Кметът на Доспат играе ва банк, за да изведе общината от финансовата спирала
Когато една община е поставена между чука на съдебните изпълнители и наковалнята на собствените си финансови дефицити, „загубата на време“ често изглежда като слабост. В случая с Доспат и кмета Елин Радев решението да се прекрати процедурата по избор на оператор за регионалното депо за битови отпадъци е всичко друго, но не и капитулация. Това е ход на човек, който вижда капана в условията и не допуска общината му да бъде смачкана още повече.
Фиксираната цена от 30 лв. на тон отпадък при прогнозни 4 хил. тона годишно и общ бюджет от 600 хил. лв. за пет години изглежда като „стабилна рамка“. Но сметката е лъжлива. При тези параметри приходът покрива само гориво, техника, минимални заплати и охрана. Няма буфер за инфлация, няма механизъм за поемане на държавните отчисления по чл. 60 и чл. 64 от Закона за управление на отпадъците, които по закон се плащат от собственика – тоест от общината. На практика външен оператор би могъл да влезе, да източи системата и да излезе, а Доспат пак да носи отговорността и риска. Радев отказа да легитимира този сценарий.
Втората причина за прекратяването е още по-съществена – защита от съдебни запори. Години наред всяко постъпление в сметките на Доспат изчезва в ръцете на частни съдебни изпълнители заради дълг над 6 млн. лв. Идеята приходите от такса смет да се плащат директно на оператор беше разумен опит да се „извадят“ от обсега на запорите. Но когато се оказа, че няма реален интерес от оператори, кметът предпочете да спре процедурата, вместо да я изроди в компромис, който ще тежи на хората и бизнеса в общината.
Финансовите данни за Доспат – 71,8% задължения към средногодишните разходи и просрочия от 35,5% – са тревожни, но не и уникални за малка планинска община. Разликата е, че в Доспат се работи открито по оздравителен план и се настоява за безлихвено целево финансиране. Това е подходът на кмет, който не бяга от проблема, а го поставя на масата на държавата. В крайна сметка Министерството на финансите ще трябва да избере – или да остави Доспат да потъва бавно, или да приеме, че инвестицията в оздравяване е по-малко рискова от хроничното задлъжняване. Затова вместо да се чете прекратяването на търга като провал, по-логично е да се види като част от стратегия за защита на обществения интерес. В свят, в който бързите и лесни решения често излизат най-скъпо, решението на Радев изглежда по-скоро като дисциплинирано „не“ – казано навреме, за да не плаща цялата община цената на чужди илюзии.
Експерти по управление на общински финанси коментират, че решението на кмета е прагматично. „Фиксираната такса от 30 лева на тон е под пазарната себестойност. Това би принудило всеки оператор или да работи на загуба, или да търси скрити начини да компенсира разходите си. В крайна сметка общината щеше да носи риска от лошо обслужване и потенциални санкции. Прекратяването на процедурата е по-добър вариант от подписване на договор, който е обречен на провал още от първия ден“, казва финансист с опит в публичния сектор. Специалисти по управление на отпадъците също подкрепят хода. „В много случаи малките общини биват притискани да влизат в неизгодни договори, защото се страхуват от натиск и критики. В Доспат ясно е разчетено, че моделът е икономически нежизнеспособен. По-добре е да се потърси нова процедура с актуализирани параметри или държавно съдействие, отколкото да се сключва неизпълним контракт. Кметът Радев показва, че мисли стратегически и не жертва интересите на общината за бързи и краткосрочни решения“, допълват експертите.
Показател | Условия в прекратената поръчка | Реалистична оценка според експерти | Риск за общината |
---|---|---|---|
Такса на тон | 30 лв./т | 45–55 лв./т (средна пазарна цена за регионални депа) | Недофинансиране на дейността |
Годишен обем отпадъци | 4 000 т | Възможни отклонения 3 500–4 500 т | При по-нисък обем приходите падат под критичния минимум |
Общ бюджет (5 г.) | 600 000 лв. без ДДС | 800 000 – 1 000 000 лв. реални разходи | Дефицит, покриван от общината |
Разходи за охрана и техника | Включени в 30 лв./т | ~200 000 лв. за 5 г. | Пряк недостиг на средства |
Отчисления по чл. 60 и чл. 64 ЗУО | Не са включени | Плаща общината, не операторът | Допълнителен тежък разход |
Финансово състояние на общината | Дълг над 6 млн. лв., запори | Липса на буфер за нови загуби | Всяко отклонение се поема от бюджета |
Таблицата ясно показва, че договорът при зададените параметри е обречен на недостиг и загуби. Прекратяването е по-малко рисковият избор.
Доспат не е просто точка в картата на Родопите, а дом на хора, които искат нормалност и справедливост. Когато дълговете задушават и всеки лев е на прицел, смелост е да кажеш „не“ на една примамлива, но фалшива сделка. Решението на кмета може да изглежда бавно и непопулярно, но всъщност е избор да се пази бъдещето на града от поредния капан. В свят, в който малките общини често са жертвани за сметка на бързи печалби, Доспат избра да се защити. И това е знак, че не всичко е изгубено.
Be the first to leave a review.