Градът: Жена от Гоце Делчев подслонява иракчанин в дома си
-
- февруари 7, 2015
Да намериш късмета си в България. Това се случва на 47-годишния иракчанин Миасар Ихия, който получава дом и работа у нас, благодарение на добра българка.
Миасар избягал от Ирак, защото не виждал бъдещето си сред останките от войната, и започва от нулата в България. След много неволи в София, решава да търси късмета си в Гоце Делчев.
– Хората тук са добри. Много ми харесва да остана тук още от първия ден. Не знам защо. Градът е малък и е хубаво – казва Миасар. Идва в града, без да има покрив над главата си нито работа. Случайната среща с една жена обаче е неговият късмет. Тя решава да го подслони и така вече 6 месеца.
– Всеки ден й благодаря , ако не познавах тази жена, досега нямаше да имам решение на моя проблем. Даде ми пари и ми каза: „Ти имаш нужда от тях, докато започнеш работа“.
Той разказва, че тя нито за миг не се замислила да го приюти.
– Като видях в каква безизходица е, се поставих на неговото място, стана ми много мъчно и реших, че трябва да му се подаде ръка. Той си няма никого – нито майка, нито баща, нито брат, нито сестра.
– Още колко време ще остане?
– Докато той пожелае. Сега чака български документи. Сега Сълза покрива разходите му, а добри хора често го канят на вечеря у дома си.
– Трупат се бележки за ток, вода при мен, а той ми казва спокойно госпожа, аз ще си платя всичко, когато започна да работя. Аз му казвам ти бъди спокоен, наемът е последното нещо, за което трябва да мислим. Чрез свои познати, жената му намира и работа. Миасар вече от един месец работи и е щастлив в България.
– Сега, в България, семейството ми е тази жена – казва той.
Оказва се, че Сълза не помага за първи път. Миналата година подслонява цяло семейство в къщата си в село Господинци. Те останали без дом след голям пожар.
-Това беше много страшна картина – казва Сълза.- Като видях вида на къщата им след пожара, как останаха без дрехи и покъщнина, реших да ги приютя.
– Цял живот не можем да се отплатим на Сълза – казва пострадалото от пожара семейство.
Семейството ще остане в къщата й, докато възстановят дома си, без да дават нищо в замяна.
– Така реших. Че трябва да им дам ключа, да се настанят , да се почувстват удобно и да се отърсят от стреса, за да продължат напред. От вътре ми идва , поставям се на мястото на хората, става ми мъчно и решавам, че трябва да се помага на такива хора.
Ако имаш два хляба, единият трябва да го дадеш на гладния, споделя Сълза своята житейска философия.
Be the first to leave a review.
