Топ Преса: Младият специалист по дентална медицина д-р Ангел Тюфекчиев: Хората подценяват последствията от болния зъб и се страхуват от зъболекарите – това е грешно!

Д-р Ангел Тюфекчиев е роден през 1986 година в Благоевград. В родния си град завършва с отличен успех Природо-математическата гимназия. През 2011 година завършва с отличие и Факултета по дентална медицина в Медицински университет – Пловдив. Веднага след студентската скамейка стартира трудовата си кариера в специализирана клиника за дентална медицина в областния център на Пиринско.

Преди месец д-р Тюфекчиев се завърна от следдипломно обучение в Швейцария по ендодонтия /специалност в стоматологията/.

– Д-р Тюфекчиев, Вашата трудова кариера стартира преди 2 години, какви са първите Ви впечатления от работния процес?

– Медицинското си образование завърших с огромно желание, това бе моята детска мечта. Израснал съм в лекарска фамилия, майка ми д-р Саня Тюфекчиева е специалист по кожно-венерически болести и работи в лаборатория „Унидиамед” в Благоевград, леля ми д-р Мария Радойкова е специалист по анестезиология и интензивно лечение, в момента е директор на МБАЛ „Иван Скендеров” в Гоце Делчев. Баща ми доц. Костадин Тюфекчиев е преподавател по екология, шеф на катедра в ЮЗУ „Неофит Рилски”. Родителите на моя приятел Мартин Грънчаров са стоматолози и аз още от малък казвах, че като порасна, ще съм зъболекар.

Кандидатствах медицина и ме приеха стоматология, впоследствие имах възможност да се прехвърля друга специалност, но останах в този факултет, защото стоматологията ми допадна още в самото начало на обучението ми. Смятам, че решаващо за един професионалист да се развива е да работи професията си с желание. Нашата специалност е изключително тежка, хората обикновено се страхуват да не се разболеят от онкологични заболявания и да не получат инфаркт, но една инфекция в устата може да доведе до сериозни усложнения.

За съжаление хората все още подценяват последствията от болния зъб, който може да прерасне в по-сериозен проблем. Важно за нас, стоматолозите, е практическото обучение, защото веднага след дипломирането ние започваме да обслужваме пациенти. По време на работа стоматологът сам взима решения, асистентът вече не е зад гърба ти, за да помогне. Докато нашите колеги от обща медицина нямат директен допир с работа върху пациента, те само снемат анамнеза, поставят приемна диагноза и назначават лечение.

Веднага след студентската скамейка започнахме работа заедно с моя съученик от гимназията д-р Васил Кръстев при д-р Спаска Фезова, която ни подаде ръка и ни научи да работим в екип, което е изключително важно при обслужване на пациента. Д-р Фезова ни насърчава, помагайки ни да преодолеем трудностите на професията, защото всеки млад колега е минал по този път. Всеки един от нас се специализира в определена сфера, определено на мен ми допада ендодонтията /лечение на кореновите канали на зъбите/.

И веднага ще поясня, че избрах тази специалност, защото тук е „борба” да се спаси зъбът. Когато един нелекуван кариес стигне до нерва на зъба, става пулпит, запълването и лечението е начин за спасяване и избягване на бъдещи неудобства на пациента. Всеки дипломиран стоматолог е обучен да може да извършва тази процедура, но специализирането е за допълнителна квалификация и усъвършенстване конкретно в тази сфера.

– Вие се завърнахте от такъв курс за следдипломно обучение в чужбина, разкажете ни.
– През март миналата година бях в град Ивердон в Швейцария, лектор на обучението ни бе един от водещите специалисти по ендодонтия проф. Кастелучи от Флоренция, разглеждахме различни клинични случаи с прилагане на най-новите съвременни методи на лечение. Курсът бе международен, групата ни бе от 13 стоматолози, колеги от различни държави, сред тях бяхме четирима българи – един от София, двама от Бургас и аз. Останалите колеги бяха от Холандия, Италия, Дания, Румъния и други страни. На този курс, образно казано, “си сверяваме часовника”, виждаме водещите специалисти в Европа по какъв начин работят, стремим се да прилагаме европейски стандарти, които се прилагат в медицината.

Идеята е да добием допълнителни знания, които да приложим при обслужване на нашите пациенти. Всеки заслужава качествено лечение и ние сме длъжни да усвоим и предлагаме лечение на високо ниво. На курса се запознах с най-новите системи за обработка на зъбни канали, работа под микроскоп. Малко са стоматолозите в Благоевградска област, които обработват канали под микроскоп, да не кажа единици.

С тази апаратура се осъществява директен визуален контрол, когато се извършва лечение. При всеки индивид зъбите са различни, самата анатомия на кореновите канали е доста сложна. Важно за нас, младите лекари, е да усвояваме новите стандарти и да ги прилагаме в работа. Не се страхувам от конкуренцията, напротив, това, че съм млад и неопитен, ме амбицира да покажа какво зная и в същото време изисква да се обучавам непрекъснато, защото медицината е наука, която се усъвършенства с много бързи темпове. Непрекъснато навлизат нови методи на лечение.

– Успяхте ли да разгледате Швейцария?

– Програмата ни бе натоварена и строго регламентирана относно разпределение на времето, така че нямаше време за разходки и разглеждане на забележителности. Курсът започваше сутрин и завършваше вечер. Бях там с цел обучение, следващия път ще отида на пътешествие.

– Д-р Тюфекчиев, на 26 години сте, остава ли Ви време за развлечение, или сте отдаден изцяло на професията?

– Определено отдавам повече от свободното си време за допълнително обучение, знам, че за да съм добър специалист, трябва да съм отдаден на професията, а това поглъща много от силите ми. В работата ми има и много емоции, определено преживявам всеки случай, мисля дали всичко е наред, дали съм направил най-доброто, което съм могъл. Медицината като цяло е сложна наука и знанията се придобиват в работата и това изисква да даваш всичко от себе си.

– Има ли пациент, когото ще запомните за цял живот?

– Всеки обслужен пациент е различен индивид със своите особености, всеки човек е уникален. Безспорно ще запомня обслужването на баба ми, която дойде да й извадя зъб, но от упойката се отпуснаха мускулите й и тя се закашля толкова силно, задавяше се и аз силно се притесних, реших, че прави остра алергична реакция. Но бързо се успокои и после нямаше проблеми, но в първия момент си казах: „Какво става?”… Лекувам зъбите на цялата фамилия, дори на сестра ми, която живее и работи в Германия.

– Мислили ли сте за работа в чужбина?

– Засега не, в родния ми град се чувствам полезен на съгражданите ми, все пак тази държава ми даде образованието. А както казват хората, „камъкът си тежи на мястото”, смятам, че моето място е тук. Като цяло лекарската професия – медицина и стоматология, в чужбина е по-добре призната, тук липсва уважението към лекарския труд. Ние, освен че сме лекари, сме и психолози, работим с хора, което изисква да прилагаме не само наученото на теория като база данни и практически умения, но и да предразположим пациента да бъде спокоен, да ни се довери като на негов лечител. Трябва да има взаимно доверие между пациента и лекаря.

– Кое е любимото Ви занимание?

– Обичам да карам ски зимата, а лятото да се гмуркам в морето. Още като студент в Пловдив се запалих по този екстремен спорт и станах водолаз. Преди това винаги ми е било интересно да науча какво има на морското дъно, по време на държавния стаж в пети курс една колежка ме запали, тя беше ходила предното лято и аз реших да се запиша. Събрахме се група колеги и се записахме, аз станах член на клуб “Нептун” – Пловдив преди три години. Тогава за първи път се гмурнах на 15 метра под водата и видях красотите на морското дъно.

Гмуркането е за по 15-20 минути и е много вълнуващо, потапяш се в друг, различен свят. Този спорт е изключително интересен и приятен, там трябва да си спокоен, да не правиш резки движения, да не изпадаш в паника, да се чувстваш спокоен, а това калява духа и страшно много ми помага сега в професията ми. Хубавото е, че при този спорт се събираме хора с различни професии и занимания, водени от страстта към гмуркането. Лятото обичам да ходя с приятели водолази или на нашето Черноморие, или в Гърция. Този спорт изисква повече време… При първа възможност с приятели ще се организираме да се гмуркаме.