Светилата – бизнесът със страх и модата на малкия град Гоце Делчев!
-
- септември 15, 2025
Наш читател от Гоце Делчев ни разказа потресаваща история, която е показателна за един по-голям проблем – превръщането на медицината в бизнес със страх и в социален тренд. Историята започва с възрастен човек в тежка криза. Семейството решава да потърси помощ от „светило“ – софийски професор, рекламиран в медиите и известен в медицинските среди. Лекарят идва по график в провинцията и приема пациенти срещу високи такси. Още от вратата въпросът е: „Кой ви праща?“ Следва искане за солидна сума. Без да е видял документите и без да изслуша пациента, докторът отсича: „Рак.“ Никакво колебание, никакво „трябва да се провери“. Само категорична присъда.
Опитите на близките да обяснят, че местни лекари говорят за инфекция, са посрещнати с насмешка. „Инфекция има, но ракът си е рак“ – повтаря „светилото“. Изписва „по-хубав“ антибиотик, който се оказва абсолютно същият като стария, но произведен от друга фирма и в пъти по-скъп. На всичкото отгоре намеква, че може да се наложат инжекции по 700 лева, които трябва да се плащат лично на него и „никой да не знае“.
Десет дни по-късно кризата е овладяна. Инфекцията е излекувана с предишното лечение. Няма рак. „Светилото“ остава зад гърба им, но споменът – и гневът – остават.
Бизнес моделът на страха
Този случай е илюстрация на един бизнес модел, който отдавна се развива в България. В малките градове „светилата“ идват като гастрольори. За един или два дни събират такси, предписват скъпи лекарства и терапии, и заминават. Отговорност няма – те не са част от местната общност, не ги интересува какво ще стане след седмица.
Диагнозата „рак“ е най-силното оръжие. Тя парализира пациента и близките му. Подкрепена от авторитет и тежко име, думата звучи като присъда. Човек е готов да продаде имот, да изтегли кредит, да харчи хиляди, само и само да „живее“.
Ако добавим и социалния елемент – парадирането, че си бил при „професор от София“ – картината става пълна. В малкия град ходенето при „светило“ е не само медицинска нужда, а и форма на престиж. Някои пациенти дори не крият гордостта си: разказват на съседите колко струва прегледът, показват рецепти, хвалят се, че са били „обърнати внимание от самата столица“.
Юридически измерения
По закон диагнозата „рак“ може да бъде поставена само след биопсия и хистологично изследване. В случая това не е направено. Категоричното твърдение без доказателства е нарушение на медицинския стандарт.
Изискването пациентът да купува лекарства или инжекции само „през него“ и на „тайна цена“ граничи с корупция и измама. Това попада под ударите на Закона за здравето и дори на Наказателния кодекс, ако се докаже умишлено въвеждане в заблуда с цел финансова облага.
Пациентът има право да подаде жалба:
-
До Българския лекарски съюз, който може да наложи дисциплинарна санкция.
-
До Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, която проверява качеството на медицинската дейност.
-
При доказани вреди – и до съда, за обезщетение за неимуществени и имуществени щети.
Здравен анализ
Тук виждаме и друг проблем – обезценяването на местните лекари. Те често са по-близо до истината, но пациентите им не вярват. Причината е проста – в малкия град е модерно да се довериш на външен „спасител“, вместо на познатото лице от местната болница. Това създава порочен кръг: хората бягат при „светилата“, харчат повече, получават по-малко, а местната медицина бавно губи доверие. Историята от Гоце Делчев не е единична. Тя е симптом на система, в която медицината се превръща в пазар на страх и престиж. Където диагнозите се хвърлят на едро, а пациентите плащат за „име“, а не за грижа.Докато институциите си затварят очите, а хората продължават да търсят „светила“ повече заради мода, отколкото заради нужда, бизнесът със страх ще процъфтява. А най-големите жертви ще бъдат онези, които наистина имат нужда от лечение – но губят и време, и пари, и надежда в гонене на илюзии.
Комплексите като извор на доходи
Комплексите на малкия човек от малкия град са идеален извор на доходи. Не само за гастролиращи лекари, а и за цяла верига от бизнеси, които експлоатират едно и също чувство – желанието да се почувстваш значим. В общност, където всички се познават и социалният статус често се измерва в „кой те преглежда“ или „къде си ходил“, посещението при „светило“ носи престиж. Човек плаща не толкова за лечение, колкото за история, която после да разкаже.
Тази психология превръща медицината в сцена на показност. Вместо рационално търсене на компетентна помощ, виждаме емоционално купуване на значимост. Пациентът вярва, че ако е дал 500 лева за преглед, значи здравето му струва повече, значи е „избран“. Точно този механизъм прави хората лесна плячка – защото не търсят доказателства, а усещането, че са специални.
В крайна сметка това е болест, която излиза много скъпо. Тя подхранва не само лекари, а и фармацевтични фирми, частни болници, посредници. Желанието да демонстрираш пред другите, че имаш достъп до „големите имена“, създава цял паралелен пазар. Пазар на комплекси, в който плащаш, за да изглеждаш значим, а не за да бъдеш наистина здрав.
Be the first to leave a review.
