В навечерието на 24 май ученик от Елешница посвети стихотворение на родното си село
Стихотворението е посветено на родното му село и е искрено признание за неговата красота, дух и непреходна стойност.
С емоционално представяне и трогателни думи, младият автор изразява любовта и почитта си към Елешница – в един от най-светлите празници на българския дух и словото.
Шепнат планините
Ах, Елешницо
Где, къде си ти?
Под на Рила рогата,
до на Ирин Пирин тревата,
и в на Родопа краката.
Шепнат ми, Елешницо
Планини, хълмове, поля.
Колко си красива,
шепне цялата земя.
Между трите планини,
Най-красива, Елешницо,
си ти!
Нашепват Пирин, Рила и Родопи
за селце малко, между тях.
Под небето синьо,
до Златарица и Места
Елешница светлее
чак- до мрак!
Света Варвара по брега
на Места скита,
Стефан Чернев от хълма
гледа пак.
Елешница красива е,
то няма как.
(Николай Аркадиев)
Be the first to leave a review.