Анализ toppresa.com : Защо гръцката диня е по-малко вкусна и сладка от българската – особено петричката?

Всеки, който е ял диня от Петрич или Сандански, и после е опитал гръцка диня от супермаркет, ще потвърди: разликата е огромна. Българската диня – сочна, сладка, с аромат и плътност – се възприема почти като плод на детството, докато гръцката често е водниста, безхарактерна и… просто „студена и червена“. Това не е само въпрос на вкус, а на агротехника, география и търговия. Голяма част от дините, които идват от Гърция, са култивирани в огромни индустриални ферми, при които целта е количество, издръжливост и транспортна устойчивост, а не качество на вкуса. Това означава ранно прибиране на реколтата, сортове с по-дебела кора и по-стегната вътрешност, но по-малко захари, и механично напояване с вода, бедна на минерали. В Петричко, например, динята е традиционно земеделско производство. Местните производители не гонят масовия износ, а работят за вкус – за „сладост“, за аромат. Те избират сортове, които са по-краткотрайни, но с по-високо съдържание на захари, отлежават на слънце по-дълго, и растат върху почви, богати на минерали, в топъл и сух климат. Така се получава „захарна“ диня, която може да се яде с лъжица – както се казва на пазара в Петрич.

Макар Гърция да е по на юг, някои райони имат по-влажен и солен климат, особено крайбрежните. Това влияе върху ароматите и концентрацията на захар. В Петрич и Сандански климатът е континентално-средиземноморски – горещ, но сух, с по-рязка температурна амплитуда, което е идеално за натрупване на захари и ароматни вещества в плодовете. Освен това, гръцката диня често се бере недозряла, защото има да пътува до Германия, Унгария, Румъния и… България. Тя „узрява“ в камиона. Българската, особено ако е от местен пазар, се бере в пика на зреене – на ръка, от човек, който чука и слуша.

Да, вкусът е и усещане. Когато знаеш, че динята е от дядо Иван от Ръждак, я ядеш с друг кеф. Но не става дума само за носталгия. Сляп тест с потребители почти винаги отличава българската диня като по-сладка и по-плътна. Това е измеримо със захарометър – в повечето случаи българските сортове показват 11–13° Brix, а гръцките – 8–10°. Българската диня – и особено петричката – бие гръцката не само по вкус, но и по душа. Това не е просто плод, а част от културна памет и земеделска чест. А когато нещо е гледано с любов и продадено с усмивка, то си личи – в аромата, в захарта, в сока, който капе по брадата. Ако искате сладост – не гледайте етикета, гледайте произхода.