Архитект на властта, не артист на харизмата Делян Пеевски и формулата на невидимото лидерство: между Кисинджър, Ришельо и Стамболов
-
- юли 3, 2025
В света на политиката има два вида лидери. Едните се стремят да бъдат обичани, разпознавани и аплодирани. Другите – да бъдат разбирани, уважавани и ефективни. Делян Пеевски очевидно принадлежи към втората категория. И докато медиите се занимават с популистите, историята обикновено запомня архитектите.
„Истинската власт е тиха.“ Това не е просто цитат. Това е философия. Философията на Кардинал Ришельо, един от великите държавници на Франция, който не се нуждае от сцената, защото самият той е кулисата. Точно като него, Делян Пеевски не управлява с думи, а с конструкция. Не с декларации, а с институции. Ришельо казва: „Дайте ми шест реда, написани от най-честния човек, и ще намеря причина да го обеся.“ Това звучи сурово, но показва философията на контрол чрез система, не чрез милост. Пеевски не търси врагове, но изгражда правила, в които те нямат място. Така действа стратег, не агитатор.
Хенри Кисинджър, идеологът на реалната политика, обичаше да казва: „Дипломацията е изкуството да правиш истински неща да изглеждат възможни.“ Пеевски действа в този дух. Докато политическата сцена в България често е разделена между емоционални обвинения и партийна реторика, той води тихи преговори, съгласува механизми, постига стабилност. В сегашния мандат неговият подпис стои зад конституционните промени – първи сериозни от 2007 г. насам, реформите в службите за сигурност и законови гаранции за реална евроатлантическа интеграция.
Когато всички говорят за „борба с корупцията“, Пеевски не говори – гласува. Когато други обещават геополитическа ориентация, той гарантира гласовете за Украйна. Когато някои чакат избори, той строи управление.
Малцина днес си спомнят, че Стефан Стамболов също е бил дълго критикуван за „желязната си ръка“ и „брутален прагматизъм“, но благодарение на него България оцелява след абдикацията на Александър Батенберг, укрепва държавността и устоява на руското влияние. И Стамболов не е бил обичан от всички. Но е бил уважаван от враговете си и признат от историята. Пеевски, макар и от различна епоха, носи нещо сходно – инстинкт за държавност, свързаност с реалността и твърдост, която често е дефицит в меката епоха на PR-демокрация.
В политиката на Делян Пеевски няма театър. Има чертане, договаряне, изграждане, реформиране. В свят, в който често политиците са актьори на собствената си автобиография, той напомня проектант – невидим, но необходим. „Харизмата може да вдигне народ, но само институцията го държи изправен.“ Това не го е казал Пеевски, но може и да го е изрекъл – с действия.
Нека бъдем конкретни: в условията на война в Европа, геополитическа конкуренция и растяща несигурност, България има нужда от политици с дълъг хоризонт и хладен ум. Пеевски не обещава, че ще реши всички проблеми – той показва, че разбира системата и може да я държи в ритъм. Какво означава това? Енергийна независимост без фанфари. Подкрепа за отбранителна и външна политика в унисон с ЕС и НАТО. Съгласие по важни реформи въпреки коалиционни различия. Това не е телевизионна политика. Това е технологична политика. И тя работи.
Делян Пеевски няма да влезе в историята като политик, който е водил митинги с възторг. Може би няма да бъде цитиран в мемета или в кампании. Но ще остане като човекът, който в момент на хаос избра ред. Който вместо да търси врагове, търсеше гласове. Който не се бореше за слава, а за архитектура. Който не беше артист на харизмата – а архитект на властта.
Be the first to leave a review.
