Скритите разходи на една онкология: Как болница „Свети Мина“ харчи публични пари за лекарства на неясни цени! Разследване на toppresa.com
-
- август 6, 2025
Пряко договаряне в тиха болка: Къде отиват парите на НЗОК в СБАЛО „Свети Мина“?
„Ако поискате справка по ЗДОИ и видите за колко пари болниците купуват едно и също нещо, ще разберете къде потъват парите и заплатите на младите лекари.“ Тези думи на д-р Мирослав Ненков, изречени в ефира на национална телевизия, не са просто коментар. Те са диагноза. Те са вик за действия. Именно водени от тази констатация, ние – журналистите от информационна агенция „Топ Преса“, започваме собствена кампания за прозрачност в здравната система, с фокус върху онкологията – една от най-чувствителните и скъпоструващи сфери на медицината.
В контекста на тази кампания, подадохме заявление по Закона за достъп до обществена информация до СБАЛО „Свети Мина“ – Благоевград. Искахме отговори – кои лекарства се купуват, на какви цени, от кого, по какъв ред и с какви пари. Получихме справка. На пръв поглед – изрядна, административно грамотно оформена, с формално изпълнени изисквания на закона. Но зад цифрите започват да се очертават тревожни зависимости – пряко договаряне без достатъчна обосновка, значителни разлики в цените на един и същи медикамент, липса на публичност за доставчиците и реалните основания за техния избор.
Тази публикация е първата от поредица разследвания, с които ще проверим дали и доколко думите на д-р Ненков се потвърждават с документи. Защото вярваме, че грижата за болните не свършва в операционната, а започва с всяка обществена поръчка, с всяка фактура, с всяка неразказана история зад гриф „финансирано от НЗОК“. Защото истинската болка на системата не е ракът, а липсата на контрол върху онова, което го лекува.
В уводните редове нека погледнем историята през призмата на публичната отговорност: в началото на август 2025 г. СБАЛО „Свети Мина“ издава решение, разполагащо с подробна справка за закупени онкологични медикаменти и апаратура. На пръв поглед – прозрачност. Но при задълбочен прочит се очертават сиви зони – пряко договаряне, различни цени за идентични продукти, липса на ясно финансиране и подозрения за вътрешни зависимости. Този материал има за цел да анализира фактите през медицинска и юридическа лупа, да представи обективен професионален анализ и да поиска отговори от институциите и болничното ръководство.
Работният материал публикува детайли от приложението към решението, намеква за липси и несъответствия в процедурите и измежду цифрите на болничната отчетност намира сигнали за потенциални нарушения. Потенциални юридически рискове и морално напрежение в обществените очаквания срещу реалното изпълнение.
След подадено заявление по Закона за достъп до обществена информация от страна на журналиста Веселин Стаменов, СБАЛО „Свети Мина“ – Благоевград издаде Решение № Р-3–361/05.08.2025 г., с което предостави отчет за извършени разходи в периода януари 2024 – юни 2025 г. Приложените документи съдържат детайли за закупени онкологични медикаменти, медицинска апаратура и разходи за специализиран персонал. На пръв поглед всичко изглежда изрядно – таблици, обобщения, линк към профила на купувача в ЦАИС ЕОП, формално покритие на нормативните изисквания. Но при по-внимателен прочит се появява картина, която заслужава повече от административно одобрение – тя изисква критичен анализ.
В частта за медикаментите и консумативите, лечебното заведение представя справка от няколко страници, съдържаща имена на лекарства, доставчици, количества, цени и начин на придобиване. Преобладаващата част от доставките са финансирани от НЗОК, като основният обем преминава през търговци като „Софарма Трейдинг“, „Фьоникс Фарма“, „Дансон Трейдниг“ и „Алта Фармасютикълс“. Част от продуктите са закупени чрез обществени поръчки, друга част – чрез пряко договаряне, което според болницата се е наложило поради отказни писма от производители и временно спряно производство. Тук възниква първият сериозен въпрос – защо една и съща болница купува един и същ продукт на драстично различна цена от различни доставчици? Например препаратът Abirateron 500 mg в различни опаковки и от различни фирми е доставян на цени, вариращи от 1.008 лв до над 13 лв за единична доза. Разликата е не просто подозрителна, тя е икономически трудно защитима. При генерични лекарства с ясно дефинирана молекула и широко достъпна цена, подобни вариации будят съмнение за липса на ефективен контрол при избора на доставчик.
Закупуването на медицинска апаратура изглежда по-ясно структурирано. Представени са два основни проекта – лапароскопска система на стойност 224 500 лв без ДДС, закупена от СОЛОМЕД ЕООД чрез обществена поръчка, и рентгенова тръба от Siemens, закупена за 317 862 лв, отново по обществена поръчка. И в двата случая е посочено, че финансирането е със собствени средства, което е учудващо на фона на общата финансова несъстоятелност на повечето лечебни заведения от този тип. Това поставя въпроси дали не е налице скрито съфинансиране от трети страни, дарения или пренасочени средства, за които не се дава отчет в публичния документ.
Разходите за персонал също са разписани – 4 онколози, 2 лъчетерапевти, 2 патолози и над 6 щатни бройки лаборанти. Средната месечна брутна заплата варира между 2 300 и 4 000 лв, като към нея се добавят сравнително скромни суми за допълнително материално стимулиране (ДМС). Най-изненадващото тук е отсъствието на назначени химиотерапевти, при условие че болницата е специализирана в онкологията. Дали лечението на онкологични пациенти се извършва без такъв специалист или се разчита на външни консултанти – остава неясно.
Още по-важен е въпросът за прозрачността. Макар да се сочи, че цялата информация е налична в профила на купувача в ЦАИС ЕОП, не се предоставят конкретни линкове към процедурите, УИН-ове на обществените поръчки или дори номера на договорите. Това прави проверката трудоемка и на практика ограничава достъпа на обикновения гражданин или журналист до реалната документация, която би позволила да се проследят действията по всяка отделна сделка. В контекста на публичните средства – това е проблем.
Показателно е, че в решението липсва всякаква информация за евентуални дарения, международни програми или съфинансиране от ЕС. Лечебните заведения в този сектор често получават подкрепа по оперативни програми или от неправителствени организации. Ако такава помощ е получавана, тя трябва да бъде отчетена. Ако не е – защо? Това е поредна сива зона в иначе технически „изрядната“ справка.
Отговорът на СБАЛО „Свети Мина“ не може да бъде приет за краен. Напротив – той трябва да бъде началото на един по-дълбок разговор за начина, по който се изразходват стотици хиляди и дори милиони левове от НЗОК. Когато за един и същ медикамент се плащат различни цени, когато процедурите не са напълно прозрачни, когато липсват цели категории специалисти, а доставчиците са едни и същи в десетки поръчки – тогава има нужда от нов тип журналистика. Не шумна и скандална, а последователна, фактологична и неудобна.
Информационна агенция „Топ Преса“ ще продължи да изисква информация и да сравнява отчетеното с реалните пазарни стойности. Защото не е достатъчно нещо да изглежда законно. То трябва и да бъде логично, морално и публично обяснимо. Това дължим на пациентите, на обществото и на младите лекари, които все още вярват, че системата може да бъде реформирана.
Ето таблица с обективни факти, сравнени с международни стандартни и местни рамкови практики:
Лекарство за 1 лев или за 13? Добре дошли в българската онкология
Таблица: Сравнение на цени и процедури
| Медикамент | Цена по справката (без ДДС) | Тип процедура | Международна или рамкова цена | Съответствие / Съмнение |
|---|---|---|---|---|
| Keytruda (Pembrolizumab) | около 4 744,94 лв за 4 мл флакон | обществена поръчка | около $11 800 (~22 500 лв) листова в САЩ, Турция 5 300–11 700 лв keytruda.comeveryone.org | в рамките на реимбурсирана цена, Удобна цена; няма явна надценка |
| Abirateron (500 mg х60) | между 1,008 и 13,163 лв в зависимост от доставчик | смес – пряко договаряне и обществени поръчки | в рамките на ЕС фиксирани максимални цени при реимбурсация; информация не е публично достъпна | големи разлики за един и същ продукт, рискове от манипулация |
| 5‑Fluorouracil (флакон) | 3,683–6,803 лв (x10 флакон) | пряко договаряне/поръчка | малки количества на международни пазари 285–1 500 лв, до $4 800 за 10 g контейнер Cabi Digital Librarybahcp.bg | българските цени много по-ниски, но това е очакван ефект от генеричен продукт и открит пазар |
| Повтарящи се доставчици | различни цени при една и съща молекула | различни процедури | липсват данни за пазарен анализ или мотивиране | вероятно целево търсене на конкретен доставчик, подозрение за конфликти |
Професионален и медицински коментар:
Keytruda е имунотерапия от последното поколение, одобрена за множество индикации – недребноклетъчен рак на белия дроб, меланом, уро-епителни тумори и др. Лечението е скъпо, но ефективността често оправдава инвестицията. V рамките на НЗОК производствените и логистични маржове могат да обяснят по-ниските цени спрямо праг-цени на други пазари. Единствената червена светлина е, че при Abirateron и други продукти съществуват значими ценови вариации от една и съща фирма, което буди нужда от изясненост.
Призив към институциите и болничното управление: Тoppresa.com настоява за ясни отговори на следните въпроси:
● Какво е обоснованието за избор на даден доставчик чрез пряко договаряне при конкретен медикамент?
● Защо цените варират толкова силно при идентични продукти, когато към НЗОК обикновено има фиксирани прагове?
● Имат ли доставчиците общи собственици или има ли свързаност с членове на болничното ръководство?
● Каква част от финансирането идва от дарения, проекти или европейски програми – и защо не е подробно отчетено?
Информационната агенция Toppresa.com ще очаква официална позиция от СБАЛО „Свети Мина“ ЕООД, Агенцията за обществени поръчки, Националното звено за контрол на лекарствени продукти и НЗОК. Публичният интерес изисква повече откритост: тези средства са предвидени за животоспасяваща терапия. Ако отговорите се закрият в занаята на администрацията, обществото трябва да го знае и да настоява за отчетност. В противен случай подготвяме сигнали до всики институции в това число и главния прокурор.
В заключение: числата в приложението не показват явна злоупотреба, но съществува риск от институционален праглизъм. Болницата разполага с ресурси да закупи лекарства на конкурентни цени, но процедурите, различията и липсата на пълноценно обяснение поставят под въпрос етичния стандарт и качеството на управлението. Това е разследване, което заслужава отговори, а не само документи.
Be the first to leave a review.
