Градът: Жена от Гоце Делчев подслонява иракчанин в дома си

Да намериш късмета си в България. Това се случва на 47-годишния иракчанин Миасар Ихия, който получава дом и работа у нас, благода­рение на добра българка.

Миасар избягал от Ирак, защото не виждал бъдещето си сред останките от вой­ната, и започва от нулата в България. След много нево­ли в София, решава да търси късмета си в Гоце Делчев.

– Хората тук са добри. Мно­го ми харесва да остана тук още от първия ден. Не знам защо. Градът е малък и е ху­баво – казва Миасар. Идва в града, без да има покрив над главата си нито работа. Случайната среща с една жена обаче е неговият късмет. Тя решава да го под­слони и така вече 6 месеца.

– Всеки ден й благодаря , ако не познавах тази жена, досега нямаше да имам ре­шение на моя проблем. Даде ми пари и ми каза: „Ти имаш нужда от тях, докато започ­неш работа“.

Той разказва, че тя нито за миг не се замислила да го приюти.

– Като видях в каква безиз­ходица е, се поставих на не­говото място, стана ми мно­го мъчно и реших, че трябва да му се подаде ръка. Той си няма никого – нито майка, нито баща, нито брат, нито сестра.

– Още колко време ще ос­тане?

– Докато той пожелае. Сега чака български документи. Сега Сълза покрива разхо­дите му, а добри хора често го канят на вечеря у дома си.

– Трупат се бележки за ток, вода при мен, а той ми казва  спокойно госпожа, аз ще си платя всичко, когато започ­на да работя. Аз му казвам ти бъди спокоен, наемът е последното нещо, за което трябва да мислим. Чрез свои познати, жената му намира и работа. Миасар вече от един месец работи и е щастлив в България.

– Сега, в България, семей­ството ми е тази жена – каз­ва той.

Оказва се, че Сълза не по­мага за първи път. Миналата година подслонява цяло се­мейство в къщата си в село Господинци. Те останали без дом след голям пожар.

-Това беше много страшна картина – казва Сълза.- Като видях вида на къщата им след пожара, как остана­ха без дрехи и покъщнина, реших да ги приютя.

– Цял живот не можем да се отплатим на Сълза – каз­ва пострадалото от пожара семейство.

Семейството ще остане в къщата й, докато възста­новят дома си, без да дават нищо в замяна.

– Така реших. Че трябва да им дам ключа, да се наста­нят , да се почувстват удобно и да се отърсят от стреса, за да продължат напред. От въ­тре ми идва , поставям се на мястото на хората, става ми мъчно и решавам, че трябва да се помага на такива хора.

Ако имаш два хляба, еди­ният трябва да го дадеш на гладния, споделя Сълза своята житейска филосо­фия.