Климатологът Матев пред БЛИЦ назова перфектното време за море в България и кога ще се промени генът ни заради горещините

Юни месец е вече тук, а лятото чука на вратата. На фона на глобалните климатични промени и екстремно високи температури, все повече от нас се чудят какво време може да очакваме. 

От Агенция БЛИЦ се свързахме с известния климатолог Симеон Матев, който направи прогноза за времето и явленията, които може да наблюдаваме през месец юни в България.

Той разкри кое е перфектното време за море в страната ни тази година и може ли да очакваме температурни рекорди до края на 2025-а. Матев посочи как може да се спасим от жегите и дали генът на българина ще се промени в следствие на глобалните климатични промени.

– Юни вече е тук, какво време може да очакваме до края на месеца? Според някои прогнози около 20-и юни може да се образуват сериозни гръмотевични активности, придружени от градушка. Има ли повод за притеснение?

– От нищо не трябва да се притесняваме. Всички метеорологични явления, които наблюдаваме, са част от нашия климат. Няма нищо необичайно през юни в следобедните часове да превалява или прегърмява. Това се вижда добре от климатограмите. Те показват, че най-много валежи за 60-70% от територията на страната падат през юни.

На този фон тази година юни е малко по-различен. От началото на месеца се установи типично лятно време, което е продиктувана от лятна циркулация на атмосферата. Страната ни често попада в област на високо налягане и заради това валежите са сравнително рядко явление. До 10-и юни средната температура е над нормата с около 2 градуса. Количеството на валежите е твърде оскъдно. Има станции в страната, които още дори не са измерили валеж.

Тази тенденция ще се запази и през повечето дни до края на месеца. Няма да има такива топли дни, каквито имахме на 7 юни, когато температурите достигнаха до 34-35 градуса. Температурите остават около и над норма.

До края на настоящата седмица температурите ще останат със сравнително приятни стойности – от 27 до 33 градуса. В началото на следващата седмица отново ще има затопляне до към 34-35 градуса в най-топлите места.

По-динамичен период се очертава да настъпи през втората половина на следващата седмица (бел. Ред. 18 – 22 юни). В края на второто и началото на третото десетдневие има основания да се счита, че времето ще бъде по-нестабилно и динамично. Температурите ще се понижат, а условията за валеж, ще бъдат по-добри.

През този период са очакванията да паднат основните валежни количества за този месец. Винаги, когато настъпва по-голяма динамика и имаме условия за валежи, трябва да имаме едно наум за по-интензивни извалявания и градушки.

Градушките са едно от най-опасните явления през този месец. От една страна нанасят големи щети върху селското стопанство, от друга, ако паднат в града, могат да нанесат огромни щети върху имуществото на много хора.

От тази гледна точка обаче този юни е по-благосклонен към нас. Това лятно време, което се установи, в известен смисъл пречи на образуването на процеси, които да водят до чести градушки.

Очакванията са този месец валежите да бъдат по-малко от нормата и дните с гръмотевици и градушки да бъдат също по-малко от нормата.

Гледано от 10-и юни, през края на второто и началото на третото десетдневие ще имаме период, в който обаче се очакват такива явления , интензивни извалявания, силни гръмотевични бури, а защо не и градушки.

– Кога ще е най-хубавото време за море в България?

– Ако гледаме от климатична гледна точка, изключваме финансовия фактор, възможностите за отпуск и т.н., най-безоблачното време с най-топла вода по нашето крайбрежие се наблюдава през втората половина на юли и първата десетдневка на август. Това е най-чистото време, чисто статистически.

Има години, които нарушават това правило, но те са много малко. Ако направим една статистическа извадка, през този период, тези двадесетина дни, имаме най-малко дни с валежи по нашето Черноморие, а температурата на морската вода често достига най-високите си стойности през цялата година. Затова казваме, че този период е най-подходящ от статистико-климатична гледна точка.

Ако човек има възможност, аз препоръчвам, ако може да се отиде и в началото на сезона и в края на сезона. Тогава натовареността на крайбрежието е много по-малка, водата не е тайна за никого, че е по-бистра, особено през юни месец. Сега, ако отидете на море, ще видите, че времето си е доста подходящо за плаж, защото температурите са с много приятни стойности. Не са изключително високи, но не са и ниски, а температурата на морската вода от няколко дни е с комфортни стойности от към 22 до към 24 градуса, а в някои по-топли заливи дори достига до 25 градуса.

Тази температура по нищо не отстъпва на редица гръцки крайбрежни места. Тази година нашата вода се стопли почти толкова, колкото е и на гръцкото крайбрежие, говоря за северна Гърция, разбира се.

– Доклад, поместен в „Климат сентрал“, който разглежда периода между 1 май 2024-а и 1 май 2025 г., заключва, че има много смъртоносни и екстремни топлинни събития, които биха били невъзможни без предизвиканото от човека изменение на климата. Съгласен ли сте, че Жегата е най-смъртоносното екстремно събитие, както заключва докладът.

– Не съм съгласен. Наистина топлите вълни са стресов фактор и причина за смъртни случаи, но като цяло природата има по-смъртоносни инструменти. Това са стихийните явления. Пак може да ги свържем с климатичните изменения, защото не е тайна за никого, че през последните години, интензивни валежи, които причиняват наводнения, се по-чести, отколкото преди.

Все пак най-големите човешки загуби от еднократно събитие, се предизвикват от наводнения, причинени от някой тропичен циклон, какъвто се случва например в Югоизточна Азия. Там говорим за едно събитие със смъртност около 300 000 човека само за  няколко денонощия.

Докато топлинните вълни наистина също могат да причинят доста смъртни случаи, но първо връзката да докажеш, че точно топлинната вълна е причина за тази смърт, е много трудна. Второ говорим за много по-дълъг период.

Не, че не съм съгласен, че топлинните вълни причиняват смърт, но за мен по-опасни явления са наводненията, мощните бури и силните ветрове, които на пръв поглед са доста по-стресиращи като брой случаи.

По отношение на топлинните вълни, да, наистина в последните години се наблюдава увеличение на периодите с екстремно горещи дни. Наблюдава се увеличение на тези дни. Ако говорим за нашите ширини, умерените в Европа, изчисленията показват, че периодите, през които са възможни тези топлинни вълни, започват по-рано. Възможно е дори в началото на май да започнат и да завършат чак през октомври.

От тази гледна точка наистина през последните години се наблюдава значителна промяна в условията, които водят до екстремно горещи дни. Свързаната с тях смъртност е логично да се увеличава. Няма как да не съм съгласен с това нещо.

– В доклада се констатира, че 4 млрд. души по света са преживели поне един допълнителен месец екстремна топлина заради изменението на климата. Според Вас ще се запази ли тази притеснителна тенденция? Има ли за какво да се тревожим в България? (У нас всеки 5-ти ден от общо 77 дни, е бил с необичайно висока температура, а всеки 9-ти от общо 33 дни, е бил с екстремно висока температура.)

– С близо две декади се увеличава този период и в нашата страна. Не трябва да треперим от страх, по-скоро трябва да сме готови, че всеки един летен сезон ще ни предоставя доста дълги периоди на екстремно горещо време и да се адаптираме към тези периоди.

Това означава да си направим домовете, там, където живеем, ако е възможно, да са по-благоприятни на фона на жегите, които предстоят. Тази година все още не сме имали екстремно гореща вълна, въпреки горещото време, което имахме в началото на юни. Горещините обаче тепърва предстоят.

Има начини за справяне с този проблем. В големите градове например това са моловете. Това са места, на които хората, които нямат възможност да си сложат климатик, могат да намерят спасение от жегите.

Това нещо се препоръчва от доста учени, които се занимават с топлинен комфорт. Това е една от стратегиите за решаване на този проблем.

Други стратегии са например избягването на най-горещите часове от деня. Те са между 11 и 16 часа. В най-горещите дни, ако може работата на открито да не се осъществява. Тези неща обаче не винаги могат да се спазват. Влаковете например имат разписание. Не може да ги спрем, защото е горещо.

Има професии, които няма как да се съобразят с тези изисквания. Тук става въпрос, ако е възможно, да си пренастроим ежедневието, че да се спасим от горещите часове.

– Испански изследователи са направили много интересно проучване. Според тях има връзка между случаите на домашно насилие и екстремните горещини. Според проучването им, което е изследвало топлите месеци в периода 2008-2016 година, рискът от фемицид нараства 3 дни след гореща вълна. Случаите се увеличават с до 28% по време на горещи вълни. Какво мислите за този анализ, намирате ли резон в заключението му?

– Ние сме топла страна, но това не означава, че сега като е горещо, ще се изпобием и изпозастреляме. Този въпрос има няколко страни. Едната е, че със затоплянето хората си стоят вкъщи и се изпобиват.

Другата страна е, че няма как да не се отбележи, че домашно насилие е имало откакто свят светува и има два пола.

Трето, което също не е маловажно, е че скок на домашното насилие имаше особено през периода на ковид кризата. Тогава повечето хора също си седяха вкъщи повече време.

Четвърто, не маловажно, за мен по-скоро източникът на тези неприятни ситуации в къщите, е икономически. Климатът е основен фактор обаче за някои бизнеси. Когато климатът е неблагоприятен за отглеждане на някоя култура, хората, които се занимават с отглеждането й, тази година ще имат по-малко доходи, отколкото имат принципно. Това изостря отношенията вкъщи, защото знаем – по-малко пари, повече проблеми. От тази гледна точка наистина климатът е фактор. В никакъв случай обаче не мога да направя тази пряка връзка.

Като цяло климатът влияе на почти всички наши сфери и ние лесно можем да направим връзка, че каквото и да се случва в нашето ежедневие и живот, климатът е виновен за него, защото влияе.

Много са страните от които може да се гледа на този проблем. Сега, че има такава зависимост, явно е, че има. Никой не може да отрече, че няма. Но същата връзка и зависимост, може да се направи и с редица други неща.

Например човек в последните години приема повече течности. Това означава ли, че ги приема заради глобалното затопляне или защото много инфлуенсъри казват, че е добре да се прие по 3 литра вода дневно?

Търсенето на връзки между две отделни събития е много хубаво нещо, но не винаги това, че има някаква зависимост, означава, че едната променлива влияе на другата пряко.

– Април 2025 г. е вторият най-топъл април в световен мащаб. Може ли да очакваме нов рекорд до края на годината за някой от другите месеци?

– Април все пак не е рекордно горещ месец. Миналата година април бе по-топъл. Сега сме в период от годината, през който сме в сянка на изминалата най-топла 2024 година.

През нея редица месеци бяха най-горещите в метеорологичната инструментална история. Тази година повечето месеци няма да бъдат най-горещите. Ще са на второ или пък на трето място. Това не означава, че 2025 ще е хладна. В никакъв случай дори.

Имаме всички основания да смятаме, че тази година ще си съперничи с 2024 година.

Към момента обаче, както тече годината, едва ли ще успее да пребори 2024 година. Дори и да имаме някой месец, който да е най-топъл, самата година няма да е най-топлата.

Докато в целия свят април 2025 година е вторият най-топъл, то април 2025 година в България е по-хладен от нормалното. Не винаги световните тенденции се отразяват еднакво на регионално ниво. Това също е интересно да се знае.

– И за финал един въпрос, който ми се струва любопитен и бих се радвала да чуя Вашето мнение. Дали е възможно глобалното затопляне да доведе до генетични промени в бъдещите поколения? Има ли теория, която говори, че такова нещо може да се случи?

Много хубав въпрос е това и интересна тема. Тези генетични промени не стават от поколение на поколение. Те стават за много поколения напред. Определено, ако климатът се запази с тази тенденция на по-високи температури, говоря за нашите ширини, по време на летния сезон, нищо чудно да се появят някакви признаци по нашите тела, например по-тъмна кожа. Те ще бъдат знак, че генетично ние се променяме.

Еволюционната теория е точно на този принцип. Някакви условия карат индивидите да се променят. Променящият се климат ще принуди растенията, животните и човека да се адаптират, за да оцелеят. Това е еволюция.

На нас може да ни се струва дори към по-=лошо, но по този начин видът се стреми да оцелее.

Тук, специално за хората, се намесват и редица технологични фактори – използваме климатици или ел. отопление, за да може да се справяме с колебанията в климата. Въпреки това той е един от факторите, които са накарали редица организми – и животински, и растителни, да променят своя вид и ген.

Промените в климата са фактор, който не бива да се подминава от тази гледна точка. Нещо по този повод, което се сещам, е че  по-топлите условия в Европа и по-специално в Южна Европа стават обект за разпространение на животински видове, които не сме имали преди.

Особено опасно е, че комари, които са по-подходящи за развитие в Африка, намират много добра среда за развитие и в Южна Европа. Има такива случаи в Испания, Италия, Гърция и в нашата страна.

Проблемът с тези комари, тигровите особено, е че те пренасят болести, които не са характерни за нашите ширини – денга, западнонилска треска и т.н. През следващите години ще ставаме свидетели на повече случаи с такива болести.

Това е част от играта, част от промените на климата. Новите условия карат нови животни и растения да завземат територии, които са подходящи за тяхното развитие. Други пък от своя страна губят почва за развитие.

Това показва как се променя животът по нашите ширини по изменението на климата.

Има и хубава страна – те са по-дребни от нашите български комари и не могат да хапят през дрехите, за разлика от нашите.

Климатичните промени и изобщо науката климат, понеже има широко приложение във всички сфери на живота, реално погледнато ние можем да изкараме, че влияят на всичко.

Кой е Симеон Матев?

Симеон Матев е доктор по климатология, защитил е докторат на тема „Съвременни изменения на климата в България“.

В момента е асистент по климатология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в катедра „Климатология, Хидрология и Геоморфология“, като основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси.

Интервю на Вероника МАРТИНОВА, БЛИЦ