Пътят към развитие: Защо АМ „Рила“, Коридор №8 и железницата Кюстендил – София са съдбоносни за Югозападна България
-
- юли 22, 2025
Югозападна България – регион със стратегическо местоположение между Сърбия, Северна Македония, Гърция и вътрешността на страната – продължава да бъде обречен на изолация заради трагично изостаналата си пътна и железопътна инфраструктура. Това убива инвестициите, спира туризма, блокира логистиката и обрича хората на бедност и емиграция.
В отговор на това „Топ Преса“ и Кюстендилската търговско-промишлена палата стартират съвместна кампания, целяща да извоюва обществена подкрепа и политическа воля за спешна реализация на три стратегически проекта: автомагистрала „Рила“, ускорено изграждане на Коридор №8 и модерна железопътна връзка Кюстендил – София. Вижте първоначалният ни атализ по темата.
На 9 юни 2025 г. в Кюстендил се проведе форум с участието на две парламентарни комисии, народни представители, кметове, областни управители, експерти и представители на бизнеса. Всички изразиха тревога от хроничното забавяне на решенията и обединиха усилия за съвместен натиск. Следващият форум ще бъде на 29 септември.
Автомагистрала „Рила“ е липсващото звено между АМ „Струма“ и АМ „Тракия“ – жизненоважен коридор през Дупница и Самоков, който ще осигури бърз достъп на планински и полупланински общини до София и основната икономическа мрежа на страната. Това не е просто инфраструктура, а артерия за живот, икономика и мобилност.
Коридор №8 – от Гюешево през Дупница до София – е гръбнакът, който може да превърне Кюстендил в логистичен център с европейско значение. Това е възможност за индустриално сътрудничество, развитие на местния бизнес и реална свързаност със Северна Македония, Сърбия и Европа.
Железницата Кюстендил – София е в окаяно състояние. Липсата на електрификация, лошото поддържане и неработещи графици я правят непригодна. Необходима е пълна рехабилитация на съществуващата линия и анализ за изграждане на ново, модерно трасе през Гюешево, Кюстендил и Радомир с включване в международния Коридор №8.
Свързаността е не просто въпрос на инфраструктура – тя е въпрос на визия, национална сигурност и бъдеще. България не може да си позволи повече отлагане. Без достъп до магистрали и влакове няма достъп до пазар, капитал и образование.
Призоваваме институциите:
-
Да обявят АМ „Рила“ и жп линията Гюешево – София за национални приоритети;
-
Да осигурят европейско, международно и частно финансиране;
-
Да върнат Югозападна България на картата на бъдещето.
Това не е само регионална кауза. Това е каузата на една държава, която иска да бъде силна, свързана и справедлива.
Време е за действия.
АМ „Рила“ в числа: Нови данни, нова амбиция
Над 2,1 милиарда лева. Това е вече официално заявената прогнозна стойност на стратегическия проект автомагистрала „Рила“, която ще свърже АМ „Струма“ с АМ „Тракия“ чрез Дупница, Самоков и Ихтиман. За пръв път сумата е потвърдена от институционален източник, което показва, че проектът не е просто идея на местна власт, а придобива реална тежест в националната транспортна политика.
65 километра – това е потвърдената дължина на трасето, което ще бъде изградено със смесено финансиране от държавата, Европейския съюз и Европейската инвестиционна банка. Проектът ще включва не само пътна инфраструктура, но и елементи от мултимодален коридор: логистични зони, връзки с железопътен транспорт и интеграция в международната ос „Черно – Адриатическо море“.
Публикувани са и три сценария за икономическо въздействие върху Югозападна България до 2030 г. – оптимистичен, реалистичен и песимистичен. За първи път анализът включва конкретни прогнози. При успешна реализация се очаква 25% растеж на БВП в региона, над 7000 нови работни места – пряко и косвено, основно в логистиката, транспорта и строителството, и 30% намаление на логистичните разходи за бизнеса. От друга страна, експертите предупреждават за риск от загуба на европейско финансиране, ако има забавяне след 2026 година.
Най-важният нов акцент е времевата рамка: 2025 и 2026 г. ще бъдат решаващи за съдбата на проекта. Според специалисти, ако до края на 2026 не бъдат проведени процедурите по ОВОС, отчуждителните действия и търговете, България рискува да изпусне възможността за европейско финансиране в този програмен период.
Интересен нов момент е и възходът на Самоков като нов стратегически център. Градът вече е включен в проектната логика като бъдещ логистичен възел, свързващ Рилския туристически район с автомагистралната и железопътна мрежа. Очаква се създаване на индустриална зона с акцент върху екологични технологии, складиране и агрообработка.
АМ „Рила“ вече не е просто регионална мечта – тя е проектирана с числа, срокове и международна логика. Сценариите, бюджетната прогноза и геостратегическото позициониране ѝ придават нова тежест, която изисква действия – не обещания. Топ Преса ще продължи да следи всеки ход на държавата по темата – и ще пита не „дали“, а „кога“.
Be the first to leave a review.
