Озампик – иглата на слабите ангели
-
- юли 14, 2025
В модерното ни време, когато гладът за внимание е по-силен от глада за хляб, новата мания на суетната епоха се казва с невинно звучащото име Озампик. Лекарство, създадено да помогне на болните от диабет тип 2, се превърна в уличен култ, елитна дрога на отчаяните от килограмите си хора, които си мечтаят за бърз и безболезнен вход към идеалния образ от Инстаграм. Продаван по аптеки, нелегално по клиники и форуми, търсен от богати и бедни, Озампик не е вече медицинско средство – той е социален символ. И както всяка мания, тази също има своята цена. Не я плащаш на касата, плащаш я по-късно – със здравето си.
Хиляди хора у нас – повечето млади, амбицирани, зле информирани – вече си бият Озампик, въпреки че нямат диабет. Само и само да отслабнат. Единственото, което им се казва, е че лекарството „потиска апетита“. И потиска, разбира се. До такава степен, че тялото започва да не иска нищо. Нито храна, нито енергия, нито движение. Отслабването идва бързо, но идва и с него гадене, повръщане, запек, болки в стомаха и загуба на мускулна маса. Жените спират да имат цикъл, мъжете – желание за живот. А когато спрете инжекциите – защото ще ги спрете, рано или късно – апетитът се връща, метаболизмът обаче вече е счупен. Започваш да ядеш както преди, но трупаш двойно повече. Йо-йо ефектът е безпощаден – психически, физически и социален. И тук не говорим за един-два килограма, а за 10, 15, дори 20 килограма отгоре. Точно толкова, колкото си мислел, че си победил.
Истината е, че Озампик никога не е бил предназначен за отслабване при здрави хора. Той е част от терапията на тежко болни пациенти с нарушен инсулинов баланс. Игра с хормоните, която само специалист може да следи. Но в България, разбира се, всеки е лекар на себе си, особено когато някой инфлуенсър му го каже. Социалните мрежи преливат от „преди и след“, но никой не показва третата снимка – онази, след като си спрял инжекциите и вече не можеш да се познаеш в огледалото. Психиката се срива. Зависимостта остава. Тялото иска пак да му инжектираш спасение.
Никой не казва това на младите. Никой не им обяснява, че не отслабват, защото са започнали да живеят по-здравословно, а защото буквално са спрели да функционират нормално. Че не са излекували причината за напълняването си, а само временно са я заглушили. И че това мълчание ще се върне като вик, когато ефектът отмине.
Озампик не е чудо. Той е патерица за болни хора, не е билет към сцената на подиума. Нито средство за самолечение, нито заместител на волята. Истинската слабост не е в тялото, а в ума, който вярва, че спасението идва с игла. И когато след години се окажеш с разбито здраве, със сринат метаболизъм, с увреден панкреас или бъбреци, когато лекарите започнат да вдигат рамене, когато ти кажат, че си развил диабет вместо да го избегнеш – тогава ще си спомниш първата игла. Тогава ще си пожелаеш никога да не беше се снимал за „преди и след“. Но вече ще е късно. Красотата може да струва скъпо, но глупостта – винаги излиза по-скъпо.
Be the first to leave a review.
