Проектът за язовир над Брезница: между икономическата логика и екологичната бариера
- Тодор Тодоров
- юли 8, 2025
Проектът за изграждане на язовир над гоцеделчевското село Брезница остава един от най-мащабните, но и най-противоречивите инфраструктурни планове в Югозападна България. Концепцията, зародена още преди 1990 г., бе частично активирана от община Гоце Делчев в периода 2013–2017 г., но към днешна дата остава блокирана от екологични съображения и административна летаргия. Анализът на проекта показва ясна икономическа логика, подкрепена от международен инвеститор, но и реални пречки, произтичащи от националното законодателство за опазване на природата.
Язовирът е предвиден като хидровъзел с обем между 8 и 10 млн. куб. м, със стратегическо предназначение – за питейно водоснабдяване, напояване и защита от наводнения. В допълнение, проектът включва изграждане на 5 до 6 малки ВЕЦ с обща инсталирана мощност около 12 MW, което го превръща в потенциален източник на устойчиви приходи за местната власт.
Прогнозната инвестиция е в диапазона 30–50 млн. лв., като се предвижда публично-частно партньорство между община Гоце Делчев и норвежката компания GREENZONE AS. При реализиране на проекта общината би получавала 10% от печалбата от енергийното производство, което при средни пазарни условия би означавало около 750 000 лв. годишно постъпления.
| Параметър | Стойност |
|---|---|
| Язовирен обем | 8 – 10 млн. куб. м |
| Мощност на ВЕЦ | около 12 MW |
| Прогнозен годишен добив на ток | 40 – 50 GWh |
| Приход от ток (прогнозен) | 7,5 млн. лв. |
| Дял за общината | около 10% (≈ 750 000 лв./годишно) |
| Предвидени функции | Водно снабдяване, напояване, енергия |
| Инвеститор | GREENZONE AS (Норвегия) |
| Статус на проекта | Прекратена процедура по ОВОС |
| Основна пречка | Защитена зона „Места“ от NATURA 2000 |
Освен преките икономически ползи, проектът цели да реши хронични проблеми на региона, сред които сезонни водни режими в селата Брезница, Корница и Лъжница, недостатъчно напояване за местното земеделие и опасност от пролетни наводнения. Дългосрочният ефект би бил по-висока земеделска продукция, възможности за развитие на оранжерийно производство, както и изграждане на местна хидроенергийна и напоителна инфраструктура.
Проектът обаче попада в противоречие със статута на зоната по Натура 2000 – „BG0002076 Места“, където изграждането на хидроелектрически съоръжения е забранено, освен ако процедурите са започнали преди публикуване на ограничителните режими. В този случай проверка на РИОСВ Благоевград е постановила, че проектът не отговаря на тези изисквания, а ОВОС процедурата е прекратена.
След 2017 г. няма публично обявени действия за рестартиране на проекта, нито ясна позиция от страна на МОСВ за възможността той да бъде преоценен и съгласуван наново. От страна на общината обаче остава готовност за сътрудничество с инвеститори и настояване за разглеждане на икономическата целесъобразност на идеята, особено в контекста на климатични промени и увеличена потребност от водни ресурси в региона.
Проектът за язовир над Брезница е типичен пример за дългогодишно българско планиране – с реален потенциал, конкретни сметки и ясно решение на реални проблеми, но закотвен в екологични регулации, институционална пасивност и липса на политическа воля. Ако държавата потърси гъвкави решения в рамките на европейското право, това може да се окаже едно от най-доходоносните и стратегически полезни съоръжения в Югозападна България за десетилетия напред.














