Влизаме в „клуба на богатите“ с 620 евро минимална заплата – доходи като в клуба на богатите, икономика като в задния двор?
-
- август 28, 2025
Реална европейска стъпка или фискална бомба за България с 620 евро минимална заплата? Анализ на Любослав Костов, Щерьо Ножаров и Христина Христова
Минималната работна заплата (МРЗ) в България да бъде увеличена на 620 евро (1213 лева) от 1 януари 2026 г. – това предвижда проект на постановление на Министерския съвет, публикуван от Министерството на труда и социалната политика за обществено обсъждане. Срокът за становища е до 25 септември.
Решението разпалва остър сблъсък между синдикати и работодатели, а на масата влизат и въпроси за коректното прилагане на европейското законодателство, за дефицита в бюджета и за бъдещето на пазара на труда.
Синдикатите: „Всичко друго е популизъм и спекулация“ Любослав Костов, главен икономист към КНСБ, е категоричен, че според действащото законодателство увеличението трябва да се случи. Той подчерта, че синдикатът ще подкрепи ръста и напомни, че дори след тази промяна МРЗ в България остава най-ниска в ЕС.
„Това увеличение е правилното, законово обоснованото, единственото възможно. Всичко останало е спекулация и популизъм. Знам, че бизнесът ще бъде против, но не помня някога работодателска организация да е подкрепяла увеличението на МРЗ“, заяви Костов.
Той допълни, че „след като влизаме в клуба на богатите, това трябва да се случва не само с цените, но и с доходите“.
Бизнесът: „Фискален капан за държавата“ На противоположния полюс е доц. Щерьо Ножаров, икономически съветник към БСК. Според него подобно увеличение ще удари не само работодателите, но и цялата държава. Той изчислява, че нетният отрицателен ефект за бюджета ще бъде 614 млн. лева, въпреки че ще има и компенсиращи приходи от по-високи данъци и осигуровки.
„Ефектът от държавния бюджет има три фискални нива – хората, които получават пряко възнаграждение в обществения сектор (83 000 лични асистенти и още 30 000 души); мерки и програми за заетост (професионални приемни семейства и др.); социални плащания, базирани на МРЗ (обезщетения за безработица и др.). Това липсва в частичната оценка на въздействие на Министерството на социалната политика и Министерството на финансите“, каза Ножаров.
Той определи като „манипулация“ твърденията, че работещите бедни се увеличават, и допълни, че страната отговаря на стандартите в ЕС.
Христина Христова: „Европейското законодателство е приложено погрешно“ Бившият социален министър Христина Христова смята, че няма нужда от частична оценка, защото увеличението на МРЗ е изискване по закон. Но добави, че този текст е приет „по порочен начин“:
„Взе се само една референтна стойност – МРЗ да бъде 50% от средната, като директивата не казва „брутна заплата“.“
Тя предупреди, че директивата изисква колективно трудово договаряне, което в България на практика не съществува. Затова и увеличението, според нея, се въвежда механично, без да се гледа същността. „За работещите бедни трябва да има други политики“, допълни Христова. И подчерта, че:
„Работната заплата не е какво да е плащане, а възнаграждение за количество и качество труд – равна на приноса на човека към обществения труд.“
Две Българии в едно уравнение
Докато синдикатите настояват, че по-високата МРЗ е въпрос на европейска справедливост и законов ред, работодателите предупреждават за фискален шок и рискове за икономиката. Христина Христова пък поставя акцент върху грешното прилагане на европейското право и липсата на колективно договаряне. А Ножаров завършва с предупреждение:
„Няма кой да работи във високотехнологичните предприятия. Трябва реформа в образованието – за каквато синдикатите изобщо не говорят.“
Въпросът остава: ще получат ли българите европейска минимална заплата – или вместо това държавата ще си създаде нов бюджетен капан, който обществото ще плати?
Be the first to leave a review.
