Пострадала при злополука шивачка: Италианският бизнесмен Пиеро Аугустин ме нарича „путана“, „мерда“, заплаши ме да не се жаля с полицията и прокуратурата, защото имал връзки и ги обувал

Пиеро Аугустини

Бившата работничка в благоевградския цех за обувки на италианева Пиеро Аугустин – Диана Делева, поиска думата в „Стру­ма¹¹, за да разкаже за трудова­та злополука, която претърп­яла. Ето какво заяви тя:

Увреденият нокът 9 месеца след злополуката

„На 12-и май 2014 г. дупчех обувки и слагах капси. Маши­ната е свързана с компресор, но педалът беше счупен и око­ло 11.45 часа се получи някак­во заяждане. Машината падна и капсата проби пръста на ръ­ката ми и излезе навън. Изпи­тах адска болка, потече кръв, притиснах пръста и веднага отидох в болница ПУЛС, къде­то бях приета по спешност и оперирана.

През август се наложи да бъ­де направена втора операция за премахване на нокътя, защото се беше инфектирал. Когато представих болничния лист в предприятието, ми казаха да по­дам молба за напускане, иначе ще ме уволнят. Бяха недовол­ни, че инцидентът бе определен като трудова злополука. Аз им казах, че ще си търся правата в съда и след като ми свършиха болничните, пуснах молба за неплатен отпуск.

Няколко пъти ми се обажда по телефона Пиеро Агустини, който започна да ме обижда, наричаше ме „путана, „мерда“ и „мунец’. Заплаши ме да не се обаждам в полицията, тъй като имал връзки там и в прокура­турата, защото той ги обувал. След заканите последва пред­ложение от 1000 лв. Не се под­дадох на натиска и заведох де­ло за обезщетение в съда.

Първото заседание беше на 5-и ноември, а на 9-и декем­ври получих заповед за уволне­ние. Бившите ми работодатели се бяха постарали да сплашат колежките ми, които под страх от уволнение подписали декла­рации, че не искат да работя с тях. Била съм недисциплинира­на, говорила съм по телефона и др.

Диана Делеве-пострадала в цеха за обувки

В „Пиерик шус“ започнах ра­бота през 2008 г. На 50-те ши­вачки се плаща минималната работна заплата, работим от 7.30 часа до 18 часа. Условия­та на труд нямат нищо общо с европейските стандарти – няма топла вода, няма отдушници и лепилото се изпарява в устата ти. Оплаквали сме се в Инспек­цията по труда, но в повечето случаи си затварят очите. След тяхна проверка все пак бяха сменени отдушниците, но пос­ледва наказателна акция. Спи­раха ни по 50 лв. от заплатите в продължение на 3 месеца. Шефката на цеха Маргарита Симеонова каза, че трябва да се изплатят отдушниците. Поч­ти всеки месец се налагат гло­би по 50 лв., без да се дава об­яснение. Работничките съби­рахме всеки месец по 2 лв., за да платим на чистачката“, твър­ди Диана Делева.

33-годишната жена е от Го­це Делчев, но живее в Благоев­град. Има 11-годишен син, кой­то във времето, когато се ле­кувала, бил гледан от баща си. В момента е безработна и тър­си вариант да се издържа.

На първа инстанция Диана Делева спечели делото срещу италианската фирма, която съ­ди за причинените увреждания. Тя претендираше за 10 000 лв. обезщетение за неимуществе­ните вреди – болки и страдания, и за имуществени вреди в раз­мер на около 80 лв. за лекарс­тва и медицински услуги.

От италианската фирма ос­пориха исковете с аргумента, че злополуката е по вина на са­мата работничка в резултат на груба небрежност от нейна страна.

В хода на делото е извърше­на съдебно-техническа експер­тиза, според която машината за поставяне на капси е била изправна по отношение на кап­суловането, но не е била достатьчно обезопасена – нямало предпазни капаци. Заключе­нието на вещото лице е, че при обработването работничката е натиснала педала в момент, в който лявата й ръка се е нами­рала в опасната зона на рабо­тещата машина.

В хода на делото са разпи­тани като свидетели работни­ци от цеха, които твърдят, че колежката им била разсеяна ибригадирката й правила често забележки. Съдия Таня Марко­ва прецени, че фирмата е отговорна за злополуката и я осъ­жда да заплати на пострадала­та 4000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 27 лв. имуществени, както и да пок­рие съдебни разноски за око­ло 1000 лв.

Диана Делева обжалва на втора инстанция размера и на обезщетението и е готова да заведе дело в Европейския съд по правата на човека в Страс­бург, ако се наложи.