Магистрала „Рила“: Блян за Югозападна България или бъдеща реалност по стъпките на „Хемус“?
-
- април 26, 2025
Магистрала „Рила“ представлява важен инфраструктурен проект за Южна България с потенциал да подобри транспортната свързаност, да стимулира икономическото развитие и да улесни достъпа до ключови региони и туристически обекти. Въпреки че, все още е в етап на планиране, реализацията на този проект, се очаква да има значителни ползи за страната. Предвид предишният горчив опит в изграждането на магистрали в страната ни, въпросът, ще се реализира ли наистина или ще остане само блян, звучи все по адекватно? Съдбата и ще стане ясна, най-рано през лятото на тази година!
Магистрала „Рила“ е планирана автомагистрала в Южна България, която има за цел да свърже ГКПП Гюешево на границата със Северна Македония с автомагистралите „Тракия“ (А1) и „Хемус“ (А2) в района на Ихтиман и Яна, преминавайки през важни градове като Кюстендил, Дупница и Самоков. Проектът е замислен като важна транспортна връзка, която ще облекчи трафика, ще стимулира икономическото развитие и ще подобри достъпа до туристически дестинации. Въпреки очевидните ползи обаче, съществува опасението, че „Рила“ може да последва съдбата на други дългогодишни инфраструктурни проекти в страната, като емблематичния пример е магистрала „Хемус“, чието строителство продължава вече десетилетия без ясен край.
Светлина в тунела: Преди дни, дълго отлаганата автомагистрала „Рила“ „направи“ важна крачка напред – до юни 2025 г. се очаква да бъде готов ключовият анализ за пътната безопасност и оценка „разходи-ползи“ по бъдещото ѝ трасе. Това става ясно от официален отговор на министъра на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов на депутатско питане. Този анализ ще определи най-подходящия маршрут за магистралата, която трябва да свърже другите три магистрали в страната – „Струма“, „Тракия“ и „Хемус“. Анализът „разходи-ползи“ оценява вече предложени варианти на база икономическа ефективност – включително разходи за строителство и поддръжка, спестено време за пътуване, безопасност, въздействие върху околната среда и др.
Въз основа на тези данни се идентифицира най-целесъобразният вариант, но окончателното решение се взема от възложителя, който отчита и други фактори, като теренни особености, социален ефект и стратегическа свързаност.
След приключване на анализа, Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) ще възложи обществена поръчка за изработване на разширен идеен проект с пълни инженерно-геоложки проучвания и проект за ПУП-ПП. Министърът обаче не се ангажира със срок за това, а единствено посочва, че процедурата е предвидена в
дългосрочен план в инвестиционната програма на АПИ“.
Анализът се изготвя по договор с избран изпълнител, подписан в края на март миналата година и според сроковете трябваше вече да е готов. Припомняме, че поръчката за това бе стартирана в края на 2023 г., а в началото на 2024 г. бе избрана фирмата „Инфрапроект Консулт“ ЕООД. Стойността на контракта е над 163 хил. лв. без ДДС, а срокът за изпълнение бе 170 работни дни.
История на проекта:
Идеята за магистрала, свързваща тези региони, не е нова. Проучванията за трасето датират още от 1978 г., но по различни причини проектът дълго време остава на заден план. През годините са обсъждани различни варианти и концепции, включително идеята за скоростен път.
През 2005 г. се появява предложение трасето да стане част от Паневропейски транспортен коридор 8 (България – Северна Македония – Албания). Впоследствие са разгледани възможностите за връзка с вече съществуващите магистрали „Струма“, „Тракия“ и „Хемус“.
През 2009 г. е имало инициатива за изграждане на магистралата чрез концесия, но това не се реализира. Въпреки очевидните ползи, проектът остава замразен за дълъг период.
През последнитегодини темата за магистрала „Рила“ отново става актуална, като се подчертава нейната важност за транспортната свързаност и икономическото развитие на Югозападна България.
Текущо състояние и планове: Към април2025 г. все още няма изградени участъци от магистрала „Рила“. Проектът е в етап на планиране и предпроектни проучвания.
* Разделение на трасето: Планираното трасе е разделено на две основни части:
* ГКПП Гюешево – Дупница (приблизителна дължина около 62 км).
* Дупница – АМ „Тракия“ и АМ „Хемус“. В района на язовир „Искър“ трасето се предвижда да се разклони в две направления: едното достигащо АМ „Тракия“ при Мирово (близо до Ихтиман), а другото – АМ „Хемус“ при Потоп (близо до Яна), преминавайки покрай Вакарел и Нови хан.
Обществени поръчки: През август 2022 г. е обявена обществена поръчка за изработване на идеен и технически проект с ПУП – Парцеларен план за участъка ГКПП Гюешево – Дупница.
Дължина: Общата планирана дължина на магистралата е около 170 км, но има и данни за по-къс участък от около 107 км, дублиращ път II-62 и разклоняващ се към АМ „Тракия“ при Ихтиман и АМ „Хемус“ при Бухово. Възможно е различните данни да се дължат на различни етапи на планиране и включване на връзките с двете магистрали.
Срокове: Първоначални очаквания бяха строителството да започне около 2026 г., но е вероятно тези срокове да бъдат изместени. Прогнозите сочат, че завършването на магистралата може да се очаква след 2030 г.
* Транспортна свързаност: Магистрала „Рила“ ще има ключово значение за подобряване на транспортната свързаност в региона и на национално ниво:
* Дублиране на съществуващи пътища: Ще дублира натоварените републикански път I-6 до Кюстендил и път II-62 доСамоков, което ще облекчи трафика по тези направления.
* Европейски коридор: По част от трасето ще преминаваевропейски път Е871 до Кюстендил.
Паневропейски коридор 8: Магистралата е предвидена като част от Паневропейски транспортен коридор 8, свързващ Черно и Адриатическо море, което ѝ придава стратегическо значение.
* Връзка между магистрали: Ще осигури важна връзка между три основни български магистрали – „Струма“, „Тракия“ и „Хемус“, което ще улесни транзитния трафик и ще предложи алтернативни маршрути.
* Обход на София: Ще предостави южен обход на София за трафика, идващ от югозапад и пътуващ към Югоизточна и Северна България, като по този начин ще намали натовареността на столичния трафик.
* Връзка със Северна Македония: Началото ѝ от ГКПП Гюешево ще подобри връзката с Република Северна Македония.
Икономическо въздействие: Изграждането на магистрала „Рила“ се очаква да има значително положително икономическо въздействие върху региона: По-добрата транспортна инфраструктура ще стимулира инвестициите и ще създаде по-благоприятна среда за развитие на бизнеса в области като Кюстендил, Дупница и Самоков.
Развитие на туризма: Подобряването на достъпа до туристически дестинации като Рилския манастир, Боровец и други курорти в Рила планина ще доведе до увеличаване на туристопотока и приходите от туризъм. Строителството на магистралата ще създаде нови работни места, а в дългосрочен план подобрената свързаност ще допринесе за заетостта в различни сектори. Също така, проектът ще спомогне за намаляване на изолацията на периферните райони и ще насърчи по-балансирано икономическо развитие на страната.
Екологични аспекти: При планирането и изграждането на магистрала „Рила“ е важно да се вземат предвид екологичните аспекти, тъй като трасето преминава през или в близост до екологично чувствителни райони, включително части от Рила планина. Необходимо е да се извършат задълбочени оценки на въздействието върху околната среда (ОВОС) и да се приложат мерки за минимизиране на потенциалните негативни ефекти върху биоразнообразието, водните ресурси и ландшафта.
Магистрала „Рила“ представлява важен инфраструктурен проект за Южна България с потенциал да подобри транспортната свързаност, да стимулира икономическото развитие и да улесни достъпа до ключови региони и туристически обекти. Въпреки че, все още е в етап на планиране, реализацията на този проект се очаква да има значителни ползи за страната. Предвид предишния опит с мащабни инфраструктурни проекти в България, като продължаващото десетилетия строителство на магистрала „Хемус“, е от съществено значение да се осигури прозрачност, ефективно управление и адекватно финансиране на „Рила“, за да не остане тя поредният блян, а да се превърне в реалност в обозримо бъдеще. Следенето на напредъка и осигуряването на прозрачност в процеса на планиране и изграждане са от съществено значение за успешното реализиране на магистрала „Рила“.
Be the first to leave a review.
