Да се бориш с мафията – Андон Данаилов от Благоевград спечели съдебната битка с фонд „Земеделие“

Едно неиздържало обвинение за фалшив подпис по проект на програма САПАРД и пет години от живота ти отиват на кино! Запорирани банкови сметки, изгубени бизнес партньори, просрочени кредити… На финала – екзистенциалният проблем как да отгледаш трите си деца. Това сполетява 42-годишния бизнесмен Андон Данаилов от Благоевград.

И макар прокуратурата бързо да снема обвиненията като фалшификатор, мъжът пет години води съдебни битки с фонд „Земеделие“ за отпуснатите му пари по САПАРД. На финала ги печели. Но това е слабо утешение – човекът на практика е изтърпял присъда. Бизнесът му е съсипан, а държавата вдига рамене.

Авторът на сигнала – неизвестен

И до днес Андон Данаилов не знае кой е подал сигнала срещу него за фалшиви документи, отпушил всичките му неприятности.

Допреди десетина години Андон е преуспяващ предприемач, има строителна фирма и продава жилища и други недвижими имоти. По това време решава да разшири дейността си и купува сграда в бившия селскостопански двор в благоевградското село Логодаж. Заедно с баща си започват да строят ферма за култивирани печурки.

През 2003 г. Министерството на земеделието включва селата от общината в списъка на полупланинските населени места и така отваря пътя за кандидатстване по европейските програми. И Данаилов решава да спечели финансиране по САПАРД.

Събира нужните документи и проектът му е одобрен. Взема банков кредит от 526 000 лева, за да доизгради и модернизира фермата за гъби. След десетки проверки на място от представители на всички възможни държавни институции през септември 2004 г. получава субсидия от 207 000 лева европейски пари. Сумата е преведена направо в банката, за да покрие част от заема.

Ангажиментът на бизнесмена е да използва парите за довършване на площадка за отглеждане на въпросните печурки, както и за купуване и изграждане на климатична инсталация и стелажи с цел „производство на земеделска продукция за реализация на пазара“.

Това е изпълнено и няколко поредни проверки по проекта го установяват.

„Проектът е от 526 страници и изобщо не беше лесно да го изготвим. Наехме консултантска фирма от София, която да ни помогне в подготвянето и оформянето на документацията“, спомня си днес Данаилов.

Всичко върви добре до 2008 г. Тогава във фермата пристига внушителна комисия от проверяващи от САПАРД, Разплащателната агенция, данъчни инспектори и полицаи от районното звено за борба с организираната престъпност.

Спор за парафа за агроном

Комисията изземва документи. Тръгва наказателно дело за документна измама. А после от фонд „Земеделие“ погват Данаилов да връща отпуснатата субсидия от 207 549 лв. барабар с лихвите – 14 412 лв.

И се започва една…

Фермерът разбира, че от няколко месеца по неговия проект тече цялостна ревизия. Тя приключва с обвинение за използване на неистински документ, а от фонд „Земеделие“ погват Данаилов да връща отпуснатата му субсидия от 207 549 лв. барабар с лихвите – 14 412 лв.

До днес бизнесменът не знае отговора на въпроса кой е подал сигнал срещу него. Питал е разследващите, когато е бил призоваван на разпит. Но не е получил отговор. Може само да подозира. Удар от конкуренти или… политически мотиви. Андон Данаилов не е съвсем случаен човек – баща му е бил депутат от БСП.

А и активността на разследващите съвпада със скандал за измама със 7,5 млн. евро по САПАРД, за която ни бяха подали сигнал от ОЛАФ. Тогава тръгнаха шумни дела срещу Марио Николов и съпругата му, впоследствие обвинение получи и Людмил Стойков. До днес обаче тази история няма финал (виж карето). Но колко ли като Данаилов пътьом са паднали жертва на усърдността на родните чиновници, проспали голямата далавера!

Каква е „измамата“ на бизнесмена от Благоевград? За разлика от делото срещу Николов, в което прокуратурата твърди, че той е измамил евродоверието, като е прибрал пари за нови машини, а е използвал стари, при Данаилов нещата са далеч по-прозаични.

Измежду 526-те страници по проекта експертите открили документи за наемане на агроном, под които според тях имало неистински подпис. Става дума за агронома Янко Георгиев, неговия трудов договор и декларацията му за квалификация.

И ти ще връщаш!

„При подготовката на проекта представихме трудов договор с агронома Янко Георгиев, мъж на около 60 години и наш далечен родственик. Това стана с негово знание и съгласие“, разказва Данаилов. Тъй като се оказало, че този специалист е със средно образование, от консултантската фирма посъветвали да намерят и специалист с висше, за да е сигурно, че цялата документация ще бъде изрядна. Указанията са изпълнени, подписан е и договор с друг агроном с по-висок ценз. Така на практика по проекта са били наети двама агрономи.

Проверяващите обаче се хващат за документите на Янко Георгиев. Направена набързо графологична експертиза заключава, че имало разминаване в подписите му – друг бил наклонът, освен това агрономът се подписвал с буквата „Я“, а в трудовия договор по проекта под „Я“-то имало и една черта.

През 2008 г. агрономът е викан на разпит в полицията, където заявил, че нищо не знаел за проекта на Данаилов и никой не го бил наемал по него.

Пред съда през 2011 г. се отказва от тези твърдения. И свидетелства, че наистина е бил нает от фирмата на Андон Данаилов, предоставил е съгласието си и декларацията за професионален опит и се е подписал под документите.

Разказва и защо е твърдял друго пред служителите на МВР. Спецполицаите го стреснали с предупреждението: „Шефът ти е взел за гъбарника една торба с пари. Не само той, но и ти ще трябва да ги връщаш!“

По-малко от година след началото му разследването е прекратено поради липса на престъпление. Прокурорите установяват включително, че Данаилов е бил гонен по текст, който по време на подписването на въпросния трудов договор не е фигурирал в НК.

Сагата в съда

Държавен фонд „Земеделие“ започва дело срещу фермера за връщане на субсидията. По ирония на съдбата по същото време директор на фонда е скандалната Калина Илиева, която по-късно е уволнена заради фалшивата си диплома за образование.

Следват запор на банковите сметки, опис на имуществото на фирмата, която попада в черния списък с дружества, за които има съмнение, че са ползвали пари с евроизмами.

„В този черен списък първоначално бяха вкарани 52 български фирми, но впоследствие броят им стигна 440. Възможно е някои от тях наистина да са извършили злоупотреби. Но моето дружество попадна там само заради съмнение за фалшив подпис на агроном“, казва фермерът.

Съдебната сага продължава пет години. Случаят минава през окръжния съд в Благоевград, апелативния съд в София и Върховния касационен съд.

Съдиите в Благоевград приемат, че неверни документи е имало. И понеже договорът с фонд „Земеделие“ за европарите изрично е предвиждал разтрогването му в тези случаи, уважават претенциите на фонда за връщане на субсидията заедно с лихвите.

В Софийския апелативен съд потвърждават решението, макар и с други аргументи.

Срамувам се!

Случаят стига до цедката на третата инстанция. Във Върховния касационен съд порязват претенциите на фонд „Земеделие“ и прекратяват воденото от него дело срещу Данаилов като недопустимо.

„Моята държава зачеркна пет години от живота ми само заради едно абсурдно обвинение за фалшив подпис на агроном. Започнах бизнеса в разцвета на силите си, сега съм съсипан“, казва Данаилов.

Фирмата му вече е извадена от черния списък на евроизмамите, вдигнат е и запорът на банковите сметки. Но фермата за култивирани печурки отдавна вече не работи – трябват нови инвестиции, а и пазарите са изгубени.

В момента Данаилов полага неистови усилия да съживи производството. Търси чуждестранни партньори, които да налеят свежи инвестиции.

„Срамувам се, че в моята България се случват такива неща. Но не ми харесва идеята да съдя страната си. Защото това ще означава да съдя вашите и моите деца. На кого е нужно това“, пита той.

Аферата „САПАРД“ осма година без финал

Започналото през 2007 г. гръмко разследване срещу Марио Николов и компания осма година няма финал. А в Германия още през 2008 г. сагата приключи с присъди – една условна и една от 2,5 г. затвор.

У нас делото беше разделено на две – едното за документна измама, довела до завличането на 7,5 млн. евро субсидия, другото – за прането на тези пари. Обвинен по него беше и Людмил Стойков.

На първа инстанция и двете приключиха с присъди през 2010 г., на втора инстанция – с тотален крах – оправдания и отмяна на присъдите.

В крайна сметка в момента измамата отново е на първа инстанция в спецсъда и от миналия януари не може да стартира заради отвод, ново връщане, нередовни призовки.

Прането на пари е в Софийския апелативен съд, където от няколко месеца не могат да направят видеоконферентна връзка със свидетели от Германия.

Мария БЛАГОЕВА 

Вестник „Преса“