„Хляб назаем можеш да дадеш, но дух по милост не можеш да получиш“: Отец Константин Канев – Апостолът на Средните Родопи
-
- август 6, 2025
В сърцето на Средните Родопи, където ридовете пазят древни тайни, а християнската вяра е закодирана в самия камък, се намира село Момчиловци – духовна крепост, жив културен паметник и родното място на един от най-светлите родопски будители – Отец Константин Канев.
Тук, под сянката на рида Кайнадина – наричан „Извор на вяра“ – отец Канев израства и посвещава целия си живот на просветата, вярата и съхраняването на родовата памет. Роден през 1917 година, той завършва Духовната семинария в Пловдив през 1939 г., а две години по-късно вече е свещеник в родния си край. Над половин век служи в храма „Св. св. Константин и Елена“ – духовното сърце на Момчиловци, и в този храм завършва земния си път през 1998 година, погребан до южната му стена – до онова място, където проповядва истината, вярата и добродетелта.
Но делото на отец Константин Канев не спира до олтара. То обхваща цялата духовна география на Родопите.
Историк по призвание, свещеник по съдба
Наричан от съвременниците си „духовният отец на Средните Родопи“, отец Канев посвети живота си на събирането на предания, факти, истории и легенди за Момчиловци и района. Този негов труд, съизмерим с апостолска мисия, се увенчава през 1975 г. със създаването на монументалната му книга „Миналото на село Момчиловци, Смолянско. Принос към историята на Средните Родопи“, чийто оригинал надхвърля 2000 страници. С подкрепата на Николай Хайтов, част от този труд (600 стр.) е публикувана, но стойността му е извън рамките на обикновена краеведска литература – той звучи с библейската тоналност на вярата, страданието и устрема на българския дух.
„Библията на Родопите“ – така я нарича самият Хайтов.
„Хляб на заем можеш да вземеш, но дух по милост никой няма да ти даде“ .С тези думи, изсечени на специално изградена чешма в чест на отец Канев, неговото духовно наследство продължава да блика – като извор, като истина. Тази чешма е не просто паметник – тя е зов към бъдещето: че вярата, духът и родовата памет не се дават наготово, не се получават по милост, а се изстрадват, съхраняват и предават – с чест и с болка.
Момчиловци – извор на вяра и крепост на духа
Родното село на отец Канев е самò по себе си химн на Родопите – разположено високо, сякаш по-близо до небето, от където извира силата на родопската вяра. Селото е заобиколено от 27 параклиса, християнски светини, пазители на благословената земя. Историята на това село е издълбана в камък – в църквата от 1836 година, в Радичоската чешма, в параклисите и камбанариите – свидетелства на непоклатима духовна традиция.
Това е чичото на Константин Канев, строил църквата в селото.
А вярата – тя не е само в молитвите, тя е в живота на хората, в техните думи, в топлия им хляб, в гостоприемството и в тихото упование, което носи планината.
Апостол на Родопа
Отец Канев описва историята на родния си край – с обич, със страст и с дълбока отговорност. Той мечтае и реализира създаването на музей в селото, събира културни останки, пази всяко късче от историята, за да не се загуби нито една нишка от родовата памет. Той е не просто свещеник – той е историк, летописец, учител по родолюбие, духовен водач в тъмни времена, също като другите великани от Родопите – Васил Дечев от Чепеларе и полк. Ангел Вълчев от с. Лилково.
Родопите – планината, която помни
Няма как да разказваме за отец Канев, без да говорим за Родопите – тази планина на спомена, планината, в която всяко дърво, всеки камък, всяка пътека разказва история. Сред петте дяла на Родопа, този на Момчиловци е най-малкият, но и най-впечатляващ със своята красота, история и духовност.
Тук са селата Петково, Славейно, Давидково, Затражден – места, където вярата не е само религия, а начин на живот. Където християни и помаци споделят земята, обичаите и родовата памет с тишината на вековете. А съвсем близо до тук, в село Славейно, се намира и Стояновият мост – останка от древността, от времето на римските пътища, още едно свидетелство за богатото минало на този регион.
Наследството на един свят човек
Отец Константин Канев е вече част от безсмъртната история на Родопите. Той не само описа миналото, той вдъхнови бъдещето. Делото му живее в думите му, в книгите му, в паметта на хората. А онези, които днес пият вода от чешмата, посветена на него, отпиват и от духа му. В света, в който духът често се забравя, делото на отец Канев ни напомня, че има неща, които не се дават по милост – те се заслужават със сърце, с вяра и с живот, отдаден на другите.
Посетете Момчиловци. Вдишайте въздуха на тази благословена земя. Преклонете се пред делото на отец Константин Канев. И не забравяйте – „Хляб на заем можеш да вземеш, но дух по милост никой няма да ти даде“.
189-годишната църква „Св. св. Константин и Елена“ в Момчиловци
Be the first to leave a review.
