„Кърлежите не боледуват – но ние можем“: Интервю с д-р Емилия Поюклиева за реалните опасности и митовете около ухапването
Спешният лекар и педиатър от МБАЛ „Иван Скендеров“ в Гоце Делчев разбива страховете около кърлежите и дава ясни насоки за превенция, симптоми и ранно лечение на инфекциозните заболявания.
С настъпването на топлия сезон тревожността сред хората рязко се покачва – не само заради жегите и жуженето на комари, но и заради неканените гости в тревата – кърлежите. В някои случаи тази тревога прераства в паника, подхранвана от социални мрежи, фолклорни „лекове“ и незнание. Но страхът рядко е добър съветник, особено когато става дума за здравето.
В сърцето на Пиринска Македония, в МБАЛ „Иван Скендеров“ – Гоце Делчев, работи лекар, който знае как да превърне страха в знание – д-р Емилия Поюклиева. С опит в Спешна помощ и Детско отделение, тя ежедневно се среща с пациенти, изложени на риск от кърлежови ухапвания.
С нея разговаряме по най-важните въпроси: Какви заболявания се предават чрез кърлежите? Кога да се търси помощ? И най-важното – какво никога не бива да се прави?
Интервю с д-р Емилия Поюклиева
– Д-р Поюклиева, какво трябва да знаем, когато чуем „ухапване от кърлеж“?
– На първо място: не бива да изпадаме в паника. Ухапването от кърлеж само по себе си не е страшно – опасността идва от възможността за предаване на инфекциозни заболявания. Но при навременна реакция и ранна диагностика, те са напълно лечими.
– Кои заболявания са най-често срещани в нашия регион?
– В България най-често се среща Лаймската болест. За Южна България и района на Гоце Делчев особено характерна е и Кримска-конго хеморагична треска. Добрата новина е, че и двете заболявания се лекуват ефективно, ако се установят навреме. Признаците, за които трябва да се внимава, са повишена температура, болки в ставите, обриви, подути лимфни възли.
– Какво да правим при установено ухапване?
– Най-важното е кърлежът да се отстрани възможно най-бързо. Ако човек няма опит, най-добре е това да стане в медицинско заведение. Много е важно да не се използват мазнини – като олио или кремове – защото това може да предизвика повръщане у кърлежа и да увеличи риска от предаване на инфекция.
– Много хора се чудят: наистина ли трябва „да го въртим“?
– Това е мит. Кърлежът няма хоботче тип тирбушон. Изваждането трябва да бъде бавно и равномерно, без въртене. Важно е да не се прекъсва тялото му по време на манипулацията.
– Как стои въпросът с превенцията?
– Има няколко прости, но ефективни мерки: използване на репеленти – включително и за бебета, носене на дълги панталони и затворени обувки при разходки сред природата, избягване на неокосени тревни площи. След всяко излизане е важно да преглеждаме тялото внимателно – както нашето, така и на домашните любимци.
– Регистрирани ли са усложнения тази година в болницата?
– Засега не. Имаме множество случаи на ухапвания, но няма усложнения. Това не означава, че риск няма – затова винаги препоръчваме проследяване и при нужда – изследване в имунологична лаборатория. Най-добри резултати за Лаймска болест се получават около 20 дни след ухапването чрез тест за имуноглобулини.
– Колко опасни всъщност са кърлежите?
– Около 30% от тях могат да бъдат носители на инфекция, но самите кърлежи не боледуват – те просто пренасят. Ние, хората, сме уязвимите. Затова най-важни са информираността и бързата реакция.
Понякога врагът изглежда дребен, но се крие в тревата. И както при повечето здравни теми, най-доброто оръжие срещу страха е знанието.
Д-р Емилия Поюклиева ни напомня, че няма нужда от суеверие и самодиагнози – има нужда от хладнокръвие, внимание и консултация с лекар. Защото кърлежът не се върти. Но главата ни – не бива да се върти от страх.
Be the first to leave a review.