Адът на Земята и Героите в него: Когато човешкото нехайство срещне огнения гняв! Не просто тъжно, а безумно, унищожително тъжно е това наше българско лято…
-
- юли 28, 2025
Тъжно е. Не просто тъжно, а безумно, унищожително тъжно е това наше българско лято…
Едно лято, белязано не само от изпепеляваща жега над 40 градуса, но и от жестокото безхаберие, от циничното човешко нехайство, които разпалиха стотици пожари из цялата ни страна. Вече втора седмица гледаме как нашите герои – пожарникари, доброволци, военни – водят една неравна, кървава, обречена битка с огъня, докато други – умишлено или неволно – продължават да подклаждат пламъците.
Кюстендилско
Сцените, които се запечатват в съзнанието ни, са като от най-страшен кошмар.
В Костинброд изгоряха домове, а след това и Трънско пламна, огънят погълна 40 къщи и прехвърли границата със Сърбия. В монтанското село Дъбова махала – 19 къщи, кравеферма, дори старо училище се превърнаха в пепел.
Костинброд
Има ли дъно тази разруха? Има ли граница тази човешка безотговорност? Най-сърцераздирателно е да слушаме думите на директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ главен комисар Александър Джартов, който за пожара край пиринското село Илинденци призна: „Това е огън, който не може да бъде овладян.“
Шест хиляди декара гори в Пирин – белите дробове на България, нашите вековни пазители – вече ги няма!
Те плачат в пепел и дим! Димът и саждите прехвърлиха билото на планината, внасяйки панически страх в душите на хората от Банско, Разлог, Белица и Благоевград. Ямболско остана без вода, а пламъци докоснаха дори столицата ни, спирайки градския транспорт в София, напомняйки ни, че никой не е имунизиран.
Село Козарево, област Ямбол
На този фон, как да не кипи кръвта от гняв? Един 33-годишен мъж, криминално проявен, умишлено подпали гора между два квартала на Велико Търново. Благодарение на камерите, подпалвачът е задържан, но видеото от деянието му, разпространено навсякъде, запали гнева на хиляди българи до червено. Как е възможно такова бездушие? Как може човек да има сърце и да причини такава болка, такава разруха?
Не само на природата, но и на съдбите на хиляди хора, останали без покрив над главите си, без поминък, без спомени. Това е предателство!
Напълно основателни са и въпросите, които кънтят в съзнанието на всеки нормален българин, сякаш са последният писък за помощ: Защо нямаме достатъчно техника за борба с пожарите? Защо липсва превенция? Защо няма сериозен контрол?
И най-болезненият, най-унизителният въпрос: Защо липсва самосъзнание?
Помощта дойде, да. България активира Механизма за гражданска защита на ЕС, посрещайки четири хеликоптера и два самолета. Съседна Турция изпрати екипи. Но премиерът Росен Желязков е прав до болка: „Повтаряме мерките от години, но все още 95% от пожарите са поради човешка небрежност.“
Плачът на Гората, Гневът на Душите и Викът за Справедливост
Хорското нехайство е страшно. Безхаберието и непукизмът са повече от отвратителни. Не мога да повярвам, че има хора, които нарочно подпалват. Не мога да повярвам, че има такова бездушие.
Пиша и мира нямам…
Гневът гори в мен, но и болката е огромна. Знаем, че е лято, знаем, че лятото носи жега – това е нормално. Но и ние като хора, като Човеци с главно „Ч“, бихме могли да направим нещо, за да помогнем, а не да унищожаваме.
Именно затова, нека коленичим пред истинските, безсмъртни герои на тези черни дни: нашите неуморни пожарникари, доблестни военни служители, всички сърцати доброволци, които са там – в огъня, денем и нощем, борейки се с огнената стихия. Те са нашата съвест, нашата надежда, нашето спасение. Техният кураж и саможертва са всичко, което ни остава в този кошмар.
Респект! Безкраен респект! Ние сме им длъжници!
Но нека отправим и един яростен вик, едно безпощадно обвинение и призив за възмездие към всеки, който умишлено пали или от престъпна небрежност причинява тези бедствия. Замислете се! Осъзнавате ли какво правите? Години са нужни, за да израсте гора. Десетилетия, векове! А вие я унищожавате за минути! Какво оставяте след себе си? Пепел, сълзи, разруха и един свят, лишен от бъдеще заради вашата безотговорност!
Нека тези пожари не бъдат просто статистика. Нека те бъдат крещящ апел, последен звън на камбана към всеки от нас. Нека разберем, че сме едно цяло с природата и че всяка наша небрежност се връща като бумеранг, удряйки най-силно нас самите. Дано!
Дано този път най-после се замислим, осъзнаем и променим! Иначе, какво остава? Само пепел и спомени за една унищожена красота.
Be the first to leave a review.
