Благоевград под 0.4% контрол: демокрация ли е това или цинизъм с бюлетина?
-
- август 7, 2025
Благоевград мълчи. Уж жив град, с млади хора, с университет, с минало и с потенциал — а реално парализиран. Парализиран от нещо по-опасно и от корупцията. От безразличие. От онази тиха, сива, унищожителна пасивност, която позволява на напълно неизвестни и безлични хора да решават бъдещето на всички ни.
В една нормална ситуация, когато се каже, че „Х“ става общински съветник, очакваме този човек да е гласът на народа. Да го познават, да има идея, кауза, визия. Но не. В Благоевград — и не само тук — съветници стават хора, събрали по-малко от 200 гласа. Гласували от родата, съседите и някоя фирма, дето се надява на обществена поръчка. А после същите тези избраници решават дали ще се строи нова детска градина, дали ще се подменя ВиК, дали ще се даде на концесия паркът, в който си разхождаме децата.
И на нас, от „Топ Преса“, това не ни дава мира. Не можем да приемем, че с по-малко от 0.4% подкрепа някой може да управлява града, да гласува милиони от бюджета, да носи титлата „представител на народа“. Това не е представителство. Това е имитация на демокрация, прикрита зад партийни листи и формални процедури, в които все по-малко хора вярват. А защо не вярват? Защото резултатът е ясен: с мълчанието си, избирателят предава града на чиновници с личен интерес и без грам визия.
Песъчинки не правят къща. А в Благоевград местната власт вече се реди от песъчинки — микроскопични гласове, които дори не минават през сериозен обществен дебат. Просто се сипят в урната по команда. И така градът не се гради — той се разрушава. Бавно, невидимо, но сигурно.
Някой ден ще се събудим и ще си кажем: „Как така никой не спря това?“
Е, ние го казваме сега. И го пишем черно на бяло.
Защото няма нищо по-страшно от това хората да мълчат, когато има нужда от вик.
А ние, от „Топ Преса“, няма да млъкнем. Защото този град заслужава повече. Много повече от 200 гласа посредственост.
Благоевград мълчи. Град с почти 69 000 жители, но когато дойде време за избори, гласуват не повече от 20 000 души. Останалите? Те просто… не идват. Занимават се с „по-важни неща“. И точно тази тишина — пасивността на 70% от жителите — ражда чудовища. Не герои, не визионери. А съветници с по 200 гласа зад гърба си.
Да, 200 гласа от 20 000 подадени са едва 1% от реалните гласове. Но ако погледнем в перспектива — това са под 0.3% от цялото население на общината. Една махала, един блок, един списък. И с това някой влиза в Общински съвет, вдига ръка „за“, гласува бюджет от 100 милиона лева, и оформя живота в града за следващите 4 години.
Смешно ли ви звучи? На нас не. На нас от „Топ Преса“ това ни ужасява.
И това, че никой не пита откъде се взе този човек. Никой не го е виждал на протест, в училище, на среща с граждани. Но е там – с папката, с микрофона, с правото да одобрява или блокира бъдещето на Благоевград.
А ние, останалите, продължаваме да не гласуваме. Да не се интересуваме. Да не вярваме.
С песъчинки къща не се строи.
А град, в който с 0.3% подкрепа можеш да станеш „управник“, не се управлява. Той се губи. Изтича. Изчезва.
И когато утре видим още една запусната градинка, още едно осветление, което не работи, още един продаден общински имот – да не питаме „Кой позволи това?“.
Ние. С мълчанието си. С липсата си в деня на изборите. С безразличието си.
Но „Топ Преса“ няма да мълчи. Ние ще повтаряме тази истина, колкото и да боли.
Защото един град не е заложник на мълчанието, ако има кой да говори.
Be the first to leave a review.
