ТОП ПРЕСА по пътеки, водещи към тайната: Мистичната енергия и легендите на светилището „Св. Дух“ в Родопите
-
- май 2, 2025
Според една от версиите, това са руините на средновековното кале „Св. Дух“, а други вярват, че са останки от манастира „Св. Врач“.
Загубен сред гъстите обятия на родопската гора, на едва хвърлей място от познатото и обичано село Бойково, се крие едно място, обвито в мистика и пропито с енергия, която сякаш пулсира от вековете. Под надвисналата сянка на внушителна скала смирено се е сгушил параклисът „Св. Дух“, а в непосредствена близост до него мълчаливи руини нашепват за отдавна отминали времена и древни вярвания.
Това е място, за което старите хора разказват легенди, а тишината му е изпълнена с необяснима сила.
Доскоро намирането на това свещено кътче беше истинско приключение, запазено само за посветени или случайни откриватели, дръзнали да напуснат утъпканите пътеки. Днес обаче, благодарение на грижата на местните от селцето, дървени табели с ясен надпис „Св. Дух“ водят любопитния пътник към тази забравена магия. Пътят започва от района на детското летовище „Майчина грижа“, спускайки се покрай бунгалата на Български пощи, и се вие през красива иглолистна гора, преди да се отклони вляво, към сърцето на тази мистична земя.
Спомените на старите бойковчани връщат картината отпреди половин век, когато слънчевите лъчи са достигали до самата скала. Днес, вековни дървета са обгърнали мястото в плътен зелен покров, но това сякаш само засилва усещането за уединение и святост. Приближавайки, посетителят преминава под естествена арка от тънки клони, увенчана с приветствието „Добре дошли на Св. Дух“.
Но истинското посрещане е енергийно – още с първите стъпки в района се усеща особен заряд, който сякаш вибрира във въздуха.
Поглеждайки нагоре, в подножието на необикновения скален масив, се вижда и самият параклис. Той е малък, сгушен сякаш в прегръдката на гората, с ниска врата, която приканва към смирено поклонение при влизане. Вътрешното пространство е миниатюрно, достатъчно само за няколко души, а стените му са плътно покрити с икони, предимно на Божията майка и Исус Христос.
За съжаление, историческите сведения за създаването на този храм са оскъдни. Преданията обаче нашепват, че мястото е било светилище още в тракийски времена, а запазени части от него се свързват с легенди, датиращи отпреди османското робство. Научни доказателства за тези твърдения засега липсват, но усещането за древност е осезаемо.
Същата мистерия витае и около останките от каменна крепост, извисяваща се вдясно от параклиса върху странно изваяна скала. Според една от версиите, това са руините на средновековното кале „Св. Дух“, а други вярват, че са останки от манастира „Св. Врач“. Трета легенда пък говори за българска гранична застава, арена на сражения с турците.
Едно обаче е безспорно – това място е древно, вековно и пропито от духа на минали поколения. Усещането за това обгръща всеки, стъпил в пределите на това мистично светилище. А между параклиса и калето е изградена уютна беседка, която предлага не само място за отдих и пикник, но дори и възможност за бивакуване под звездите на това зареждащо място.
Недалеч от „Св. Дух“ се намира и археологическият паметник „Линът“ – още едно място, забулено в мистерии.
Според едни, това е било светилище за жертвоприношения, а според други – място за кръщенета. Уникалността му се подчертава от факта, че съществува само още едно подобно светилище в света – в турското село Петра. Според Археологическия музей в Пловдив пък, „Линът“ може да е бил винарна от времето на бог Дионисий, превърната по-късно в светилище.
Пътешествието до светилището „Св. Дух“ е не просто разходка сред природата. То е потапяне в свят на легенди, древност и необяснима енергия. Това е място, където човек може да се откъсне от забързаното ежедневие и да почувства връзката с миналото и силата на природата, зареждайки се с мистичната енергия на Родопите.
Be the first to leave a review.
