На ръба на забравата: Автентичните валявици, тяхната съдба и последните живи искри в Гоцеделчевския край
-
- юни 14, 2025
Тепавиците са нещо повече от просто уреди за пране. Те са символ на връзката между човека и природата, на устойчивия начин на живот, който нашите предци са водили…
Селищата, подобно на хората, имат своя живот – раждане, съзряване и понякога, уви, залез. Те възникват там, където човешкият стремеж се преплита с природните дадености и нуждата от поминък. Достигат своя апогей, след което мнозина наблюдават с болка тяхното бавно, но сигурно угасване. Смъртта на едно село не настъпва само когато и последният жител си отиде. Тя идва и тогава, когато то изгуби своята идентичност, превърнато в безличен, роботизиран град, какъвто може да се види навсякъде по света. Когато собственият му блясък, неговата усмихната или тъжна физиономия се скрие под бетонна маска.
Тази история има много лица.
През последните десетилетия почти няма българско село, което да не е изправено пред тежка криза. Ако не напълно загинали, стотици са изпаднали в кома, едва тлеещи, крепящи се на шепа хора. С тях си отиват и вековни обичаи, традиции и знание, които са формирали българската душевност.
Тепавицата/Валявицата – древен механизъм за живот и съхраняване на традиции
В този контекст на изчезващи светове, тепавицата, наричана още валявица или бара, остава един от живите символи на миналото, съхранил в себе си мъдростта и изобретателността на предците ни. Това е традиционно съоръжение за пране и завалване на одеяла, черги, китеници и други текстилни изделия. По данни от 2016 година, общо 16 са тепавиците и валявиците у нас, но днес със сигурност броят им е още по-малък.
Мнозина си спомнят някогашната тепавица в закритото село Средна – поредната жертва на времето.
За щастие, в нашия Гоцеделчевски край, все още може да се види това автентично съоръжение. Край Тешево, близо до местността Караманица преди Плетена, както и две в село Брезница, те продължават да функционират, макар и не с предишния си капацитет. Тези места не са просто машини; те са пазители на един древен обичай, на едно знание, предавано от поколение на поколение.
Прането на буйно течаща бистра река е стар обичай, завещан ни от прадедите още преди повече от два века. Всъщност, тепавицата е прототипът на съвременните перални машини, доказателство за изобретателността на нашите предци, използвали силата на природата в своя полза. За пране служи силата на течащата отвисоко студена вода и не се ползват перилни препарати (детергенти), с което се запазват цветовете на тъканите – един екологичен и щадящ тъканите метод, който днес отново придобива актуалност. При валянето, което отнема между 5 до 10 часа, тъканите омекват и получават характерна мъхеста повърхност. От 30-те години на миналия век тепавиците се ползват и за по-кратко пране (20-30 минути) на постелки и завивки.
Как работи валявицата: Инженерно чудо от миналото
Валявицата представлява дървено корито (бара) във формата на обърнат пресечен конус, снабдено с преливници в горния край. Вместимостта на това корито надхвърля 3000 литра. Мощна струя вода се влива странично под определен ъгъл. Тази струя се прехваща от бързотечащи чисти планински реки чрез дървени канали, наречени ръкави или отводи, които водят водата директно до валявицата.
Така изглежда „центрофугата“ на тепавицата, прототип на съвременната пералня.
Точно преди да достигне до коритото, водата преминава през специални съсредоточители (ускорители), които интензивно завъртат водата в барата и съответно обработваните текстилни изделия. Появилите се в резултат възходящи, низходящи и центробежни сили при пускането на водата развъртат тъканите в конуса, карайки ги да извършват сложни движения нагоре и надолу. Прахоляците и замърсяванията се отмиват ефективно с водата през преливниците, без да се налага употребата на вредни химикали. Този процес е едновременно гениален и природосъобразен.
Съвременни предизвикателства и бъдещето на валявиците
В днешно време също се срещат работещи валявици (тепавици). Макар и традиционна, конструкцията на устройството продължава да се развива. Тъй като дървеното корито може да изпуска трески във водата, което крие риск за закачане, повреждане и втъкване във вълната, то вече може да се замести с керамично корито, което е по-устойчиво и безопасно.
Има вече и усъвършенствани тепавици в градовете, които използват водни помпи (с изпомпвана от сондажи вода) вместо речна вода. Тук обаче възниква предизвикателство – заради мръсните тъкани се налага прилагане на силни детергенти според типа тъкани, чиито отпадъци се изливат в селищни канализации. За разлика от това, в планините винаги е било строго забранено да се изпускат замърсители в реките, което подчертава предимствата на традиционния метод.
Защо тепавиците са повече от машини?
Тепавиците са нещо повече от просто уреди за пране. Те са символ на връзката между човека и природата, на устойчивия начин на живот, който нашите предци са водили. Те са място за срещи, за разговори, за предаване на опит и знание. Всяка тепавица има своя история, свои тайни и свои пазители.
Днес, когато говорим за опазване на околната среда и за устойчиво развитие, тепавиците могат да ни дадат ценни уроци. Те показват, че с малко средства и много изобретателност можем да постигнем много, използвайки това, което природата ни дава.
Съхраняването на тези автентични съоръжения, особено в Гоцеделчевския край, е от ключово значение не само за запазване на материалното ни наследство, но и за съживяване на духа на българското село. Те могат да се превърнат в атракция за туристи, които търсят автентични преживявания, далеч от масовия туризъм. Могат да бъдат образователен център за деца и възрастни, където да се докоснат до миналото и да разберат как са живели нашите предци.
Съдбата на българските села е в наши ръце. Дали ще ги оставим да угаснат напълно, или ще им дадем нов живот, зависи от нас. Тепавиците са един от светлите примери, че с грижа и внимание можем да съхраним част от миналото си и да я вплетем в настоящето и бъдещето.
Be the first to leave a review.
