Едно момче от Гоце Делчев срещу вируса, срещу болката, срещу съдийския свирепец. И пак до медала.
Два месеца подготовка. Три седмици преди старта – тежък чревен вирус, който му отне 7 килограма. Мнозина биха се отказали. Георги Панов от Гоце Делчев не го направи. Върна 4 килограма с хранителен режим и тренировки по два пъти на ден. Всеки ден беше борба преди истинската борба. 27 септември в Арена Асарел, Панагюрище. Турнирът „Орчо Войвода“. Един от най-силните у нас. Участие взеха 22 клуба от цяла България. Категория до 79 килограма – осемнадесет състезатели, жадни за медали. Георги влезе на килима с публиката срещу него, с пръстите още болящи от травма, с вируса, който още не беше забравен. И въпреки това премина през елиминациите с характер и дисциплина.
Полуфиналът му донесе разочарование – съдийско решение, което отне правото да спори за златото. Георги преглътна, стисна зъби и се хвърли за бронза. Там вече беше със счупен пръст. Болката крещеше, но той я заглуши с хватки и решителност. Взе победата и медала, който тежи като злато.
Това не е утешителна награда. Това е знак, че когато тялото пада, духът може да го вдигне. Подготовката зад успеха включваше сутрешни кардио тренировки и подвижност, вечерни спаринги и борба в партер. Всяка стъпка – още една тухла в стената на характера. Именно там, в тихите часове преди състезанието, се коват медалите.
Георги Панов е доказателство, че истинските победители не се раждат в комфорт. Те израстват в изпитанията. В болестта, в спорното отсъждане, в контузията. Бронзът в Панагюрище е медал, който блести със силата на волята и упоритостта
Турнирът „Орчо Войвода“ в Панагюрище има традиции, които вече го правят знаково събитие в календара на българското самбо. Създаден е в памет на местния герой Орчо Войвода – символ на борбения дух и свободолюбието. Състезанието събира всяка година десетки клубове от цялата страна и се превръща в арена, където млади и опитни състезатели проверяват не само техниката си, но и характера си. Арена Асарел е пълна с публика, а всеки двубой носи заряд, който прави спорта жив и истински.
През годините турнирът се утвърди като едно от най-престижните събития за подрастващите и за националните надежди. За мнозина това е първата стъпка към международната сцена, за други – доказателство, че са готови за големи битки. В Панагюрище са се раждали имена, които после излизат извън България и защитават честта на родината. Именно затова бронзовият медал на Георги Панов не е просто лично постижение, а принос към славата на неговия клуб, града му Гоце Делчев и цялата българска школа по самбо.
Be the first to leave a review.