Топ Преса представя: Ехото на Възраждането в съвременния Гоце Делчев – сградите като част от архитектурното наследство и градската съвременна идентичност
-
- май 10, 2025
Архитектурата на сградите, намиращи се на главната улица в Гоце Делчев, са една от забележителностите на града в Югозападна България.
Старите къщи на Гоце Делчев: Живите свидетели на история и архитектура
Главната улица на Гоце Делчев е като оживяла картина от миналото. Сред съвременния ритъм на града гордо се издигат къщи, чиито основи са положени преди около век. Тези архитектурни съкровища, със запазения си автентичен облик, са не просто сгради, а живи свидетели на историята и културата на този югозападен град. Усилията на съвестните собственици, които с любов и грижа обновяват фасадите, възстановявайки първоначалния им вид, превръщат централната улица в истинска атракция, готова да посрещне погледите и възхищението на всеки посетител.
Разхождайки се по павираните тротоари, често може да се забележат изписани върху фасадите години – мълчаливи знаци за епохата, в която са създадени тези домове.
Типично за онова време е функционалното разпределение: търговски помещения на приземния етаж, пулсиращи с живот и днес, и два етажа нагоре, предназначени за спокойствието на семейния уют. Тази практичност, съчетана с елегантните архитектурни детайли, е характерен белег на възрожденския дух, който сякаш витае във въздуха.
В самия център на града, заобиколени от тази атмосфера, се намират знакови места като паметника на Гоце Делчев и внушителната сграда на Неврокопската митрополия, всяка със своя забележителна архитектура, допринасяща за общото усещане за историческа дълбочина.
За съжаление, не всички архитектурни богатства на Гоце Делчев са запазени в най-добрия си вид. Възрожденският комплекс Конак Рифат бей, разположен в западната част на града, в „Косова махала“, е тъжен пример за това. Построен през XIX век за влиятелния неврокопски първенец Рифат бей, той се е състоял от две отделни сгради – селямлък за мъжете и харемлък за жените, разположени на площ от три декара. Въпреки че през 1968 година пожар унищожава голяма част от комплекса, споменът за неговата някогашна красота все още живее. Запазените възрожденски дърворезби и стенописи, макар и днес да са част от руини, свидетелстват за изключителното майсторство и художествена стойност на епохата.
Атмосферата на Гоце Делчев е неразривно свързана с това архитектурно наследство. Освен Конак Рифат бей, важна част от градския пейзаж са и ансамблите от следосвобожденски сгради, разположени в старата централна част по улиците „Христо Ботев“, „Търговска“ и „Иван Вазов“.
Една от най-внушителните възрожденски сгради, а именно Общинският исторически музей (ОИМ) – гр. Гоце Делчев се намира в центъра на града, на ул. „Христо Ботев“ № 26.
Помещава се в т.нар. Янчов конак, известен още и като Прокоповата къща. Това е късновъзрожденска сграда, смятана (не без основание) за най-красивата в града. Построена е през 1877 г. по заръка на търговеца Янчо Чорбаджи. Състои се от 3 етажа – 1 приземен и 2 жилищни. Към нея води мраморно стълбище с красиви перила, което завършва с полукръгло стъпало пред масивна двукрила врата от ковано желязо. Таванът на салона на първия жилищен етаж, а също и вратите, водещи към съседните стаи са богато украсени с дърворезби, изработени под влияние на Дебърската школа.
В началото на XX век, по поръчение на новия собственик – търговеца на тютюн Прокоп Прокопов, южната фасада на сградата, а също колоните и таваните на салона и стаите на втория жилищен етаж, са богато украсени с растителни и геометрични орнаменти.
След Балканските войни (1912-1913 г.) в сградата е настанено Полицейското управление, а след 1944 г. Околийското управление на Министерството на вътрешните работи – т.нар. Народна милиция. През 1978 г. къщата е реставрирана от Националния институт за паметниците на културата и обявена за недвижима културна ценност с национално значение.
Началото на музейното дело в гр. Неврокоп (дн. Гоце Делчев) е поставено още през 1947 г. от членовете на исторически кръжок „Никополис ад Нестум“ при Народно читалище „Просвета-1869“. Към последното в 1964 г. е създадена и музейна сбирка, която от 1979 г. е преместена в реставрирания Янчов конак (Прокоповата къща).
Няма как, да пропуснем и улица „Звънчарска“ в Гоце Делчев, защото тя е повече от просто път между къщи. Тя е нишка, вплетена в тъканта на историята на града, свидетел на неговия възход през Възраждането и пазител на занаятчийски традиции, които днес звучат почти като ехо от миналото.
Името ѝ не е случайно. То нашепва за звънливите удари на чукове, за майсторските ръце, които извайват звънци за добитъка. Градът е бил известен надалеч с тези чанове, а „Звънчарска“ е била сърцето на това производство.
По протежението ѝ са се редели дюкяни и работилници на медникари, чиито изделия са блестели на слънцето, на кожари, чиято миризма на обработена кожа се е носела из въздуха, на седлари, чиито здрави юзди са поемали дългия път, и на тъкачи, чиито станове са създавали красиви шарки. Улицата е била пулсиращо място, където се е раждала продукция, която е пътувала до далечни пазари – на юг към Гърция, на запад към Сърбия и Австро-Унгария. Годишният Неврокопски панаир е бил кулминацията на тази търговия, а „Звънчарска“ е била сред основните артерии, по които е кипял животът.
След Освобождението, може би ритъмът на „Звънчарска“ леко е затихнал. Някои от старите занаяти са отстъпили място на новото време, но духът на майсторството тук сякаш е останал да витае във въздуха. Архитектурата на старите къщи и работилници все още разказва за тези отминали времена, за уменията и труда на хората, които са градили града. На улица „Звънчарска“ се намира и мястото на най-старата джамия в Гоце Делчев.
Тези постройки, продължаващи традициите на Възраждането, но носещи и белезите на новото време, оформят уникален градски облик. Не бива да се забравят и занаятчийските работилнички по улица „Звънчарска“, които със своята специфична архитектура напомнят за някогашния занаятчийски дух на града.
Завършвайки разходката из архитектурното наследство на Гоце Делчев, не можем да не споменем и възрожденските църкви. Тези свети места, построени с много труд и вяра, са оцелели през времето и днес продължават да изпълняват своята духовна функция. Същевременно, със своята автентична архитектура и историческа стойност, те обогатяват съвременната градска среда, привличайки погледи и събуждайки възхищение. Те са живи свидетелства за приемствеността между поколенията и за непреходното значение на вярата и културата.
Възрожденската черква „Събор на Св. архангели Михаил и Гавраил“
Възрожденската черква „Събор на св. архангели Михаил и Гавраил“ се намира в югозападната част на Гоце Делчев, само на 10 минути пеша от центъра на града. Това е най-старият действащ храм в община Гоце Делчев.
Старинната черква е изградена през 1811 г. на мястото на по-стар християнски храм. Запазено е предание, свързано за издаването на разрешение за построяване на черквата, което в началото на XIX в., преди реформите в Османската империя, ставало изключително трудно. По онова време детето на един от влиятелните турци в Неврокоп било тежко болно. Бащата, който вече изгубил всякаква надежда, завел чедото си при една стара жена, живееща в тогавашната махала Кумсал, която имала лечителски способности. Жената казала, че детето ще се оправи от лековитата вода на един извор (аязмото, което днес се намира в храма). Турчинът обещал, че ако детето оздравее, ще съдейства за издаването на разрешение от султана за построяване на черква. Не се минало много време и детето оздравяло. Радостният баща спазил обета си и съдействал на малката по това време българска християнска общност в Неврокоп да получи необходимия ферман. Строителството на храма започнало в 1809 г., като в началото бил възстановен олтарът, а постепенно – цялата църковна сграда. Преданието разправя, че строителните работи се извършвали нощем поради най-различни спънки. Може би с това обстоятелство може да се обясни факта, че надлъжната ос с олтара не са ориентирани точно на изток, както повелява канона, а с известно отклонение на югоизток. Черквата е била полувкопана в земята, според изискванията на тогавашната власт
През над 200-годишната си история храмът „Събор на св. архангели Михаил и Гавраил“ става свидетел на много събития и повратности. През османското робство южно от него е имало постройка, в която лете отсядали драмските владици, когато идвали в Неврокоп. Отново в черковния двор, в края на XVIII – началото XIX се установява метохът на Рилския манастир, в който се помещава и килийно училище. Монасите, които стопанисвали метоха, били изповедници, като, освен грижите за паството и обучението в килийното училище, те изпълнявали и функциите на таксидиоти – събирали дарения за Рилската обител, организирали поклоннически пътувания и др.
През Възраждането, по време на църковно-просветните борби на българската общност в града с гръцкото духовенство, черквата е на няколко пъти затваряна. Домогванията на фанариотите (гъркоманите) са една от причините българите да построят по-късно нов по-голям храм – черквата „„Св. Св. Кирил Методий и св. пророк Илия““.
За да добие днешния си вид, през годините черквата претърпява няколко преустройства. Най-значителните се направени през 70-те години на XX в. и първото десетилетие на XXI в.
Днес, черквата е действаща и е със статут на паметник на културата с местно значение.
В архитектурно отношение черквата „Св. Архангели“ представлява едноапсидна трикорабна псевдобазилика с купол, лежащ на осемстенен барабан. Централният кораб е разделен от страничните посредством пет двойки колони. В западната част на храма има дървен балкон (емпория), който е служил за женско отделение. Целият таван е обшит с дървена ламперия, раздвижен с апликации във възрожденски стил.
Интериорът и фасадата на черквата са значително променени след последните два основни ремонта. През 1931 г. от запад е изградена камбанария, което е засвидетелствано с надпис над нейния вход. При ремонта от 1970 – 1978 г. са променени страничните кораби и женското отделение, а през 2010 г. е пристроен открит притвор от север.
Някога цялата вътрешност на храма е била украсена със стенописи. След преустройството са оцелели само тези в купола и по пандантивите.
Иконостасът е нов, столарска изработка, но иконите на него и разбованите царски двери са оригиналните. Красиво резбован е и владишкият трон. Сред храмовити икони има ценни произведения от ХVІІ в. и други от 1881 г., изписани от известния неврокопски зограф Серги Георгиев. Силно въздействащи са и преносимите икони „Богородица Одигитрия“ и „Христос Вседържител“, поставени на отделни проскинарии.
Възрожденската черква „Успение Богородично“
„Успение Богородично“ е българска възрожденска църква в град Гоце Делчев, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква. Обявена е за паметник на културата с местно значение.
Църквата е изградена в квартал Вароша – в центъра на обществената градина на днешния град. Разрешението за строеж е получено в 1830 година и градежът започва в 1833 година, но е прекъснат поради чумна епидемия и е завършен чак в 1841 година, макар че освещаването става още в 1838 година.
В архитектурно отношение църквата е трикорабна псевдобазилика с една апсида на изток. Откритият трем в югозападния ъгъл е преустроен в параклис. Църквата е изградена от последователни редове камъни и тухли, като в зидарията са използвани и елементи – капители и колони, от по-стар храм. През 1904 година е долепена камбанария с две камбани. Изключително ценен е иконостасът на в църквата, рисуван и с майсторска резба по венчилката и царските двери. Част от иконите са дело на банския зограф Димитър Молеров. Другата част са на неизвестен много добър зограф. Повечето от малките иконостасни икони са на Серги Георгиев. Майсторски резбовани са владишкият трон и проскинитарият. В храма има много ценни преносими икони от Възраждането.
Възрожденската архитектура на Гоце Делчев не е просто сбор от стари сгради. Тя е отражение на духа, културата и начина на живот на хората от миналото. Проследявайки нейните елементи и как те се вписват в съвременната градска среда, можем да разберем по-добре корените си и да оценим богатството на културното си наследство. Съхраняването и интегрирането на тези архитектурни съкровища в настоящето е не само въпрос на естетика, но и начин да се запази жива връзката между поколенията и да се подчертае уникалната идентичност на Гоце Делчев. Всяка стара къща разказва своя история и е наша отговорност да се погрижим тези истории да продължат да бъдат чувани.
Be the first to leave a review.
