Борис Анзов: Не харча парите на баща си!
Зад мен не стоят служби, групировки и какво ли не… Аз съм един ентусиаст,който започва от нулата да гради името си в международната журналистика, издържам се сам и това е повод за гордост!Едно интервю на Веселин СТАМЕНОВ
Той е роден в град Гоце Делчев. Живял е в родния си град до 7-годишна възраст след това той и семейството му се местят в Москва. Баща му е уважаваният бизнесмен в Пиринския край – Кирил Анзов. Това е Борис Анзов. Международният кореспондент на Топ Преса, човекът, прочул се в цяла България и по света, след като преди десетина дни едва не бе убит от артилерийски разрив в Сирия. Както стана вече ясно, група журналисти от Русия, България, Канада и Китай попаднаха под артилерийски обстрел в Сирия, недалеч от град Кенсаба в провинция Латакия. Сред тях бе и нашият колега Борис Анзов. Завършил международни отношения в един от най-уважаваните университети в света – „Дружба между народите“ в Москва. Работил като млад дипломат в българското посолство в Москва, Борис избира журналистиката за свое призвание. Скоро ще стартира новата му медия – „Медия Мост“, а успоредно с това създаде НПО „Що е маке, се е юнак“, за да помага на българите по света. Днес ексклузивно Топ Преса ви среща с Борко Анзов, за да изчистим слуховете, да измием колегиалната злоба и да го покажем такъв, какъвто е в истинската му светлина.
– Здравей, приятелю, интересен повод да си поговорим. Как ти се отразява славата или по-точно интересът към теб след случая в Сирия?
– Здравей, Веско. Привет и на всички наши читатели от Топ Преса. Наистина думата „слава“ е излишна в нашия разговор. Но интересът към мен не стихва. Благодаря на всички мои земляци, на моите сънародници от България за подкрепата и уважението, което ми демонстрираха. Това ме зарежда и ми дава сили да продължа да работя, те ми показват, че съм на правилният път. В търсене на истината. Българите сме силен и смел народ, това ни е завещано от нашите деди и ние не трябва да отстъпваме назад. А относно интереса – радвам се не за себе си, а за това, че покрай мен името „България“ не слезе една седмица от руските медии, от западните, също така и името на Гоце Делчев – патронът на родният ми град. Това наистина ме направи щастлив.
– Да, но както винаги се случва в страната ни, не всички те приеха с радост. Имаше злоба, а в някои медии дори се прокара, че едва ли не само ти „твърдиш“, че си бил ранен в Сирия. Това не те ли обижда?
– Веско, не трябва да бъдем дребнави. Разбира се, че ще има и хора, които ще злословят, ще се подиграват дори, аз ги разбирам и им прощавам. Може би проблемите в България, може би трудностите в личния им живот, злободневието им пречат да погледнат към света с по-добри очи. Но не бих искал да коментираме това. Всеки има право на мнение.
– ОК. В интервюто си за Би Ти Ви ти направи сензация, показвайки, че отразяваш войната в Сирия с „измислен“ микрофон. Това породи доста въпросителни и дори сътресения сред обществото, каква беше целта ти и защо призна това в национален ефир?
– Неприятно ми стана да чувам за себе си, че едва ли не „харча парите на баща ми“, зад мен стоят служби, групировки и какво ли не… Истината е, че аз съм един ентусиаст, който започва от нулата да гради името си в международната журналистика заедно с новата ми медия – „Медия мост“ и заедно с вас, моите партньори от Топ Преса. Издържам се сам и това е повод за гордост. Не завися от никого и показвам уменията си. Нямам големи бюджети, както са другите ми колеги в Сирия, Русия и пр. Но показвам, че българският талант и умение са на високо ниво и без необходимата техника се справяме и правим професионални неща.
– В шума около теб в медиите се появи и едно интервю с теб, в което казваш, че си искал да бъдеш убит в Сирия заради баща си, с който си бил скаран. Това определено се прие доста странно и драматично, какво се случи тогава, къде е истината?
– Журналистите сме хора, а при хората има и слабости. Определено не ми стана приятно, когато в някои медии видях, че се използват лични неща, за да се правят „сензации“. Предоверих се, давайки едно интервю, споделяйки неща извън темата, лични неща, мои терзания, а те бяха преекспонирани и преувеличени с цел рейтинг или не знам какво… Да, имах лек конфликт с баща си, защото той като всеки родител мисли доброто на децата си и можете да предположите какво му е било, когато е разбрал, че съм в Сирия и съм бил в огъня на войната. Само този, който не е бил там, не знае какво е известно, човек наистина изпада в тежки и труднопреодолими моменти, когато виждаш смъртта в очите, кръвта по улиците и ужаса от войната. В такива моменти човек проявява слабост и някой я използва, за да си прави рейтинг. Но хората нека съдят – аз не искам…
Be the first to leave a review.