Чудната долина на Струма: Икономически потенциал, който чака пробуждане
-
- юли 28, 2025
Чудната долина на Струма: неразвитата туристическа перла на Югозапада
Долината на река Струма, разстлана между склоновете на Пирин и Беласица, днес изглежда като сцена от алпийска пощенска картичка, но с балкански характер: лозови масиви, къси ридове, топли ветрове и тъмни вина с тежък аромат. Природата тук е щедра – реката създава проломи, минерални извори и биоразнообразие, което спокойно може да бъде включено в каталог на ЮНЕСКО. Това, което липсва, е цялостен икономически модел, който да превърне тази даденост в устойчиво богатство.
Река Струма е пета по дължина в България, но заема първо място по потенциал за развитие на комбиниран туризъм – приключенски, винен, културно-исторически и балнео. През последните десет години бяха изградени няколко малки винарни, рафтинг бази и къщи за гости, но липсва мрежа между тях. Туристите пристигат фрагментирано – едни идват за вино, други за спорт, трети за Баба Ванга. Но почти никой не остава повече от една нощувка.
По данни от Министерството на туризма, през 2023 г. приходите от рафтинг и каяк в района на Кресна и Симитли възлизат на около 3,1 милиона лева, а виненият туризъм в района на Мелник и Сандански носи приблизително 2,4 милиона лева от директни дегустации, екскурзии и съпътстващи услуги. Анализ на „Институт за устойчив туризъм“ сочи, че при интегрирано развитие на зоната, включващо логистика, маршрутна реклама и публично-частно партньорство, потенциалът на региона възлиза на между 8 и 10 милиона лева годишно приходи от туризъм и съпътстващи агроуслуги. Но за момента това остава само теория.
| Сектор | Приходи 2023 г. | Потенциал 2030 г. |
|---|---|---|
| Рафтинг и приключенски | 3,1 млн. лв | 5,5 млн. лв |
| Винен туризъм | 2,4 млн. лв | 4,0 млн. лв |
| Балнео и минерални СПА | ~1 млн. лв (оценка) | 2,5 млн. лв |
| Общо | 6,5 млн. лв | ~12 млн. лв |
„Имаме хора, имаме природа, имаме автентичност – това, което липсва, е визия, инвестиции и връзка между отделните инициативи“, казва доц. Силвия Георгиева, икономически експерт по регионално развитие от УНСС. По думите ѝ, регионът може да се превърне в балкански еквивалент на френската Долина на Рона, ако се създаде общ бранд и туристически клъстър с център в Сандански или Петрич. Георгиева подчертава, че децентрализираните инвестиции в малки изби, био ферми и къщи за гости имат нужда от инфраструктурна подпомагаща рамка: логистика, дигитална видимост и подкрепа при сертифициране и износ.
Най-изостанал остава секторът на минералните извори. Извън няколко обекта в Сандански и Рупите, липсват функциониращи балнеокомплекси, които да използват лековитата вода с температури от 55 до 75 градуса. В Горна Брезница и Струмяни има регистрирани извори, но без инфраструктура или пазарна експлоатация. Според общински експерти от Петрич, липсата на целенасочена държавна политика по развитието на балнеотуризма извън националните курорти е основна пречка. „Имаме всичко – освен инвеститорска смелост и държавна подкрепа“, казва анонимно представител на местна агенция за недвижими имоти в региона.
Въпреки всичко, частни инициативи се появяват. Винарни като „Златен Рожен“, „Орбелус“ и „Логодаж“ вече предлагат дегустационни пакети с настаняване, а фермерски стопанства край Катунци се включват в винените маршрути с местен хляб, мед, маслини и лавандула. Туроператори започват да предлагат тридневни винено-природни пакети, но липсата на обща инфраструктура и обща стратегия ги принуждава да действат на парче.
В обобщение, долината на Струма стои на прага на икономическо пробуждане. Природата, тероарът и културната памет вече са налице. Остава да се появи политическа воля, визия за развитие и координация между общините. Ако това се случи, Югозападът може да се превърне не просто в перла на българския туризъм, а в модел за регионален ръст и икономическа децентрализация. Засега обаче, Струма продължава да тече – по-скоро през надеждите, отколкото през икономическите резултати.
Be the first to leave a review.
