Югозападът цъфти: Розата намира нов дом край Сандански и Петрич
-
- юли 28, 2025
Докато цял свят свързва българската роза с Карловската и Казанлъшката долина, в сянката на Пирин планина се разгръща нова, тиха революция: Югозападна България се превръща във втори дом на най-ценния български аромат – розовото масло.
Сандански, Петрич, Катунци, Ласкарево и дори Рупите вече не са само синоними на минерални извори и лозови масиви. Те стават нова сцена за устойчиво, бутиково розопроизводство с потенциал за международно признание. Причината: уникалният климат – мек, слънчев, с ранна пролет и лека зима, съчетан с леко алкални почви, прави условията в региона не просто добри, а идеални за отглеждане на Rosa damascena – българската маслодайна гордост.
„В Катунци направихме пробна градина с 6 дка през 2019 г. Миналата година вече изнесохме първото си масло за Италия – био сертифицирано, ръчно брано. Западът иска качество и история – ние имаме и двете“, казва фермер от региона, пожелал анонимност, заради преговори с чужди партньори.
Интересът към розопроизводството в Югозапада е подхранван и от по-ниските земеделски наеми, неизползваните земи, както и от възможностите за европейско финансиране на малки и средни био производители.
Особено ценен е фактът, че тук се залага на чисто и контролирано производство, което прави малките розови градини конкурентоспособни на фона на масовите, индустриализирани насаждения в централната част на страната. Регионът има и логистично предимство – близост до Гърция и експортен коридор през Кулата, което скъсява пътя до пазара.
„Не става въпрос да се конкурираме с Казанлък. Напротив – ние предлагаме нещо различно: висок клас бутиково масло и розова вода, идеални за нишовата козметика и ароматерапия“, обяснява млад предприемач от Петрич, който вече е инвестирал над 60 000 лв в розоварна в района.
Показателно е, че розата в Югозапада не е само бизнес – тя се вписва в културната тъкан на региона, до лозето, до църквата, до реката. Все повече хора виждат в нея не просто поминък, а символ на връщане към земята, към корените, към смисъла на българското.
Югозападът на България не само не изостава – той изненадва, със своя потенциал, визия и устойчивост. Розата тук не просто цъфти – тя намира нов път към света. И може би – нова слава за българското земеделие.
Be the first to leave a review.
