Рокля от доброта
-
- май 27, 2025
Как едно момиче от Симитли направи абитуриентския бал незабравим за едно самотно момче
В Благоевград слънцето залязваше бавно, полегато, като че ли само се прекланяше пред младостта, красотата и емоцията на абитуриентските дефилета. Цветни рокли, светкавици от телефони, смях и вълнение – градът бе потънал в празник.
Анелия Мурджова беше сред публиката. Деветокласничка в Езиковата гимназия, тя бе дошла да подкрепи приятели. С красива, но семпла рокля, без претенциозни аксесоари, с усмивка, в която се четеше добро сърце.
Докато наблюдаваше дефилето, погледът ѝ попадна върху едно момче, което вървеше последно. Сам. Без дама до себе си. Без ръка, в която да се хване. Без споделена усмивка.
Не се поколеба. Не се питаше „трябва ли?“, не чакаше чужд пример. Просто тръгна. Със сърце, по-ярко от всяка бална рокля. Защото добротата не се облича – тя се излъчва. Минути по-късно, Александър от Математическата гимназия вече не беше сам. До него крачеше Анелия – уверена, сияеща, добра. Един малък жест, който направи вечерта му голяма.
Интервю с Анелия:
– Анелия, как се почувства в този момент?
– Просто знаех, че трябва да го направя. Видях, че е сам и не ми се стори редно. Всеки заслужава да има спътник в този важен момент.
– Познаваше ли го преди това?
– Не, никога не сме се срещали. Но това нямаше значение. Ние не трябва да познаваме някого, за да направим добро за него.
– Как реагира той?
– Беше изненадан, но благодарен. Благодари ми – с думи, но и с поглед. Понякога това е достатъчно. *– А ти как се почувства след това?
– Щастлива. Не заради вниманието, а защото знаех, че съм направила нещо хубаво. Малко, но важно.
– Какво би казала на хората, които ще чуят твоята история?
– Бъдете добри. Всеки може да бъде нечие „в последния момент“. А понякога точно този момент остава завинаги.
– В Благоевград тази вечер не дефилираха само абитуриенти. Дефилираха сърца. А най-силното, най-красивото, беше това на Анелия.
Be the first to leave a review.
