| ЕС финансиране (проект „Устойчиво управление на НП Рила II“) | ~12 млн. лв. | Възстановяване на пътеки, съоръжения, опазване на биоразнообразие | Частично боядисана маркировка, липсваща поддръжка, никаква реална промяна в туристическия натиск |
| Национален бюджет | няколко милиона годишно (неразкрити подробно) | Заплати, контрол, охрана, мониторинг | Бракониерство, незаконна сеч и джипове продължават, обществото не знае къде отиват парите |
Това е институция, която на думи управлява 81 хиляди хектара уникална природа. Но колко души работят там, с каква експертиза и колко реално могат да контролират такъв мащаб – това е тайна. Вместо ясно отчетени щатове, получаваме мъгла. Вместо публични данни за разпределението на бюджета по пера, виждаме само числа, скрити в общите сметки на министерството. А когато парите не са прозрачни, планината плаща цената.
Вместо строг контрол имаме двойни стандарти. На обикновения турист му забраняват да си запали огън, да влезе с куче без повод или да скъса цвете. Но за джиповете, които качват хора до Седемте езера, властите затварят очи. За курортите, които поглъщат нови терени, винаги има вратичка. За бизнес интересите има компромиси, а за обществото – забрани.
Таблица: Думи срещу действия
| Официални цели | Реална практика |
|---|---|
| „Регулиране на туристопотока“ | Масов туризъм при езерата, липса на контрол върху джипове и лифт |
| „Опазване на биоразнообразието“ | Разкъсани екосистеми от прекомерно посещение, боклуци и шум |
| „Устойчив туризъм“ | Инфраструктура, която не издържа на натиска, хижи оставени на произвола |
| „Образование и информираност“ | Кампании на хартия, липса на реална работа с туристите |
Когато отидеш в Рила, виждаш величие, но усещаш безпомощност. Планината е красива въпреки дирекцията, не благодарение на нея. Държавата е абдикирала от истинската грижа и е оставила природата сама да се бори с наплива на хора, с беззаконието на джиповете и с алчността на строителните интереси.
Рила няма нужда от чиновници, които пишат отчети и усвояват проекти. Тя има нужда от истински пазители – хора, които са на терен, които санкционират безкомпромисно, които отчитат публично всеки похарчен лев и всяко свършено действие. Докато институцията стои в сянка, планината губи.
Рила е нашето национално богатство, нашият воден резервоар, нашият кислород. Да я оставим в ръцете на беззъба администрация е предателство. Ако дирекцията не може да пази, по-добре да каже честно. Защото нейната бездействие струва скъпо – не на чиновниците, а на всички нас, които ще загубим планината, ако тя продължи да бъде „управлявана“ по този начин.
Красимир Андонов – директорът, който управлява Рила от кабинет, а не от планината
от Силвия СТОЯНОВА
Красимир Чавдаров Андонов е име, което вече повече от десетилетие се върти като дежурен отговор за поста директор на Национален парк „Рила“. Първо през 2010, после отново през 2015, след това пак през 2023. Влизал и излизал от креслото, но винаги се връща. Природата обаче не усеща стабилност, а застой.
Андонов е биолог по образование, завършил в Пловдив. На хартия – човек с нужния профил. На практика – чиновник, чиято визия за управление на най-ценния парк в България се изчерпва с отчети по проекти и заседания в министерски кабинети. Рилските езера са пренаселени от туристи, джиповете се качват нагоре безнаказано, бракониери и сечи продължават да разкъсват планината. Въпросът е прост: какво е свършил този директор за повече от десет години начело?
Европейски средства се харчат с милиони. Проекти с гръмки имена – „устойчиво управление“, „опазване на биоразнообразието“, „екологично образование“. Резултатите на терен? Разрушени пътеки, частично пребоядисана маркировка, заслони на ръба. Когато хората питат къде са отишли парите, отговор няма. Нито публични разбивки по пера, нито отчет с конкретни дейности. Само декларации и общи фрази.
Личният му управленски стил неведнъж е водил до скандали. Съдът вече е установявал незаконосъобразни негови кадрови решения. Атмосферата в дирекцията е описвана от медии като напрегната, с вътрешни конфликти и липса на доверие. Трудно е да изискваш дисциплина и отдаденост от служителите си, когато самият ти не вдъхваш увереност.
Андонов обича да се появява на тържествени събития – юбилеи на парка, официални церемонии, срещи с министри. Там говори за „устойчивост“ и „грижа за бъдещето“. Но реалните му действия го издават: строг към турист, който е запалил огън за скара, но мек към джипове, които превозват стотици хора директно до Седемте езера. Наказва дребните, пропуска големите.
Това е директор, който стои по-дълго от всеки друг на поста, но чиято дирекция остава в сянка. Няма публичност, няма отчетност, няма яснота. Има само повторение на един и същи модел: пари се усвояват, проблемите остават. За Рила това означава, че тя продължава да бъде източник на скандали, а не символ на национална гордост.
Красимир Андонов може да се похвали с години „опит“ и с три мандата като директор. Но ако опитът се измерва в това колко пъти планината е предадена на частни интереси, а мандатите – в пропуснати възможности, тогава равносметката е жестока. Рила не е по-защитена днес, отколкото беше преди неговото управление. И това е най-тежкият упрек към един човек, който твърди, че я пази.
Европейският модел на националните паркове – управление с визия и отчетност
Франция, Германия и Италия показват как природата може да бъде опазвана с реални институции, прозрачност и обществено участие
Във Франция националните паркове се управляват от специални публични учреждения – Établissement public du Parc national. Те са самостоятелни юридически лица, подчинени на Министерството на екологията, но със собствен директор и управителен съвет. В този съвет участват представители на държавата, местните общини, научни институти и неправителствени организации. Така решенията се взимат публично, а всяка година парковете публикуват отчети, достъпни за всички граждани. Национален парк „Екрен“ например има над 250 служители и годишен бюджет около 12 млн. евро, които се харчат под строг обществен контрол.
В Германия управлението е в ръцете на Nationalparkverwaltung – регионални администрации, създадени със закон за всеки парк. В Баварския национален парк администрацията има около 200 служители, включително повече от 70 рейнджъри, които патрулират ежедневно. Те разполагат с дронове, фотокапани и модерни служебни автомобили. Бюджетът е около 20 млн. евро годишно и се публикува детайлно в годишни доклади. Там санкциите са строги – нарушителите плащат глоби до 25 000 евро, което ефективно ограничава бракониерството и незаконния туризъм.
В Италия моделът е сходен. Националните паркове се ръководят от Ente Parco Nazionale – публични органи с управителен съвет, назначаван от Министерството на околната среда. В съветите участват кметове от района, научни институти и екологични организации. Национален парк „Гран Парадизо“ има около 80 служители и бюджет от 6 млн. евро годишно. Той е известен със стриктната си система за контрол върху туризма: достъпът до някои зони е ограничен с квоти, а пътеките са поддържани със средства от собствени приходи и европейски фондове.
Общото за тези европейски практики е комбинацията от професионален апарат, силен контрол и активно участие на обществото. Парковете не са само забранителни зони, а центрове за образование и култура. Те работят с училища, местни общини и доброволци, организират кампании за почистване и екологични фестивали. Така институциите в Европа показват, че националният парк може да бъде едновременно защитена територия и обществена ценност – с прозрачни бюджети, отчетност пред гражданите и истинска грижа за природата
Таблица: Европейски национални паркове срещу България
| Критерий | Франция – Établissement public du Parc national | Германия – Nationalparkverwaltung | Италия – Ente Parco Nazionale | България – Дирекция „Национален парк Рила“ |
|---|---|---|---|---|
| Управление | Управителен съвет с общини, учени, НПО и държава | Регионални администрации със законов статут | Управителен съвет с кметове и експерти | Директор, назначен от МОСВ, без обществен контрол |
| Персонал | До 250 служители (напр. „Екрен“) | ~200 души, 70+ рейнджъри („Баварски парк“) | ~80 служители („Гран Парадизо“) | Неясен брой, ограничени рейнджъри на терен |
| Бюджет | ~12 млн. евро („Екрен“), публикуван отчет | ~20 млн. евро („Баварски парк“), публичен отчет | ~6 млн. евро („Гран Парадизо“), публичен отчет | Усвоени ~12 млн. лв. по проекти, липса на детайлни отчети |
| Контрол | Десетки рейнджъри, ежедневно на терен | Патрули с дронове, фотокапани, автомобили | Ограничен достъп, квоти за туристи | Слаб контрол, джипове до езерата, бракониери |
| Санкции | Високи глоби, прилагани веднага | До 25 000 евро за нарушения | Строг контрол върху туризма | Минимални глоби, рядко прилагани |
| Работа с общности | Постоянни срещи, образователни програми | Доброволчески кампании и училищни проекти | Включване на местни кметове в управлението | Рядка и формална комуникация с общини |
| Инфраструктура | Модерни информационни центрове, поддържани пътеки | Поддържани маршрути, достъпност за всички | Обновени заслони и туристическа инфраструктура | Лошо поддържани пътеки, липсващи табели |
Рила плаче, Андонов мълчи
от Кирил ГОСПОДИНОВ
Когато директорът се крие в кабинета, планината се превръща в разграден двор
Господин Андонов, вие сте човекът, който трябваше да пази Рила. Вместо това я оставихте на произвола. Докато чиновническият ви стол е топъл, по езерата се возят джипове, горите се секат, а бракониерите се смеят. Вие сте директор само по документи – пазител на хартия, но не и на планината.
Рила не е ваша. Тя е на хората, на децата, на бъдещето. Вие не сте й господар, а временно назначен пазач. И този пазач заспа на поста си. Заспал толкова дълбоко, че планината сама започна да крещи – с боклуците, с шума, с беззаконието.
Срамът е ваш, Андонов. Срамът е в това, че Европа показва как се управлява парк, а вие показвате как се съсипва. Срамът е в това, че обществото не вярва на институцията, която оглавявате. Срамът е в това, че докато вие се снимате по юбилеи, Рила умира по малко всеки ден.
И този срам няма да остане скрит. Защото когато планината загуби търпение, нито чиновнически титли, нито министерски протекции ще ви спасят. Рила ще ви надживее. Но ще помни, че е имала директор, който предпочете удобното мълчание пред истинската битка.
Be the first to leave a review.
